Решение № 8282 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 359/2013 г.

Решение № 8282 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 359/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Васил Игнатов Павлов, Светла Стефанова Велчева и Татяна Иванова Павлова, всички със съдебен адрес в гр. Смолян против решение № 220 от 14.11.2012 г. по адм. дело № 118/2012 г. поописа на Административен съд-Смолян, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-09-194/29.06.2011 г. на кмета на община Девин. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от стрина по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която са одобрени поправка на имот с пл. № 176 като се изключва площта, върху която е застроена двуетажна масивна сграда, като имотната граница остава по контура на сградата и попълване на нов имот с пл. № 392, върху застроената двуетажна масивна сграда, образуван от част от имот спл. № 176, част от УПИ ХVI и част от нереализирана улична регулация в кв. 16 по ПУП на с. Лясково, за законосъобразна- издадена без нарушения на специалните административнопроизводствени правила и в съответствие с влезли в сила съдебни актове. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административното производство е започнало по заявление от 11.11.2010 г. до кмета на община Девин от Игнат Павлов и Светла Велчева за поправка на кадастралния план поради грешка, към което са приложени преписи от съдебните решения по гр. дело № 860/1994 г. по описа на Окръжен съд-Смолян и протокол за въвод във владение. С тези решения на основание чл. 108 ЗС е признато за установено правото на собственост на Игнат Павлов, Анатоли Павлов и Светла Велчева върху недвижим имот от 906 кв. м., представляващ имот пл. № 176, за който е отреден парцел ХVI-176 в кв. 16 по плана на с. Ласково и Потребителна кооперация с. Лясково е осъдена да им предаде този имот, което е изпълнено с приложения протокол за въвод във владение. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. 158/1996 г. на Окръжен съд-Смолян е отхвърлен предявения от Игнат Павлов, Светла Велчева и Анатоли Палов срещу Всестранна Потребителна кооперация "Шонка" с. Лясково иск с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността върху административната сграда построена върху недвижим имот с площ от 906 кв. м., представляващо имот пл. № 176, парцел ХVI-176, кв. 16 по плана на с. Лясково. Освен това, с решение по гр. д. 200/1996 г. е отхвърлен предявен от същите ищци, респ. техни наследници, отрицателен установителен иск, че ВПК "Шонка" с. Лясково не е собственик на Административната сграда. Това решение е основание за подаване заявление от 13.04.2011 г. до кмета на община Девин от представляващия кооперацията за изменение на кадастралния план чрез заснемането на търговската сграда. Правното положение, което е установено със СПН между страните по делото и въз основа на влезлите в сила съдебни решения е, че касаторите са собственици на целия имот пл. № 176, кв. 16 по плана на с. Лясково, а собственик на построената в него търговска сграда е ВПК "Шонка". Собствеността върху сградата се притежава отделно от собствеността върху земята ( чл. 63, ал. 2 ЗС). Обсъдените съдебни решения не установяват право на собственост на кооперацията върху земята под сградата, затова няма основание за одобреното с оспорената заповед изменение на кадастралния план-изключване от имот пл. № 176 на площта върху която е застроена двуетажната сграда и попълване на плана с нов имот с пл. № 392, представляващ земята върху която е построена сградата. Такова изменение не е искано с посочените заявления, а и не е процедирано по реда на ЗКИР чрез съставения акт за непълноти и грешки, към който липсва графична част. Оспорената заповед е материално и процесуалноправно незаконосъобразна и неправилно не е отменена с обжалваното решение. То следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество. При този изход на делото разноските са в тежест на адм. орган, чийто акт е отменен и следва да се присъдят в полза на касаторите, за което е направено своевременно искане и до доказания размер на платени адв. възнаграждения и държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,