Решение № 7747 от 12.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Златковска като процесуален представител, против решение 5730 от 12.10.2022 г., постановено по адм. дело 8619/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът А. Христова, чрез пълномощника си адв. Стоянова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град, по жалба на А. Христова, обявява нищожността на заповед РА50-402/25.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която отказва да разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация (ПУП - ПР) на поземлен имот с идентификатор 68134.802.1485, изменение на УПИ I за ОЖС, създаване на нов УПИ XII-1485 за ЖС, ОО и подземни гаражи, нов УПИ XIII-1485 за озеленяване и задънена улица от о.т. 139а - о.т. 139б, кв. 65, м. Изток Изток по внесеното със заявление вх. САГ17-ГР00-697-(16)/25.05.2021 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Излага съображения, че след отмяна по съдебен ред на предходен отказ да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП - ПР за същия имот и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, главният архитект на Столична община се произнася отново с отказ при съображения, по които съдът вече е изложил мотиви и е приел за неоснователни. Посочва, че не се установява нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения по съдебен ред порок на волеизявлението на органа. Обосновава извод, че предвид конститутивното действие на съдебния акт, главният архитект следва да зачете материалноправната промяна, настъпила с влизането му в сила, поради което като постановява нов отказ допуска нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, обуславящо нищожност на оспорената заповед. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение 3803 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело 4466/2019 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение 3153 от 10.03.2021 г. по адм. дело 10774/2020 г. на Върховния административен съд, е отменен предходен изричен отказ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. САГ17-ГР00-697/04.04.2017 г. от 16.06.2017 г. на Т. Венков за допускане на изменение на ПУП - ПР за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.802.1485. В тази връзка от касатора са изискани допълнителни документи от наследника на заявителя, обосноваващи и постъпването на последващо заявление САГ17-ГР00-697-(16)/25.05.2021 г. с приложени към него съобразно указаните от органа уточнения и материали. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение е прието, че по отношение на заявлението от 2017 г. са налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 и ал. 2 за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия регулационен план за имота на искателя. Изложени са съображения, че мотивираното предложение не противоречи на общия устройствен план (ОУП) на гр. София от 2009 г., като е спазено и изискването на чл. 17, ал. 2 ЗУТ чрез заявено урегулиране на поземления имот в два самостоятелни УПИ. В мотивите на оспорената заповед РА50-402/25.06.2021 г. на главния архитект на Столична община се сочи, че преписката се разглежда съгласно дадените указания в мотивите към решение по адм. дело 4466/2019 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение на касационната инстанция по адм. дело 10774/2020 г. на Върховния административен съд. Като причини за постановяване на отказа се сочат съществуващи в имота дървесна растителност в много добро състояние и реализирани благоустройствени мероприятия, удостоверени с документи, представени по предходното искане до органа. Посочено е, че за част от имота, попадаща по ОУП на Столична община в зона Тзв (терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути) се изисква и провеждане на отчуждително производство, поради което е приета недопустимост на отразената в скицата - проект функция на нов УПИ XIII-1485 за озеленяване. В тази връзка по аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗУТ органът приема необходимост от изготвяне по реда на чл. 110, ал. 4 ЗУТ на проект с обхват най-малко територията на един квартал. Отказът е мотивиран и с неизпълнение на изискването на чл. 135, ал. 1 ЗУТ заявлението да е подадено от всички заинтересовани лица собственици на ПИ с идентификатор 68134.802.1485 предвид обстоятелството, че в кадастралната карта същият е нанесен с площ 1365 кв. м., а представеният от искателя нотариален акт удостоверява собственост за имот с по - малка площ - 1300 кв. м. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. В случая безспорно е приложима цитираната разпоредба, тъй като постановеният от компетентния орган отказ противоречи на влязлото в сила съдебно решение, с което спорът между същите страни по предходно направеното искане е решен по същество, като е прието, че то не противоречи на действащия ОУП и отговаря на изискванията на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Касае се за повторно издаден акт от главния архитект на Столична община, с почти идентично съдържание като отменения, с който при същите обстоятелства отново е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПР. Не се твърдят и не се установяват различни факти от вече установените по предходно подаденото искане. С последното подадено заявление единствено са изпълнени дадени допълнителни от органа указания. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед представлява нищожен административен акт, издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая се касае за различни административни производства по две отделни заявления от 2017 г. и от 2021 г., с различни страни. Данните по делото сочат, че първото заявление, подадено от Т. Венков през 2004 г., е за разрешаване изработването на ПУП - ПРЗ на имот с пл. 1485 с предвиждане за средноетажно застрояване с административно-делова сграда. Постановеният по това искане отказ е отменен с влязло в сила решение по адм. дело 1351/2005 г. на СГС и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Впоследствие с решение 241 от 16.04.2009 г. на Столичния общински съвет е одобрен цялостен план за регулация и застрояване на м. "Изток-Изток, част I и II", който план в частта на имот с пл. 1485, кв. 65 е отменен с влязло в сила решение по адм. дело 5834/2009 г. на АССГ. Действащ и към настоящия момент за имота е ПУП - ПЗР, одобрен със заповед от 13.04.1989 г., по който той е част от УПИ I за обществено и жилищно строителство. След последваща кореспонденция между страните с писмо от 10.04.2017 г. главният архитект уведомява Т. Венков за предвижданията на ОУП на Столична община в обхвата на неговия имот и указва начина, по който да се процедира искането. Писмото е оспорено по съдебен ред, като с влязло в сила решение по адм. дело 5431/2017 г. на АССГ обективираният в него отказ е отменен и преписката е върната за ново произнасяне. Със заявление от 04.04.2017 г. Венков прави искане за разрешаване изработването на проект за ПУП само за изменение на регулационния план за имота с приложено мотивирано предложение, като се създадат два нови УПИ: XII-1485, за комплексно застрояване и XIII-1485, със запазване на обслужваща алея по одобрения през 2009 г. ПУП - ПРЗ за територията. Във връзка с дадени указания е внесено заявление от 16.06.2017 г. с ново предложение за изработване на ПУП - ПР, като в графичната част новите УПИ не са указани "за комплексно застрояване". Поради липса на произнасяне по заявлението от 04.04.2017 г. от Венков е оспорен мълчалив отказ на главния архитект на Столична община, който е отменен с влязло в сила решение по адм. дело 9347/2017 г. на АССГ и преписката е върната за ново произнасяне с дадени изрични указания. От съда е прието, че предложението е изработено върху комбинирана скица, съдържаща информация от кадастралната карта, действащия ПУП и предвижданията на ОУП на гр. София, на които не противоречи. Впоследствие е изготвено геодезическо заснемане на съществуващата в имота дървесна растителност със становище, че теренът представлява междублоково пространство с висока дървесна и храстова растителност, поради което е нецелесъобразно застрояването и предвиждането му за друга функция освен за озеленяване. Последвалият по това заявление изричен отказ, предмет на заповед РА50-77/06.02.2019 г. на същия административен орган е отменен с влязлото в сила решение, в изпълнение на което е издадена оспорената заповед, като поради смъртта на Т. Венков в хода на съдебното производство, неговият наследник А. Христова е конституирана като жалбоподател. В оспорената заповед РА50-402/25.06.2021 г. на главния архитект на Столична община изрично се сочи, че произнасянето му е във връзка с влязлото в сила съдебно решение по заявлението на Т. Венков (праводател на оспорващата пред първата инстанция) от 2017 г., с мотивирано предложение за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПР по отношение на същия имот. В тази връзка при изпълнение на задължителните указания на съда за ново произнасяне по подаденото заявление, органът изпраща до наследника писмо САГ17-ГР00-697-(15)/07.05.2021 г., сочещо по реда на чл. 30, ал. 2 АПК на документите, които следва да представи за отстраняване на нередовности по искането от 04.04.2017 г. и от 16.06.2017 г. именно в това му качество. Следователно, не се установяна соченото от касатора различие в страните по административното производство, което продължава по подаденото до органа искане, като промяната се дължи на заместването на починалия заявител от неговия наследник. С внесеното на 25.05.2021 г. заявление от А. Христова и мотивираното предложение към него единствено се конкретизира предназначението на новите УПИ за имота, предмет на искането. Скиците - предложения към заявленията от 2017 г. и от 2021 г. са с идентично съдържание. Няма промяна в искането за урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.802.1485 в два УПИ по имотни граници, които съвпадат с външни регулационни граници на три улици на УПИ I и вътрешни регулационни граници по кадастралните такива, с отчитане на промяната на устройствената зона съгласно ОУП на гр. София в границите на имота, като се запазва съществуващата алея за достъп. Във влязлото в сила решение, в изпълнение на което е издадена оспорената заповед, както и в предходни съдебни актове, изрично е прието, че мотивираното предложение от 04.04.2017 г. и 16.06.2017 г. не противоречи на ОУП на гр. София, съгласно който имотът попада в две устройствени зони, като по мотивираното предложение УПИ XII-1485 е в устройствена зона "Жк", а УПИ XIII-1485 - в устройствена зона "Тзв". В противоречие с влязлото в сила решение оспореният отказ отново е мотивиран със същите съображения като предходния, вече отменен такъв по заявлението от 04.04.2017 г. Не са съобразени изводите на съда за неотносимост към процедурата по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на аргументите на органа относно справката за картотекираната растителност и геодезическото заснемане. Повторно се излагат мотиви за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 8 ЗУЗСО, както и за неспазване на условията на чл. 22 ЗУТ за комплексно застрояване и/ или за преструктуриране на квартал, които са приети за неприложими на този етап на производството и тъй като се претендира само изменение на регулационния план. Настоящият състав не споделя развитите от органа касационни доводи за неизпълнение на изискването по чл. 135, ал. 1 ЗУТ заявлението да се подаде от всички заинтересовани лица, основано на разликата между площта на имота в представения от заявителя документ за собственост и отразената за него квадратура в кадастралната карта. Съобразно дадените от органа указания към заявлението е приложено задание, като мотивираното предложение е изготвено по комбинирана скица на действащите за територията кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и на регулационен план за територията от 1989 г. и от 2009 г. Извън компетентността на административния орган е да извършва преценка относно собствеността на заявителя. Освен това при проведеното предходно съдебно производство вече е установено, че същият се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.802.1485, представляващ по нотариален акт имот с пл. 1485, кв. 65, м. Изток-изток, Столична община. Касационните доводи, свързани отново с противоречието на мотивираното предложение с изискванията на т. 2 от приложението към чл. 3, ал 2 ЗУЗСО, с разпоредбите на чл. 22 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ също са неоснователни, доколкото вече са обсъдени във влязлото в сила съдебно решение и са приети за относими към следващия етап на процедурата по одобряване на внесения проект за изменение на подробния устройствен план. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Като прогласява нейната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК, съдът постановява правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на главния архитект на Столична община за ново произнасяне по подаденото до него заявление вх. САГ17-ГР00-697-(16)/25.05.2021 г. в едномесечен срок от получаването й. При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане, в полза на ответника се дължат направените за настоящата инстанция разноски, които Столична община следва да бъде осъдена да заплати в размер на 1300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение