Решение № 11051 от 14.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2012 г.

Решение № 11051 от 14.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадени са касационни жалби от Министъра на околната среда и водите и от "Горубсо - Кърджали" АД със седалище гр. Кърджали против решение № 10529 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 15585/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение № 18-5/19.10.2009 г. на Министъра на околната среда и водите и преписката е върната за ново произнасяне. Изложените в двете касационни жалби доводи за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В касационната жалба на Министъра на околната среда и водите се твърди неправилно прилагане на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) във вр. с чл. 96, ал. 1от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на Приложение № 1, т. 184а към Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм.), необоснованост и неправилност на извода за нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗООС, състоящо се в непосочване на алтернативи за местоположение, включително "нулева алтернатива" и на извода относно липсата на одобрен план за управление на минните отпадъци към момента на издаване на оспорения акт, неправилно прилагане на чл. 22г, ал. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). В касационната жалба на "Горубсо - Кърджали" АД, гр. Кърджали, се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбите на физически лица, а със събирането на доказателства по техни искания е допуснал нарушение на чл. 171 от АПК. Решението е необосновано и постановено в нарушение на чл. 11, ал. 1 от НУРИОВОС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗООС, чл. 99, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4, б. "в" и ал. 6 от ЗООС и чл. 22д от ЗПБ. Ответникът Община Кърджали е оспорил касационните жалби в писмено становище. Ответниците Сейфи Азис Неджип, Бахар Велиева Палова, Харун Харун Бекир, Ехлимат Талят Чобан и Камелия Христова Колчева, всички от гр. Кърджали, не са взели становище. Кметът на Община Кърджали е подал частна жалба против определение № 15027 от 17.11.2011 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с което е отхвърлено искането за присъждане в полза на общината на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 55 000 лв. Ответникът по частната жалба Министерството на околната среда и водите е я оспорил в писмено възражение. "Горубсо - Кърджали" АД, гр. Кърджали, също е оспорило частната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение по оценка на въздействието върху околната среда № 18-5/19.10.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение за "Реконструкция и разширение на инсталация за преработка на полиметални златосъдържащи руди" с възложител "Горубсо - Кърджали" АД, гр. Кърджали. След извършена преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за изготвяне на доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ДОВОС) в нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1 от НУРИОВОС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗООС за използване на актуални данни, включващи описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и чл. 5 от ЗООС и на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях. От съществено значение е обстоятелството, че районът на град Кърджали - река Арда е определен като "гореща екологична точка" с ПМС № 50/1994 г., а град Кърджали - като населено място с повишен здравен риск, свързан едновременно със замърсяване на атмосферния въздух и със замърсяването на почвата, съгласно Решение № 822 от 19.12.2008 г. на МС на РБ за определяне на районите в Република България с повишен здравен риск. Съдът се е позовал на независимите експертни становища от епидемиологични проучвания за оценка на здравния риск и неговото управление в екологично застрашени райони на страната, включително района на гр. Кърджали, на независимата оценка относно ДОВОС на ст. н. с. инж. Добринка Лалова, както и на особеното мнение на допълнителния чл. от състава на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) Андрей Ковачев, според които са установени сериозни пропуски във връзка с описаната от експертите по ОВОС технология за преработка на златосъдържащи полиметални руди, свързани с липсата на данни за пълно изследване на постъпващия в лабораториите на дружеството пулп, с некоректно посочване на мерните единици за съдържание на тежки метали в утайки, несъобразяване на местоположението на планираната инсталация със заложеното за използване високотоксично вещество - цианид, тъй като се контролират пределно допустимите концентрации (ПДК) само на две-три форми на съединения на цианид, а те са десетки и не са включени в мониторинга и др. Не са отчетени реалните резултати от изследванията на отделни компоненти на околната среда от специализираните местни органи и лаборатории, негативния отзвук на засегнатата общественост от реализацията на инвестиционното предложение, както и на министерските решения. Алтернативите за местоположение не са обсъждани в ДОВОС, което е довело до липса на задължителен реквизит, предвиден от чл. 96, ал. 1 от ЗООС, конкретно т. 2, включително "нулева алтернатива". Нарушени са нормите за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и определените в тази връзка хигиенно-защитни зони с Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм.). Не е налице предварително издадено разрешително от министъра на околната среда и водите по чл. 104, ал. 1 и следв. от ЗООС, което е наложително предвид високия рисков потенциал на предприятието при аварии по смисъла на чл. 103 от ЗООС. Пропуските в мотивите по съществени елементи на решението са обусловили правилния извод за неговата незаконосъобразност, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. Неизпълнението на изискванията на Закона за подземните богатства - Глава осма (нова, ДВ, бр. 70/2008 г.) и на Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци са довели до издаване на оспореното решение в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 99, ал. 3, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4, б. "в" и т. 6 от ЗООС. Не е одобрен план за управление на минните отпадъци по чл. 22в, ал. 2 от ЗПБ, представляващ неразделна част от инвестиционното намерение, подлежащо на ОВОС, съгласно изискването на чл. 22г, ал. 3 от ЗПБ (редакция ДВ, бр. 70 от 2008 г.). Този порок не е саниран с приемането на план през 2010 г. предвид правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, разпореждащо съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Не се установява посоченото от "Горубсо-Кърджали" АД, гр. Кърджали, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на обжалваното съдебно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбите на физическите лица Сейфи Азис Неджип, Бахар Велиева Палова, Харун Харун Бекир, Ехлимат Талят Чобан и Камелия Христова Колчева, всички от гр. Кърджали. Неправилно е становището за недопустимост на процесуалните действия, извършени от съда по искания на изброените жалбоподатели за събиране на доказателства. Правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи е гарантирано от чл. 55 от Конституцията на Република България. Достъпът на обществеността до информация и правото й да участва при вземането на административни решения с ефект върху околната среда са законово регулирани. С чл. 97, ал. 2 от ЗООС (сега алинея 2) е предвидено организиране и провеждане на обществено обсъждане на доклада за ОВОС, като в обсъждането могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. обществени организации и граждани, чиито интереси са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционния проект. В тази хипотеза физическите лица попадат в обхвата на понятието "общественост" по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗООС, участваща в обсъждането. За да стигне до знанието на всички заинтересувани физически и юридически лица, решението по ОВОС на основание чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС се оповестява чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Правото на жалба срещу решението по ОВОС принадлежи съгласно чл. 99, ал. 6 от ЗООС на заинтересуваните лица, вкл. физическите лица, чиито права и законни интереси от поддържането на здравословна околна среда са непосредствено засегнати от инвестиционното предложение. По настоящето дело всички физически лица - жалбоподатели живеят в гр. Кърджали, за чийто район се отнася инвестиционното предложение. От прегледа на книжата по делото се установява, че за първото съдебно заседание всички те са били призовани на посочените адреси в гр. Кърджали лично или чрез колеги. Не е необходимо да представят други доказателства, че предложеното цианидно производство на златосъдържащи руди засяга конституционно гарантираните им права. Те са сред засегнатото население, а по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС представляват "засегнатата общественост", поради което са надлежни страни със защитен от закона интерес да оспорят решението по чл. 99, ал. 2 от ЗООС. Неоснователни са оплакванията в двете касационни жалби за неправилно прилагане на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда във вр. с чл. 96, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от наредбата изисква при изготвянето на доклад за ОВОС да се ползват актуални данни, съвременни познания и методи на оценка. В разглеждания случай е дадена положителна оценка за качество "В" на доклад за ОВОС с вх. № ОВОС-2590/19.03.2008 г. (предоставена е информация с пропуски, които не са от съществено значение при вземането на решение), а общественото обсъждане на доклада е проведено на 09.06.2008 г. Документите от обсъждането са внесени в МОСВ на 16.06.2008 г. (вх. № ОВОС-2590/16.06.2008 г.), а писмено становище и отговори на постъпилите възражения са представени в МОСВ на 23.06.2008 г. (вх. № 26-00-2429/23.06.2008 г.). Представена е и декларация в съответствие с изискването на чл. 17, ал. 6 от НУРИОВОС (ДВ, бр. 25 от 2003 г.), че в резултат на проведеното обществено обсъждане не са предложени писмено други начини за осъществяване на инвестиционното предложение и не се налага допълване на разработения ДОВОС. При тези обстоятелства компетентният орган е бил длъжен на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС (редакция - ДВ, бр. ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г.) да вземе решение по ОВОС в срок до 3 месеца след провеждане на общественото обсъждане. Решението е взето повече от една година след изтичане на крайния срок, когато според "разума на закона" съгласно употребения израз в касационната жалба на Министъра на околната среда и водите данните по смисъла на чл. 11, ал. 1 от НУРИОВОС вече са загубили актуалност, т. е. нуждаели са се от осъвременяване. Дори срокът да се счете за инструктивен, като се имат предвид темповете на технологичното развитие и обществените нужди, пропускането му с повече от една година обосновано е довело до извода на първоинстанционния съд за неактуалност на използваните данни. Междувременно е настъпило и ново обстоятелство, а именно определянето на гр. Кърджали с Решение № 822 от 19.12.2009 г. на Министерския съвет, издадено на основание чл. 33, ал. 1 от Закона за здравето, като район с повишен здравен риск, в който качеството на атмосферния въздух подлежи на оценка и управление поради установена зависимост между замърсяването на околната среда и здравното състояние на населението (резултатите и заключението от епидемиологични проучвания са приложени по делото). Действително през 2009 г. с оглед измененията на чл. 119, ал. 2 и чл. 99а, ал. 1 от ЗООС (ДВ, бр. 103 от 09.12.2008 г.) възложителят е внесъл допълнения към ДОВОС (вх. № ОВОС - 2590/06.03.2009 г. и вх. № ОВОС - 2590/08.07.2009 г.), но липсват данни за извършването на допълненията при спазване на реда по чл. 15 от НУРИОВОС, за оценяване на качеството на допълнения доклад и за подлагането му на обществено обсъждане, за да бъде спазен принципът за последователност и етапност на процедурите при изготвянето на оценката за въздействие върху околната среда съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от цитираната наредба. С оглед на гореизложените съображения се преценява като неоснователно оплакването в касационната жалба на "Горубсо - Кърджали" АД за непълно и порочно обсъждане на събраните по делото доказателства, което е довело до необоснованост на съдебното решение. Докладът за ОВОС е бил връщан няколко пъти за преработване и допълване, но окончателният доклад не е бил подложен на обществено обсъждане. Неправилно е становището, застъпено в касационната жалба на Министъра на околната среда и горите, съгласно което инвестиционното предложение на "Горубсо - Кърджали" АД е неотносимо към тежките екологични проблеми на региона на гр. Кърджали съгласно ПМС № 50 от 1994 г. и Решение на МС № 822 от 19.12.2008 г., тъй като "предмет на инвестиционното производство на "Горубсо - Кърджали" АД е бъдещо производство, което няма и не би могло да има отношение към тези замърсявания". В същата връзка не може да се възприеме за основателно и възражението на касатора "Горубсо - Кърджали" АД, че миналото състояние на околната среда според данните от протоколите на РИОКОЗ - Кърджали и РИОВОС - Кърджали е несъпоставимо с крайния резултат от ДОВОС, защото ДОВОС третира какво ще бъде състоянието на околната среда след осъществяване на ИП. С решението по оценка на въздействие върху околната среда се одобрява допустимостта за проектиране на инвестиционно предложение чрез оценка на местоположението на обекти и очакваното въздействие върху околната среда въз основа на доклад за ОВОС при отчитане на общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост. Необходимо е да бъдат изпълнени нормите за качество на околната среда - съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, норми на качество на водите във водните обекти, норми за качеството на другите компоненти на околната среда и норми за допустимите стойности на факторите, които замърсяват или увреждат околната среда. Поради това при извършване на оценката се съобразяват специфичните условия, характерни за съответния район, в случая района на гр. Кърджали, за да не се допусне по-нататъшно замърсяване на околната среда от бъдеща промишлена дейност, която е вредоносна за екологичното равновесие и качеството на живота и здравето на хората. В тази насока първоинстанционният съд законосъобразно се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което при изготвяне на ДОВОС не са съобразени резултатите от изследванията, изложени в писмо изх. № 732/23.02.2010 г. на РИОКОЗ - Кърджали, по отношение на евентуално завишена концентрация на олово и други опасни вещества над пределно допустимата концентрация за питейни води в подземните води в близост до хвостохранилището на предприятието. Според заключението на тройната комплексна съдебно-техническа експертиза за целите на ДОВОС е следвало да бъдат използвани данните от пунктовете за мониторинг за чистотата на атмосферния въздух на територията на гр. Кърджали. Преценката на доказателствата е мотивирала правилния извод за несъответствие между възприетите от административния орган фактически основания за издаването на акта и действителното положение. Като допълнителни съображения са взети предвид заключенията от епидемиологичните проучвания за оценка на здравния риск и неговото управление в екологично застрашени райони на страната. Реконструкцията на съществуващата инсталация е с цел въвеждане на нова по рода си технология, която дори да се приеме, че отговаря на най-добрите налични техники, изисква убедително и мотивирано одобряване от компетентния орган при спазване на всички законовосъздадени изисквания от чл. 96 от ЗООС преди вземане на окончателно решение. Като неоснователни се преценяват касационните доводи на двамата жалбоподатели за неправилно прилагане на Приложение № 1, т. 184а към Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (в сила до 20.05.2011 г., отм.). Хигиенно-защитната зона според дефиницията на чл. 2, ал. 1 от наредбата е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации), и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси, както и предприятията и складовите бази от хранителната промишленост за обектите по приложение № 1. Съгласно чл. 4, ал. 1 намаляването на хигиенно-защитните зони за обектите и дейностите, посочени в приложение № 1, се разрешава от Министерството на здравеопазването въз основа на становище на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция и изготвена оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), изясняваща здравно-хигиенните аспекти на местоположението на обекта. Издаваният акт от Министерството на здравеопазването по естеството си е разрешение, с което изменението на хигиенно-защитната зона следва да бъде обосновано от анализ на въздействието на предложената цианидна технология върху най-близките населени места и здравето на населението. В случая намаляването на нормативно установеното отстояние от 2000 м на 350 - 500 м, където се намират най-близко разположените жилищни сгради, е извършено въз основа на писмо изх. № 47-22-ПСК-0728/04.09.2008 г. на МЗ, което според касаторите има характер на "съгласуване". В писмото е акцентирано върху необходимостта от издаване на разрешително от МОСВ по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗООС поради високия рисков потенциал на предприятието при аварии съгласно чл. 103 от ЗООС. В оспореното административно решение също липсват мотиви относно съображенията за игнориране на хигиенно-защитната зона, установена с наредбата, което е повлияло върху материалната му законосъобразност и възпрепятства упражняването на съдебен контрол. Като е взел предвид категорично установените данни за сериозната екологична обстановка в гр. Кърджали и близките населени места Вишеград и Островица, местоположението на "Горубсо - Кърджали" АД в промишлената зона на гр. Кърджали от построяването му през 1947 г. и използването на високо токсичното вещество цианид, първоинстанционният съд законосъобразно е приел за наложително излагането на съображенията, наложили нарушаване на изискванията за отстояние на инсталацията за преработка на златосъдържащи полиметални руди и на съображенията по какъв начин тази близост ще окаже въздействие върху компонентите на околната среда. Като основателно се преценява възражението на административния орган, че към момента на издаване на оспорения акт административното производство по глава седма от ЗООС, раздел I Предотвратяване на големи аварии, се е развивало независимо от административното производство за извършване на ОВОС на инвестиционни предложения по глава шеста, раздел III от ЗООС. Изложените в касационната жалба на Министъра на околната среда и водите доводи за неправилно прилагане на чл. 96, ал. 1, т. 2 от ЗООС потвърждават факта, че докладът за ОВОС с дадена положителна оценка от 19.03.2008 г. не е съдържал достатъчно информация за алтернативите за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната), алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива". Тази информация е била предоставена с "допълнение" към вече оценения за качество ДОВОС с писмо вх. № ОВОС - 2590/06.03.2009 г. много месеци след приключване на общественото обсъждане и след изтичане на срока за вземане на решение по чл. 99, ал. 2 от ЗООС. С чл. 95, ал. 3, т. 6 от ЗООС алтернативите за инвестиционни предложения изрично са предвидени като предмет на консултации между възложителя и засегнатата общественост, а при последвалото обществено обсъждане на ДОВОС след положителната му оценка по чл. 96, ал. 6 се осигурява обществен достъп до цялата документация по ОВОС (чл. 97, ал. 4 от ЗООС). Във връзка с горните съображения се преценяват като неоснователни доводите в касационните жалби за нарушения на чл. 22г и чл. 22д от Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.), във вр. с чл. 99, ал. 3, т. 6 и чл. 96, ал. 1, т. 4, б. "в" и ал. 6 от ЗООС. Действително разпоредбата на чл. 22г, ал. 3 от ЗПБ е влязла в сила след започване на производството по извършване на ОВОС, но в случая отново от съществено значение е фактът, че производството не се е развило в последователността по чл. 2 от НУРИОВОС и не е приключило с акт на компетентния орган в срока по чл. 99, ал. 2 от ЗООС. При това положение възложителят е следвало да изпълни материалноправното изискване по чл. 22г, ал. 3 от ЗПБ, като предприеме необходимите действия за изготвяне и утвърждаване на план за управление на минните отпадъци. В случаите, когато дейността, пораждаща минни отпадъци, подлежи на ОВОС, планът за управление по чл. 22в, ал. 2 е неразделна част от инвестиционното намерение, подлежащо на ОВОС. Следва да се отбележи, че преходната разпоредба на § 86 от Закона за изменение и допълнение на ЗПБ (ДВ, бр. 70 от 2008 г.) се отнася до приключване на процедурите по същия закон, започнали преди влизането в сила на измененията му, но не и до процедурите по ЗООС. По делото е установено, че с решение № 156/2010 г. на Министъра на околната среда и водите е бил утвърден такъв план, но към момента на вземане на оспореното решение не е съществувал и не е бил включен в обхвата на оценката. Гореизложените съображения водят до извод за неоснователност на двете касационни жалби. Оспореното решение № 18-5/19.10.2009 г. на Министъра на околната среда и водите е издадено при допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, което е обосновало отмяната му и връщането на преписката за ново произнасяне. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е възражението на административния орган по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на направените от Община Кърджали разноски от 42 000 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Искането следва да бъде уважено до размер от 1000 лв. съобразно обема на оказаната адвокатска помощ за изготвяне на частна жалба, отговор на две касационни жалби и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплащането на възнаграждението е удостоверено с 2 бр. извлечения от банковата сметка на адв. Георгиев за извършени преводи от Община Кърджали на 17.02.2012 г. и 12.06.2012 г. съгласно договор за процесуално представителство по делото, сключен на 22.08.2011 г. След проверка за процесуалната допустимост и основателността на частната жалба, подадена от Община Кърджали срещу определение № 15027 от 17.11.2011 г., Върховният административен съд, петчленен състав, прие следното: С определението в обжалваната му част е отхвърлено искането на Община Кърджали за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като на жалбоподателя се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 55 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. Съгласно чл. 143 от АПК при отмяна на обжалвания административен акт разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. За да бъдат възстановени разноските, следва да бъде доказано, че те реално са били направени. В разглеждания случай жалбоподателят по първоинстанционното дело не е представил платежен документ за действително заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 55 000 лв. Към частната жалба са приложени два броя извлечения от сметката на процесуалния представител адв. Георгиев в Алианц Банк България АД, удостоверяващи получени преводи от Община Кърджали на сума в размер на 20 000 лв. на 02.02.2010 г. и на сума в размер на 35 000 лв. на 18.02.2010 г. Следва да бъде уважено възражението на административния орган за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като на жалбоподателя се присъди адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 10 000 лв. предвид фактическата и правна сложност на делото и съответно оказаната адвокатска помощ. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,