Решение № 1155 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 127/2013 г.

Решение № 1155 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 127/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общинския съвет при община Добричка против решение № 225 от 29.11.2012 г. по адм. дело № 542 от 2012 г. по описа на Административния съд - Добрич. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че оспорената пред съда разпоредба от Правилника за организация и дейност на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация не е дискриминационна. Тя произтича от разпределението на отговорностите в разпоредбата на чл. 87 от правилника, съгласно която само вносителят на докладна записка има право да оттегли, измени или допълни проекта на решение. Оспорва решението и в частта за разноските, като счита определения размер от 450 лв. за прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалбата - кметът на община Добричка, редовно призован, се представлява от адв. Веселина Георгиева. Оспорва изложените доводи и счита решението за правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 26 от ЗНА. Не са представени убедителни доказателства, че проектът за изменение на правилника и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на общината. Съдът е изложил убедителни съображения за материалната незаконосъобразност на атакуваната разпоредба. Същата ограничава правата на представителите на общинската администрация и противоречи на разпоредбата на чл. 28 от ЗМСМА. Възражението за прекомерност на присъдените разноски е неоснователно и несвоевременно. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на конкретна разпоредба от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет на община Добричка, неговите комисии и общинската администрация, а именно чл. 79, ал. 2, която гласи, че заместник-кметовете и секретарят на общината имат право да вземат думата, ако са вносители на докладни записки, информации, отчети и други. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от правилника, която не е оспорена по делото, постановява, че кметът на общината или заместващият го на заседанието на общинския съвет имат право да вземат думата всеки път, когато я поискат. Съдът е приел, че представените по делото доказателства не установяват по безспорен начин спазването на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), а от материалноправна страна е посочил, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 28 от ЗМСМА, която определя заседанията на общинския съвет като открити, а в ал. 3 предоставя възможност на гражданите да отправят питания, становища и предложения по въпроси, представляващи обществен интерес. Съпоставянето на двете разпоредби води до извод за дискриминационно отношение спрямо заместник-кметовете и секретаря на общината, които нямат право винаги да се изказват, дори въпросът да е от техния ресор. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15 от ЗНА, която определя съответствието на нормативните актове с тези от висока степен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Административният съд е изяснил всички правно релевантни факти по спора, от които е извел обосновани изводи и е приложил съответните материалноправни разпоредби. При изследване на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт съдът е извършил правилна преценка на доказателствата относно оповестяването на проекта по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Доказано е само публикуването на проекта на сайта на община Добричка на дата 16.11.2011 г., но не е установено дали публикацията включва и мотивите към проекта и дали е спазен законоустановеният 14-дневен срок на оповестяването преди заседанието на общинския съвет. По съществото на спора съдът обосновано е приел, че ограничаването на правото на заместник-кметовете и на секретаря на общината да се изказват само когато са вносители на докладната записка или на съответния обсъждан материал противоречи на въведения принцип на откритост на заседанията на общинския съвет и на разпоредбата на чл. 28 от ЗМСМА. Съгласно посочената разпоредба заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити и гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет, могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес. Необосновано и в противоречие с тази разпоредба е приетото в оспорената разпоредба на чл. 79, ал. 2 от Правилника за организация и дейност на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, че правата на заместник-кметовете и на секретаря на общината са в много по-ограничен обем. Това е нарушение на принципа на гласност и достъпност на заседанията на общинския съвет, където се разглеждат въпроси от местно значение. Както правилно е посочил съдът, няма законово оправдание за приетото ограничаване на правата на посочените служебни лица от ръководния екип на общината, след като по-широки права са предоставени на самите граждани по всички въпроси от обществен интерес - предмет на обсъждане в общинския съвет. Изводите на съда по отношение на незаконосъобразността на оспореното решение се споделят напълно от касационната инстанция. По отношение на решението в частта за разноските касационната инстанция приема следното: представен е по делото договор за правна помощ на адв. Веселина Георгиева - процесуален представител на кмета на община Добричка, в който е вписано договорено и платено възнаграждение в размер на 450 лева. Касационният жалбоподател е оспорил решението в частта за разноските и е направил възражение за прекомерност на същите на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Законът не конкретизира инстанцията, пред която може да бъде направено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което касационната инстанция намира направеното възражение за допустимо. Разгледано по същество, същото е основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 8 във вр с чл. 7, ал. 1, т. 4 е в размер на 150 лева. Делото не е от фактическа и правна сложност, която да обосновава определянето на по-висок от законоустановения размер. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 на ВКС по тълк. дело № 6 от 2012 г. ОСГТК, т. 3, при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. С оглед на това решението в частта за разноските следва да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на кмета на община Добричка в размер на 150 лева. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На процесуалния представител на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в пълен размер поради неоспорването им от касационния жалбоподател. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,