Решение № 9361 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2011 г.

Решение № 9361 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано пред петчленен състав на Върховния административен съд по касационни жалби на 40-то СОУ "Луи Пастьор" - София и на Комисията за защита на личните данни против решение № 15552/16.12.10 г. по адм. д. № 15832/09 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Стефка Савчева Стефанова в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационните жалби с молба атакуваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимите, подадени от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби основателни по следните съображения: С решение № 51/14.09.09 г. на Комисията за защита на личните данни жалбата на Стефка Савчева Стефанова срещу 40-то СОУ "Луи Пастьор" - гр. София относно неправомерно разпространени нейни лични данни - име, ЕГН и номер на банкова сметка - е отхвърлена. В хода на административното производство административният орган е установил, че към датата на твърдяното разпространение на лични данни между Стефанова и администратора на лични данни, е бил налице висящ съдебен спор по гр. д. № 28629/08 г. по описа на Софийския районен съд, образувано по искова молба на Стефка Савчева Стефанова с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-4 от Кодекса на труда /КТ/ за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение и заличаване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата й книжка. След връчване на препис от исковата молба, ответникът в подаден по делото писмен отговор е оспорил исковите претенции и е приложил справка от Общинска банка, ЦУ за изплатено към 23.07.08 г. възнаграждение на ищцата, съдържаща трите й имена, ЕГН, номер на банкова сметка и размер на преведената сума, лични данни, част от които /имена и ЕГН/ са били вече известни по делото с посочването им в исковата молба. При тези установявания административният орган е приел, че действията на администратора на лични данни са извършени в условието на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и е отхвърлил жалбата. С обжалваното решение по адм. д. № 15832/09 г. тричленният състав на Върховния административен съд, възприемайки изцяло установената от административния орган фактическа обстановка, е приел, че представената по делото справка е неотносима към исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и като е цитирал относими според него правни норми за определяне на обезщетението е възприел решаващ правен извод относно неприложимост на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Административното решение е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Безспорно установено по спора е, че личните данни /номер на банкова сметка с преведена по нея на конкретна дата сума/ на ответницата по касационните жалби Стефанова са разкрити с оглед реализиране от администратора на лични данни защитата му в производството по гр. д. № 28629/08 г. по описа на Софийския районен съд, по което същият е конституиран като ответник по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявен от същата. Правата на всяка от страните в гражданския процес да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси, за предоставяне възможност да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях са гарантирани с разпоредбата на чл. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Правото на участие в съдебното производство страните реализират в съответствие с процесуални норми, установяващи процесуални задължения за установяване на фактите, на които основават своите искания или възражения и средствата, с които тези факти ще бъдат установени /чл. 154, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ГПК/. С оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение, 16.07.08 г. установяването на изплатено на ищцата през този месец трудово възнаграждение е било от значение за защитата на ответника по предявения срещу него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и тъй като трудовото възнаграждение е превеждано по банков път, установяването на правнорелевантното обстоятелство за изплащането му е било възможно чрез доказване на извършения от работодателя паричен превод. Ето защо в случая не е налице нарушение на целта на ЗЗЛД, визирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2, нито на принципите за обработване на лични данни по чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД. Предоставянето на лични данни на ищцата чрез представяне на банковата справка от 23.07.08 г. като доказателство по гр. д. № 28629/08 г. не сочи на недобросъвестност, тъй като чрез същата се доказва защитната теза на ответника, от което следва, че последният в качеството му на администратор на лични данни е действал в условието на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД - за реализиране законното право на защита в администратора като страна в исковото производството по гр. д. № 28629/08 г. при липсата на приоритет на интересите на ответницата по касация, инициирала това производство с подаване в Софийския районен съд на искова молба вх. № 48870/24.09.08 г. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, следва да бъде отменено и заменено с ново, с което оспорването по жалбата на Стефка Савчева Стефанова срещу решение № 51/14.09.09 г. на Комисията за защита на личните данни се отхвърли като неоснователно. При този резултат претенцията на касатора 40-то СОУ "Луи Пастьор" - София за присъждане на разноски /изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция /л. 27 и л. 29/, като своевременно заявена и доказана се явява основателна до размера от 240 лв, тъй като съгласно чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 144 и чл. 143 АПК дължими са само разноските за съдебното производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав