Решение № 14648 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2019 г.

Решение № 14648 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЖПС-БГ" ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. Р. В. против Решение № 633/21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3113/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991801326448/26.06.18 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 545/17.09.18 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на акта за дерегистрация с доводи, че съдът необосновано игнорирал факти от значение за делото и неправилно не кредитирал писмени доказателства и заключени на ССчЕ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени актът за дерегистрация, както и се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП" – П., чрез юрисконсулт Бъчварова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на Административен съд – П. да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд – П. е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991801326448/26.06.18 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 545/17.09.18 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– П. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС е разпредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "ЖПС-БГ" ЕООД, със седалище в с. З. община Р., област П.. За да отхвърли жалбата на дружеството против издадения акт за дерегистрация, АС-П. е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа мотиви за издаването му и е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След преценка на събраните пред него доказателства, Административен съд – П. е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Процесният акт съдържа разписаните в закона реквизити, като в него са изложени както фактическите, така и правните основания, наложили издаването му. Отразено е, че при извършена проверка на "ЖПС-БГ" ЕООД, е установено, че не е внесен дължим косвен данък за 4 конкретно посочени данъчни периода, което свидетелства за системност на неправомерно поведение на лицето, свързано с неизпълнение на законови задължения, регламентирани в ЗДДС и е основание за налагане на мярката дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Посочената норма регламентира правомощие за приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията му, вменени с този закон. Законът не конкретизира видът, характерът или периодът на неизпълнените задължения, а предвижда единствено системност в неизпълнението. Настоящият съдебен състав счита, че процесният акт е мотивиран в достатъчна степен и не е било нужно излагане на допълнителни мотиви защо е упражнено това правомощие. В случая, с решението на горестоящия орган е прието същото фактическо основание – системно неизпълнение на задълженията за внасяне на ДДС по СД, като освен установените в акта за дерегистрация четири данъчни периода, са установени неизпълнени задължения за внасяне на ДДС и за други данъчни периоди – задължения за лихви за различни данъчни периоди, произтичащи от РА № Р-16001616005674-091-001/14.08.2017 г.. В случая не са изложени нови фактически основания, а допълнителни мотиви, с които актът за дерегистрация е бил потвърден след обжалването му по административен ред. В този смисъл приложение следва да намери Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което независимо, че е прието при действието на ЗАП (отм.); , не е загубило правната си сила, тъй като с него са тълкувани принципни въпроси относно мотивите на индивидуалните административни актове, в която категория попада и оспорения акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение, допълнителни мотиви към първоначалния административен акт могат да се съдържат и в решението на горестоящия орган, с което е потвърден актът, тъй като по този начин може да се провери законосъобразността му от съда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че актът за дерегистрация е издаден в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По делото е безспорно установено, че "ЖПС-БГ" ЕООД не е изпълнило задължението за внасяне на ДДС по СД за четири данъчни периоди, посочени в акта за дерегистрация. Съдебната практика приема, че системност в неизпълнението за внасяне на ДДС е налице при неизпълнение на задължения по ЗДДС за три и повече данъчни периоди, поради което е доказано съществуването на фактическото основание за издаване на акта. Неоснователен е доводът, развит от касатора, че съдът необосновано игнорирал факти от значение за делото относно погасяването на задълженията за посочените в акта за дерегистрация данъчни периоди и неправилно не кредитирал писмени доказателства и заключени на ССчЕ в тази насока. Правилно съдът е приел за безспорно установено по делото, че задълженията по ЗДДС за м. 10. и м. 11. 2017 г. са погасени на 02.10.2018 г. с АПВ, а тези за м. 03. и м. 04. 208 г. са погасени на 28.11.2018 г. Правилно съдът е приел, че погасяването на задълженията за посочените в акта четири данъчни периода е станало след издаване на акта за дерегистрация от 20.06.2018 г., поради което към момента на издаване на акта за дерегистрация е налице оснавоние по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за издаването му. Приложима е разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С представените доказателства за последващо плащане на част от задълженията по ЗДДС след издаване на акта за дерегистрация не се установяват нови факти от значение за делото, тъй като релевантните за материалноправното основание на чл. 176, т. 3 от ЗДДС факти са установяването на системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. П. внасяне на задълженията по ЗДДС не променя установената системност на неизпълнение на задълженията по ЗДДС за посочените в акта за дерегистрация данъчни периоди, не обуславя липса на такава системност на неизпълнението на задълженията, поради което и не съставляват факти от значение за делото. Неоснователен е доводът, развит от ответното по касация дружество, за това, че дружеството – жалбоподател не е недобросъвестен субект и по никакъв начин не е целял да ощети бюджета и не е целял с невнасяне на ДДС в малки размери да злоупотреби. Настоящата инстанция счита, че липсата на така твърдяната цел на жалбоподателя е ирелевантно към законосъобразността на мярката. Поведението на лицето за невнасяне на задълженията му е било системно. Законовата санкция е наложена поради наличието на факти, изпълващи състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, което е достатъчно, за да обоснове дерегистрацията по ЗДДС. Ц. на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. В конкретния случай, тази цел е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнение на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС от страна на дружеството. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че актът за дерегистрация е в съответствие с материалноправната разпоредба и с целта на закона. Оспореното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено е в съответствие с приложимия материален закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторът "ЖПС-БГ" ЕООД следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение