Решение № 14818 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2010 г.

Решение № 14818 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Иванов Пенков, чрез процесуалния му представител адв. Георги Стоянов, против решение от 24.07.2009 г., постановено от Софийския градски съд по адм. дело № 921/2007 г., с което е отхвърлена жалбата му против отказ на началника на ОСЗГ изх. № 1338/30.06.2005 г. да издаде скица към нотариален акт № 71, т. ХV, д. № 2979/97 г. В касационната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателят сочи, че се легитимира с нотариален акт за собственост върху процесния имот и ОСЗ незаконосъобразно е отказала да му издаде скица за същия. Ответникът - Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Панчарево не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът, въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните, обосновано е приел, че административният орган правилно е отказал да издаде скица за претендирания имот. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС е образувано по жалба на настоящия касатор против писмо изх. № 1338/30.06.2005 г., подписано от началника на ОСЗГ Панчарево, в което е обективиран отказ да се издаде скица към нотариален акт № 71, т. ХV, д. № 2979/97 г., тъй като с последващо решение на ПК Панчарево, след извършена идентификация на границата между два съседни имота, е постановено възстановяване на процесния имот в по-малък размер. Оплакванията на жалбоподателя са били, че този акт на ПК Панчарево не му е бил съобщен, поради което не може да му се противопоставя като основание за отказ. От доказателствата по делото съдът е установил, че с решение № 12604.1/26.05.1997 г. на ПК Панчарево, в частта му по т. 2, е възстановено правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Стоян Пенков Богданов (един от които е жалбоподателят) на изоставена нива от 1. 998 дка, Х категория, местност "Граовище", имот № 072023 по картата на землището, при описани съседи, към което е приложена и скица. Въз основа на това решение е съставен констативен нотариален акт № 71, т. ХV, д. № 2979/97 г. за възстановено право на собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ. Впоследствие съгласно протоколи от 28.07 и 30.07.1998 г. е извършена повторна идентификация на имоти 72022 и 72023, като е допусната корекция в съществуващата граница между тях, като претендираният имот 72023 е станал с площ 1. 7 дка. Съставен е и протокол от 26.11.1998 г., с който на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ ПК Панчарево е отменила т. 2 от решение № 12604.1/26.05.1997 г. на ПК Панчарево. С ново решение № 12604.2/07.01.1999 г. ПК Панчарево е възстановила правото на собственост на наследниците на Стоян Пенков Богданов в съществуващи стари реални граници на изоставена нива от 1. 7 дка при същите съседи. С молба вх. № 1144/01.06.2005 г., по която е постановен оспорения отказ, жалбоподателят е поискал презаверка на скица съгласно НА № 71, т. ХV, д. № 2979/97 г., т. е. да му се издаде скица на имота съгласно площта му преди корекцията - 1.998 дка. При така установените факти, по които не се спори, съдът е приел, че оспорения акт на ПК Панчарево представлява отказ да се извърши административна услуга - да се издаде исканата скица. Приел е също така, че решението, въз основа на което е издаден нотариалния акт на жалбоподателя, впоследствие е изменено с решение, постановено по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Въз основа на тази промяна имотът на жалбоподателя е намален с 300 кв. м., има различни граници от тези по нотариалния акт и съответно правилно му е отказано издаването на скица. Решението по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ е съобщено на един от наследниците, съобщаването ползва всички останали, поради което и не може да се атакува по пътя на обжалването. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се поддържат същите доводи както пред първата инстанция, а именно, че решение № 12604.2/07.01.1999 г. на ПК Панчарево е следвало да бъде връчено на всички наследници съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че в решението не е посочено на кой наследник е връчено и че не е възможно същото да е връчено на Василка Богданова през 2005 г., тъй като лицето е починало през 2003 г. Доводите са абсолютно несъстоятелни. Редът по чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ не предвижда съобщаване на актовете на ОСЗГ на всички наследници, тогава когато правата се възстановяват общо на наследници на починало правоимащо лице. Те се съобщават само на заявителя в реституционното производство, който е страна по него. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ постановява само, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. От това обаче не следва, че административният орган по поземлената собственост е нормативно задължен да връчва съобщения за изготвените актове на всеки наследник поотделно. В конкретния случай касаторът няма качеството на заявител пред поземлената комисия, поради което на него на самостоятелно основание не следва да му се връчват уведомителни писма за актовете на ПК (сега ОСЗ). Видно от представеното заверено копие на решение № 12604.2/07.01.1999 г. на ПК Панчарево, същото е връчено на 19.01.1999 г. на заявителката по преписката Василка Богданова (или Василка Стоянова Благоева съгласно представената декларация за идентичност на лице с различни имена) и е влязло в сила. В оспореното писмо административният орган е допуснал чисто техническа грешка, като е посочил, че решението е съобщено на 19.01.2005 г. Противно на твърденията на касатора СГС правилно е квалифицирал молбата му пред административния орган като искане за извършване на административна услуга, за която не е имало основания. При произнасянето си ОСЗГ се е съобразила с влязлото в сила решение, с което претендирания имот е възстановен в по-малък размер и законосъобразно е отказала издаване на скица към нотариален акт № 71, т. ХV, д. № 2979/97 г. Както правилно е посочил СГС, жалбоподателят, ако счита, че промяната в площта на имота е незаконосъобразно извършена, може да доказва собственическите си права по общия исков ред, където има възможност да оспори решение № 12604.2/07.01.1999 г. на ПК Панчарево. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение