Решение № 1737 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2009 г.

Решение № 1737 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП срещу Решение № 494/14.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1119/2006 г. по описа на Окръжен съд Ч гр. Варна, Административно отделение, в частта, в която е отменен РА № 2500022/6.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Търговище, потвърден с решение № 217/3.05.2006 г. на ДД "ОУИ" - Варна за определените на Генчо Стефанов Генев, действащ като ЕТ "Стил Ген Комерс - Г. Генев" задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2000 г. - в размер на 2067.28 лв. и лихви за забава, в размер на 1326.26 лв.; за 2001 г. - за размера над 41 389.10 лв. до определения размер - 53 755 лв.; за 2002 г. - в размер на 112 512.46 лв. и лихви за забава, в размер на 40 511.14 лв. и за 2003 г. - в размер на 28 192.86 лв. и лихви за забава, в размер на 6422.57 лв., и по касационна жалба на Генчо Стефанов Генев, действащ като ЕТ "Стил Ген Комерс - Г. Генев" срещу същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 41 389 лв. и лихви - 20 429, 92 лв.

И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата на ДД "ОУИ" и неоснователност на жалбата на Генчо Стефанов Генев.

Касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество и двете са основателни.

За да отмени частично обжалвания пред него ревизионен акт и да отхвърли жалбата в останалата част, първоинстанционният съд, след като се е позовал на ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчнооблагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица и между персоналитета на физическото лице и регистрираният от същия едноличен търговец не настъпва разлика, а се касае за едно и също лице, за размера на дължимия данък се е позовал на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи - първоначално заключение с дата 8.06.2007 г. и допълнителни заключения с дати 14.03.2008 г. и 19.09.2008 г., въз основа на които е приел, че е дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) само за 2001 г. в размер на 41 389.10 лв., а за останалите ревизирани данъчни периоди: 2000 г., 2002 г. 2003 г. и 2004 г., съдът е приел, също въз основа на ССЕ, че жалбоподателят не дължи данък.

Решението е необосновано и в двете си части - потвърдителна и отменителна, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не са изложени мотиви по съществото на спора.

Видно от обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил подробна хронология на действията на ревизиращите органи с проследяване и отразяване на актовете, във връзка с извършваната ревизия. Поради това, че при извършване на ревизията ДЗЛ не е представило доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия орган срок, а именно: справка за открити и закрити банкови сметки, извлечения от банковите документи по години, справки и обяснения относно счетоводни операции във връзка с доказване произхода на средствата от дейност в ЕТ "Стил Ген Комерс - Г. Генев" и сключени договори за заеми с физически и юридически лица, е установено наличие на обстоятелство по чл. 109, ал. 1, т. 7 от ДПК (отм.) и на ревизираното лице Генчо Стефанов Генев е връчено уведомление по чл. 109, ал. 6 от ДПК (отм.), че данъчната основа ще бъде определена по този ред. Ревизираното лице е подало декларация по чл. 109, ал. 8 от ДПК (отм.) за имущественото състояние и източници на доходи от физически лица, с приложени документи - записи на заповеди и приходни касови ордери.

Установена е наличността по банковата му сметка към 1.01.2000 г.

По подробно посочени данни от декларацията, налице са твърдения за получени кредити от банки и от физически лица.

На база декларираните данни, ревизиращите органи са извършили насрещни проверки, взети са обяснения от физически лица. Въз основа на анализа на събраните в хода на ревизията доказателства, са направени изводи за недоказан произход на средства. Съпоставени са по години декларираните доходи - получените приходи и имущественото състояние на лицето, от една страна, и извършените разходи и необходимите парични средства за живот и издръжка на членовете на семейството му, от друга страна. Констатирано е, че са извършени разходи, без да са реализирани съответстващи на тях приходи, подробно посочени по години, които суми са определени като такива с недоказан произход - недекларирани печалби и доходи по реда на ЗОДФЛ (отм.).

При така установената фактическа обстановка, ревизиращият орган е определил основа за облагане за всяка отчетна година от 2000 г. до 2004 г. с пряк данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), определен по реда на чл. 109, ал. 1, вр. ал. 2 от ДПК (отм.), като определените данъчни задължения са в общ размер на 196 817, 52 лв. и лихви - 75 408, 76 лв.

В първоинстанционното решение липсва анализ на фактическите констатации в ревизионния акт, както и липсват изводи във връзка с презумпцията по чл. 109, ал. 7 от ДПК (отм.).

Без да изложи мотиви за това дали фактическите констатации в РА са опровергани в хода на оспорването му, както и без да изложи мотиви с изводи за незаконосъобразност на РА, съдът е отменил данъчните задължения, с изключение на тези в размер на 41 389, 10 лв. за 2001 г. и съответните лихви върху тях.

Съдът се е позовал изцяло и единствено на сумите определени като задължения по заключенията на вещото лице - първоначално и две от допълнителните, които е кредитирал, като не е кредитирал едното от допълнителните заключения. Видно от данните на експертизата, същата е проследила счетоводните записвания на едноличния търговец по години и е направила заключение, че счетоводството е редовно водено, като са осчетоводени всички суми, за които се твърди, че са заемни средства, от което вещото лице е направило извод за недължимост на данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), с изключение на данък в размер на 41 389, 10 лв. за 2001 г. Съдът е постановил решението си изцяло по сумите от ССЕ, без да е извел извод и да е изложил мотиви за незаконосъобразност на РА, в частта в която го е отменил, както липсват и изводи и мотиви за законосъобразността на РА в частта, в която е потвърден.

Заключенията на вещото лице не са относими към спора, поради което не могат да обосноват изводи за законосъобразност или не на ревизионния акт.

Начина на водене на счетоводната отчетност на едноличния търговец не се оспорва от ревизиращите органи, а се оспорват осчетоводените средства по с/ка 107 "Сметка на собственика" като такива с недоказан произход.

От ревизиращия орган са анализирани всички доказателства във връзка с твърденията за получени заеми от физически лица и на тази база е направен извод за наличие на средства с недоказан произход, които са осчетоводени от едноличния търговец. Поради непредставени доказателства във връзка с взетите счетоводни операции по ДТ и КТ на сч. с/ка 107 "Сметка на собственика", оборотите на същата сметка не са взети предвид от ревизиращите органи. Оборотите по сч. с/ка 499 "Други кредитори" в кореспонденции със сч. с/ки 501 "Каса" и 503 "Разплащателна сметка" не са взети също при анализа на паричния поток, с мотиви в ревизионния акт - "поради недоказан произход". При така оспорения произход на средства от страна на ревизиращия орган, предмета на спора пред съда се свежда до установяването им с надлежни за това доказателства. Наличието или не на доказан произход на парични средства е правен въпрос, по който съдът е следвало да отговори, след надлежен анализ на всички събрани по делото доказателства. Съдебно-счетоводната експертиза дава отговор на въпроси, които не са спорни - отразяване на сумите по счетоводните сметки на едноличния търговец, поради което е неотносима към спора. Именно произходът на средствата, които са отразени в отделни сметки се оспорват, поради което приетата по делото експертиза с така поставена задача е неотносима към спора. Поради това, че се касае за правен въпрос, само със заключението на ССЕ не може да се установи произхода на средствата, при направеното оспорване от страна на ревизиращите органи на доказателствата за заеми от физически лица. Единствено съдът е органът, който следва да постанови кои от доказателствата се ползват с доказателствена сила и кои - не. Такъв анализ на доказателствата в обжалваното съдебно решение липсва. Липсват и изводи за доказателствената сила на ангажираните по делото доказателства. Липсват мотиви, обосноваващи направения краен извод на съда за дължимост на една част от определените задължения и за недължимост на определените с ревизията данъчни задължения в останалата част.

По изложените съображения обжалваното първоинстанционно съдебно решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви по съществото на спора, които нарушения съставляват касационно основание за отмяната му и налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да анализира всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и да отграничи предмета на спора, като направи изводи за това кои от представените доказателства се ползват с доказателствена сила и кои не, както да изложи мотивирани изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на ревизионния акт във всяка една част за определените данъчни задължения по години за периода от 2000 г. до 2004 г., какъвто е бил обхвата на ревизията.

В тази връзка, съдът следва да изпълни задължението си да обсъди всички възражения в жалбата, подадена до съда по пунктове, за доказателствената сила на:

• Запис на Заповед с дата на връчване от 8.08.2002 г. за 10 000 лв. в полза на Стефан Стоянов Стефанов;

• Запис на Заповед с дата на връчване от 20.09.2002 г. за 100 000 лв. в полза на Диян Тодоров Дамянов;

• Запис на Заповед с дата на връчване от 7.10.2002 г. за 25 000 лв. в полза на Иван Стефанов Генов;

• Запис на Заповед с падеж м. май 2007 г. и дата на връчване 12.05.2002 г. за 48000 лв. в полза на Айдън Ахмедов Хюсеинов;

• два договора за заем от 3.01.2000 г. и от 1.06.2000 г., сключени с Божидар Стоянов Митов за сумата общо в размер на 50 000 лв.;

-три договора за заем от 2.05.2002 г., 14.06.2002 г. и от 21.07.2002 г. със Сайхер Кахал съответно за 53 200 евро, 52 000 евро и 75 000 евро;

• договор за заем от 5.01.2002 г с Боян Рафаилов Смилянов за сумата 20 000 лв.;

• договор за заем от 28.05.2002 г. с Мохмед Жильо ал Хадид за сумата 48 000 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,