Решение № 9659 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Б. М., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. М. Петкова, срещу Решение 3966 от 17.04.2025 г., постановено по адм. д. 685 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 2065 от 28.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на О. Б. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Критикувано е направеното от първоинстанционния съд позоваване за ситуацията в Сирийската арабска република на наличната по делото справка от Дирекция Международна дейност (Д МД) към ДАБ при МС с вх. МД-02-159 от 14.03.2025 г., която според касационния жалбоподател не била актуална. Изложени са аргументи по същество на спора, като са отправени упреци срещу твърдяна смяна в становището на административния орган за ситуацията в Сирия, която според касационния жалбоподател щяла да доведе до огромна на брой група хора, заключени в правен вакуум в страната ни, с потенциално потвърден отказ от закрила, невъзможност за връщане и основни гаранции за тяхното безопасно и достойно съществуване. Представени са доводи за приложение на принципа на забрана за връщане (non-refoulment) по отношение на молителя, предвид неясното и нестабилно състояние в Сирия. По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд направил извод от правна страна за отсъствие на основанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за прогласяване на нищожност или за отмяна на спорното административно решение, тъй като същото било издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и в установената от закона писмена форма. Като изследвал извършените в хода на административното производство процесуални действия, съставът на АС - Хасково формирал заключение, че при постановяване на спорното административно решение не били допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са предпоставка за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146, т. 3 АПК. По отношение материалната му законосъобразност съдът споделил преценката на административния орган, че чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 ЗУБ. Счел, че не представлява основание за това и заявеният в хода на проведеното интервю факт, че молителят не бил отбил военна служба, тъй като същият не доказал да е бил призован да служи и именно поради тази причина да е напуснал Сирия. Съдът съобразил настъпилите в страната по произход на чужденеца промени в обществено-политическата обстановка, но заключил, че същите не обосноват опасения от преследване конкретно за него. Като се позовал на дадените от кандидата за закрила изявления в проведеното с него интервю, съдът приел, че той е напуснал доброволно и по собствено желание Сирия, като мотивите му за това действие били от личен характер, а не такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Констатирал, че той преминал нелегално границата между България и Турция, и пътувал до западноевропейска държава, където също твърдял, че е подал молба за закрила. По тези причини съдът формирал извод, че нежеланието на молителя да се върне в държавата си по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, както и че всъщност не желае да получи закрила в Република България. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, в конкретния случай не била доказана реална опасност от тежки посегателства спрямо М. по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като същият заявил, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход. Не се установявало и той да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, във връзка с чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. При преценка за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут съставът на АС Хасково съобразил тълкуването, дадено с решение по дело С-456/2007 г. на СЕС. Приел, че доколкото бежанската история на чужденеца не се характеризирала с каквито и да е опасения за преследване, то за него би следвало да е по-висок интензитетът на безогледно насилие в страната му, за да отговаря на критериите за получаване на хуманитарен статут на това основание. Съобразил, че преди датата на издаване на акта и към момента на постановяване на съдебното решение били налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но молителят, въпреки че се явил в съдебно заседание, за да разкаже бежанската си история, не заявил по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Като изследвал подробно наличните по делото данни за ситуацията в страната по произход на молителя, съдът формирал извод, че тя била овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, като била налице възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. В тази връзка отчел показателния факт на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия и желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. Констатирал, че административният орган извършил изследване на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин въз основа на справка от 29.01.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила не била оборена. Позовал се и на представените в съдебно заседание справки от 14.03.2025 г. Въз основа на тяхното съдържание и на общодостъпната информация от други източници съдът достигнал до заключение, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на тази страна. По посочените съображения на основание чл. 142, ал. 2 АПК достигнал до извод, че административният орган правилно отхвърлил молбата на лицето и на разгледаното основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, макар да формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка. Съдът изложил и съображения за липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ поради липсата на член от семейството на чужденеца по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, комуто да е предоставена закрила. Не открил и други основания по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут в полза на молителя. Поради гореизложените съображения, съставът на АС Хасково приел, че не са налице основанията и за прилагане на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, като в тази връзка изложил аргументи, за да мотивира преценката си да не се съобрази с позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци. По така изложените съображения първоинстанционният съд направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което отхвърлил жалбата на О. Б. М.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на М. на основание чл. 8, ал. 1ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци към тези изводи. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че разгледаната от съда справка от 14.03.2025 г. не била актуална - справките от тази дата всъщност са две и към момента на постановяване на първоинстанционното решение са били последните приобщени писмени доказателства с данни за обстановката в Сирия до приключване на устните състезания. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения за ситуацията в страната по произход на М. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът вярно е квалифицирал представените по делото справки от Д МД към ДАБ като официални документи, с необорена материална доказателствена сила. Обоснован на съвкупността от наличните по делото информационни източници е изводът на съда, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В касационната жалба отсъстват и позовавания на конкретни посегателства срещу цивилни лица, които да не са съобразени от съда. Основателно, в подкрепа на тезата си, съставът на АС Хасково е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в страната обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в Сирия или в районите си по произход. В приобщената пред касационната инстанция актуална справка от Д МД към ДАБ от 30.09.2025 г. се констатира затвърждаване на тази тенденция, като по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г. броят на прибралите се в страната сирийски граждани, считано от 08.12.2024 г. е достигнал 1027887 души преминали обратно в Сирия от съседни страни, а броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си съответно е достигнал 1863863 души. Наред с това се установява продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Наред с това, подкрепата на ВКБООН за властите и за бежанците за доброволно завръщане продължава в рамките на финансиран от ЕС проект. В справката се сочи, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни М. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Съществени в тази връзка са изложените от първоинстанционния съд съображения относно отсъствието на преследване на лицето във връзка с негов отказ да отбие военна служба. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение