Решение № 14209 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2013 г.

Решение № 14209 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5938/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бим Агро" ЕООД, гр. Търговище, представлявано от управителя Божидар Бориславов Митов, подадена чрез пълномощник адвокат Нели Феодорова против решение № 1722 от 12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 8129/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4334 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., относно отказано финансово подпомагане по подадено от него общо заявление за плащания на площ за 2011 г с уникален идентификационен номер /УИН/ 25/020611/67928 и е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 610 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателя сочи, че принадлежността на констатираните при административните проверки на заявленията застъпвания не може да бъде изяснена от представените от земеделските стопани документи, както и че административният орган не е спазил процедурата на чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е нарушен материалния закон и са спазени съдопроизводствените правила. Счита че не са налице касационни основания, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4334 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., с което по негово заявление за плащания на площ за 2011 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 25/020611/67928 е заявил за подпомагане по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) - площи в размер на 837.81 ха и е поискана сума за тази мярка в размер на 187 683.96 лв.; по схемите за национални доплащания на площ (СНДП) - площи в размер на 837.81 ха и сума от 25 134.30 лв.; по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) - площи в размер на 134.22 ха и сума от 21565.82 лв. и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) - площи в размер на 150.51 ха и сума от 11 260.81 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, в кръга на делегираните му правомощия. Съдът е посочил, че реда за подаване на заявленията за подпомагане са регламентирани в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 5 от 27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на зявления по схеми и мерки за подпомагане на директни плащания. Установил е, че в подаденото от дружеството касатор Общо заявление за плащания на площ за 2011 г. е било подложено на административна проверка, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП посредством Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, включваща проверка по допустимост на кандидата, проверка по допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, които да са декларирани от повече от един земеделски производител. В хода на тази административна проверка са установени застъпвания в много от заявените за подпомагане парцели. С изрична декларация от 24.11.2011 г. на управителя на търговското дружество застъпването е потвърдено за част от заявените за подпомагане площи. Като основание за ползването и са приложени договори за наем. С процесното уведомително писмо ДФЗ е отказал частично размера на исканото финансово подпомагане за 2011 г, като по СЕПП е оторизирал 148711.67 лв., по СНДП - сума от 19 915.20 лв, по НР1 - сума от 20518.49, а по НР2 - сума от 9 916.88 лв.. За пълното изясняване на спорните въпроси, съдът е уважил искането на страните и е допуснал съдебно-техническа експертиза със задачи, които те са поставили. На базата на документите по делото и допълнително извършени проверки в ДФЗ и МЗХ вещото лице е установило, че към момента на издаване на процесното писмо са налице 52 разрешени застъпвания и 127 неразрешени застъпвания и е отразило в табличен вид застъпванията по отделните схеми. Заключението не е оспорено и е възприето от съда. При тези данни по делото, съдът е обсъдил всички доводи на жалбоподателя. Констатирал е, че органа е следвало да приложи разпоредбите чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г. за НР1, тъй като за една и съща площ са подадени две или повече заявления, застъпването не е отстранено, а при наличие на конкуриращи се права административният орган не разполага с правомощия да преценява тяхната законосъобразност и да дава превес на едно от тях. Съобразявайки доказателствата по делото съдът е приел за установено, че на основание чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП е извършена и проверка на място на парцелите заявени за подпомагане от настоящия касатор . При нея било констатирано, че при два от заявените за подпомагане парцели са установени площи, които не са допустими за подпомагане общо в размер на 0.34 ха. Контролният лист от извършената проверка на място е подписан от представител на дружеството жалбоподател без възражения. Срещу изпратеното във връзка с направената проверка на място уведомително писмо от 31.10.2011 г. на РТИ - Велико Търново също така липсват данни за подадено възражение Въз основа на тези данни първоинстанционният съд е приел, че недопустими за подпомагане са били площи по СЕПП и СНДП в размер на 57.99 ха, като от цялата заявена за подпомагане площ, възлизали на 7.44%. По отношение на НР1 са установени недопустими 5.95 ха или 4.64%, а по НР2 15.27 ха или 11.29% от общозаявената площ. Наложените редукции с уведомителното писмо са в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, тъй като процентното съотношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане е повече от или 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ и в този случай съобразно посочената разпоредба размерът на санкционираната площ е равен на удвоения размер на санкционираната площ. Правилно от страна на административния орган е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради и което жалбата подадена от "Бим Агро " ЕООД срещу уведомителното писмо на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че от представените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.09.2009 г., доказващи правото на ползване на застъпените площи е невъзможно установяването точно кои имоти попадат в съответните БЗС. Видно от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от спорните схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки, проверки на място, кръстосани проверки чрез пространствено сравнение в СЗИП. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. Обоснован е изводът на съда, че след като извършените от административния орган проверки са установили недопустими площи в размер на 57.99 ха от заявената площ по СЕПП и СНДП, 5.95 ха по НР1 и 15.27 ха по и с оглед процентното им съотношение спрямо установените площи, съобразно правилата на чл. 58 от посочения по-горе Регламент 1122/2009 г., то е санкционира на правилно площ в размер на удвоения размер на недопустимата. Данните от заключението на вещото лице и представените в хода на съдебното производство документи кореспондират изцяло с приетото за установено в хода на административното производство, поради което обоснован се явява направеният от съда извод, че актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно които разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП и НР1 когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. При положение, че две или повече лица са подали заявление, че ползват спорните имоти, не е в правомощията на административния орган да преценява законосъобразността на представените документи. С оглед на установените наддекларирани земеделски площи в размер повече от или 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от определената площ, правилно помощта е изчислена на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, вследствие на което е редуцирана и субсидията по всяка една от четирите мерки за които е кандидатствало дружеството. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение