Решение № 2748 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2014 г.

Решение № 2748 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 264/26.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1956/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 021200555/31.05.2012 г., поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) № 1210116/26.06.2012 г., издадени от инспектор по приходите, потвърдени с Решение № 330/28.08.2012 г. на и. д. Директор Дирекция "ОДОП "- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Велас В" ООД в размер на 88 883.50 лв., "Аслифт" ЕООД в размер на 28 849.80 лв., "Акман БГ" ЕООД ( с правоприемник "Алгер 21 БГ" ЕООД в размер на 4 809.52 лв., "Таби груп" ЕООД в размер на 4 299 лв. и "Типикал интернешънъл" ЕООД в размер на 1 958.20 лв., ведно с начислените лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в посочената по- горе част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Балкан лифт" ЕООД, представлявано от управителя Георги Стайков Пейков, чрез пълномощника си адв. Вълканова, в писмен отговор на касационната жалба и в допълнително представена писмена защита, изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалвания пред Административния съд РА в тежест на "Балкан лифт" ЕООД, гр. Бургас, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м. 02., м. 10. и м. 12.2008 г., м. 01., м. 09., м. 10.м. 11. и м. 12.2009 г., м. 01., м. 02., м. 03., м. 04., м. 05., м. 07., м. 09., м. 10., м. 11. и м. 12.2010 г., както и за 02.2011 г. в общ размер от 129064,09 лв., ведно начислени лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 6 от ЗДДС по фактури, издадени от "Велас - В" ООД, "Аслифт" ЕООД, "Алгер 21 - БГ" ЕООД (правоприемник на "Акман БГ" ЕООД), "Стар 2002" ЕООД, "Таби груп" ЕООД и "Типикал Интернешънъл" ЕООД. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 82 от ЗДДС е установено допълнително задължение за ДДС в данъчен период м. 03.2010 г. С решението, в частта му, предмет на обжалване в настоящото производство, е отменен РА в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Велас В" ООД в размер на 88 883.50 лв., "Аслифт" ЕООД в размер на 28 849.80 лв., "Акман БГ" ЕООД ( с правоприемник "Алгер 21 БГ" ЕООД в размер на 4 809.52 лв., "Таби груп" ЕООД в размер на 4 299 лв. и "Типикал интернешънъл" ЕООД в размер на 1 958.20 лв., ведно с ночислените лихви. За прецизност следва да се посочи, че с решението на Административен съд- Бургас е отхвърлена жалбата на "Балкан лифт" ЕООД срещу РА в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 234.40 лв. по фактура № 583/18.09.2009 г., издадена от "Стар 2002" ЕООД, както и в частта, в която допълнително е начислен ДДС за данъчен период м. 03.2010 г. в размер на 264.07 лв., като в отхвърлителната си част съдебният акт, като необжалван, е влязъл в сила. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. По съществото на спора съдът, разпределяйки доказателствената тежест, е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е приел, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин количеството и стойността на фактурираните стоки, тяхното действително предаване. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е счел, че са налице реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Съдът е отчел обстоятелството, че органите по приходите по същество не отричат наличието на монтираните асансьорни уредби, но оспорват реалността на доставките на стоки за тяхното изпълнение като доставени именно от процесните доставчици, кото е посочил, че този извод е ясно формулиран в решението на горестоящия административен орган, и на това фактическо основание е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Обсъждайки факта, че в значителна част органите по приходите са изследвали физическото движение на стоките, търсейки доказателства за транспортирането им, пътни листи, регистрационни номера на автомобили и др, решаващият съд е счел, че още в ревизионното производство са били представени множество други документи, в т. ч. техническа документация, които не са намерили никакво отражение във фактическите констатации на органите по приходите, а същите влияят пряко върху извода за наличие на реална доставка на стоки. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно- техническа експертиза (СТЕ), чиито констатации и изводи са изключително подробно обсъдени. Съдът е приел, че вещото лице се е ангажирало с категоричното становище, че асансьорните уребди са монтирани на място, като компонентите за тяхното монтиране са доставени именно от доставчика "Велас - В" ООД и "Аслифт" ЕООД. Аргумент за това е именно описаният механизъм за идентифициране на асансьорите по признаците производство и монтаж, които от своя страна съставляват основни изисквания за въвеждането им в експлоатация и разпознаването им в бъдеще при поддръжката, прегледите и изпитанията, предвид обстоятелството, че това са съоръжения с повишена опасност при експлоатацията им. Съобразявайки експертното становище, съдът е приел, че в техническите досиета на процесните асансьорни уредби се съдържат проектни изчисления, конструктивни чертежи, електрически схеми, спецификации на доставените части и възли. Съдът е съобразил и констатациите на вещото лице, че производителят на АУ е упоменат във всички документи, съпътстващи производството, монтажа, изпитанията и пускане в експлоатация, а именно - сертификат за ЕО изследване на типа асансьор издаден от нотифицирано лице на името на притежателя му "Велас В" ООД, заключение на производителя, че асансьорът е произведен от него в съответствие с EN и е годен за експлоатация с техническа характеристика, посочена в паспорта на съоръжението, сертификат за краен контрол издаден от нотифицирано лице на притежателя му "Балкан лифт" ЕООД с посочен заводски номер на "Велас В" ЕООД, протокол за изпитване издаден от изпитвателна лаборатория, акт за първоначален технически преглед от лице получило разрешение от ДАМТН или нотифицирано лице, регистрация на асансьора в регионалния отдел на ГД "ИДТН", на чиято територия ще се експлоатира асансьора. Приел е за относимо и съществено обстоятелството, че издаването на всеки един от така посочените документи предполага извършването на процедура по установяване на производителя, проверка на техническата документация дадена от производителя, оглед на АУ за съответствие на частите и възлите на техническата документация и проведените изпитания, проверка на маркировките за съответствие на асансьора и предпазните устройства. Процесните доставки са извършени по една или повече пратки за всеки асансьор съобразно производствена програма на "Велас В" ООД, а доставките се извършват директно на обектите, където ще се монтират, от и за сметка на доставчика, като по този начин отпада необходимостта от складови помещения, респ. разходи за поддържането им. В мотивите на обжалвания съдебен акт е възпроизведено и експертното становище, че поредността и пълнотата на специфицираните части изключва възможността някои от вписаните части да не са доставени и тези части да бъдат доставени от други източници, а що се отнася до обстоятелството, че стойността на компонентите и възлите не е упомената в разписките, то това се дължи на факта, че стойността им е включена в цената на изделието по договор. По- нататък експертът е отразил, а съдът е очел като съществен факта, че след приключване на доставката "Велас -В" ООД издава издава заключение за съответствие на асансьора на стандарт EN 81-1 или EN 81-2 и годността му за експлоатация и предава техническата документация (паспорт) на съоръжението на "Балкан лифт" ЕООД, като след това "Балкан лифт" ЕООД се явява доставчик на асансьора до крайния потребител, с който има договор за доставка. Съдът е обобщил в мотивите си, че основанията, които са послужили на експерта да даде заключение, че АУ са доставени от "Велас В" ООД, са наличието на маркировката за съответствие на асансьорите, нанесена производителя в кабината на асансьора и маркировки нанесени на други основни възли, СЕ сертификатите за съответствие на асансьорите и техните предпазни устройства, декларациите за съответствие по изискванията на нормативните актове за производство, монтиране, приемане и пускане в експлоатация, фабричните знаци на използваните предпазни устройства, контролните процедури по изпитванията, документите съпътстващи доставките, вложените компоненти и възли, установени при огледа на асансьорите, подробно описани от вещото лице в списък Приложение № 2. В заключителната част на мотивите, посветени на експертното заключение, административният съд е приел за установено, че процесните асансьорни уредби, схващани в тяхната цялост от компоненти, са произведени и доставени от "Велас-В" ООД и "Аслифт" ЕООД, чийто монтаж е извършен от жалбоподателя "Балкан лифт" ЕООД. По отношение на доставките по фактурите на останалите доставчици "Типикал интернешънъл" ЕООД за доставка на 190бр. контактори, "Таби груп" ЕООД за доставка на хидравлични станции, профили, кабели, трансформатори и др., "Акман БГ" ЕООД с правоприемник "Алгер 21 БГ" ЕООД за доставка на тухли, лепило, фугин, както и по отношение доставките на "Аслифт" ЕООД на автоматична врата, повдигателен механизъм, различни видове автоматични кабинни врати, контактори и др., административният съд е отчел, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради липса на доказателства за транспорт на стоките, липса на кадрова обезпеченост, както и с оглед обстоятелствата, че доставчиците не са осигурили достъп до счетоводствата си и не е установен произхода на стоките. При обсъждането на горните обстоятелства, съдът е преценил, че предвид всички останали писмени доказателства, тяхната неустановеност не би могла да обоснове извод за нереалност на фактурираните доставки. В този контекст съдът е отчел факта, че фактурираните стоки са присъщо необходими за изпълнението на място на асансьорните уредби, представляват част от техните компоненти, поради което влагането им за изграждане на асансьорните съоръжения не може да бъде отречено, а друга част от стоките - напр. тези по доставката на "Акман БГ" ЕООД са били предмет на последваща доставка към друг търговец. Според съда, преценката за реалност следва да бъде комплексна с оглед на всички влияещи върху този извод фактори и след като данните по делото сочат без всякакво съмнение, че асансьорните уредби са произведени и доставени от "Велас В" ООД, а доставените от останалите доставчици стоки са такива необходимо присъщи за изпълнението и монтажа на съоръженията, следва да се приеме, че тези стоки са доставени от процесните доставчици, вложени са процеса на дейност на дружеството-жалбоподател, който след това ги е предал като краен продукт. Въз основа на всичко гореизложено, съдът е преценил събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства и съобразно изложените по-горе съображения е възприел като необоснован и незаконосъобразен отказа на органите по приходите за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Подходът на органите по приходите в разглеждания казус е възприет и като несъвместим с разбирането на СЕС относно упражняването на правото на аднъчен кредит, като в тази връзка е релевирано и решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Решението е частично неправилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и въз основа на това е формирал правилни изводи за основателност на жалбата срещу РА в частта досежно спорните доставки от "Велас В" ООД. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че всички асансьорни уредби и части за тях, доставени от "Велас-В" ООД по процесните фактури са монтирани от "Балкан лифт" ЕООД, сертифицирани са по надлежния ред, въведени са в експлоатация и обективно съществуват в правния мир към момента на ревизията. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че съществуването на процесните асансьорни устройства е безспорно установено в ревизионното и съдебното производство с официални свидетелстващи документи с обвързваща материална доказателствена сила- сертификати. Правилен е и формираният извод, че спорните доставки се потвърждават и от приетото по делото обективно и пълно експертно заключение, чиито категорични костатации са, че документите, съдържащи се в проектната и конструктивната документация за съответните асансьорни устройства, както и обективно съществуващите признаци (фабрични знаци, маркировка) по вложените в устройствата компоненти и възли, установени на място при огледа им, доказват по несъмнен начин, че производител на монтираните от "Балкан лифт" ЕООД асансьорни уредби е "Велас В" ООД, че именно частите, доставени от това дружество, са използвани от жалбоподателя при монтажа на процесните асансьорни устройства. Наред с това, правилна е преценката на съда, че представените договори за доставка на процесните АУ и части от тях, договорите с възложители за монтаж на АУ, за изпълнението на които са били необходими доставените от "Велас-В" ООД части, т. е. договорите за последваща доставка по смисъла на ЗДДС, стоковите разписки, удостоверяващи предаването на елементите на всяко от поръчаните АУ удостоверяват съществуването на спорните доставки, преценени и в контекста на експертното заключение. Обосновано съдът е възприел тезата на ревизираното дружество за установена по несъмнен начин следната обвръзка: издадени фактури-съответен договор за възлагане между "Балкан лифт" ЕООД и "Велас-В" ООД, по който са издадени фактурите, -съответни платежни документи за плащане по фактурите- съответни стокови разписки, удостоверяващи предаването на елементите на всяко от поръчаните АУ- съответен договор за монтаж на АУ, т. е. за последваща доставка-съответни официални свидетелстващи документи, удостоверяващи реалното съществуване на процесните АУ- съответни фактури, материализиращи последващи доставки. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че представените по делото сертификати и актове за първоначален технически преглед удостоверяват само техническата годност на процесните АУ, но не и производителя на същите, като това обстоятелство не е отчетено от решаващия съд при постановяване на решението му. Сертификатът за краен контрол се издава след надлежни, нормативно предвидени проверки и във всеки сертификат има отбелязване на фабричния номер на АУ, техническите параметри на същото, производителя й, притежателя на сертификата, т. е. на лицето, извършило монтажа на съответното устройство. При издаването на сертификата идентификацията на производителя става както по маркировката, поставена от последния в съответствие с изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите, Наредба за същественитеизисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, приета с ПМС № 75 от 01.04.2003 г., така и след пълен преглед на съпроводителната документация на АУ. Както бе посочено по- горе, като издадени от орган, снабден със специална удостоверителна власт, в кръга на удостоверителната функция на издателя им, сертификатите за краен контрол и актовете за първоначален преглед, представляватофициални свидетелстващи документи. В този контекст и неоснователно се поддържа от касатора, че неправилно е игнорирано от съда обстоятелството, че вещото лице не е извършило оглед на 4 от общо 75те АУ. доколкото и по отношение на четирите устройства, за които не е извършен оглед, са приложени сертификати и актове за първоначален преглед, то следва да се приеме, че техен производител е "Велас-В" ООД. Касаторът счита още, че неправилно съдът е дал вяра на експертизата при положение, че изводите й не държат сметка, че на част от елементите, показани на приложения снимков материал, не се вижда маркировка на производителя. Така поддържаното оплакване е неоснователно, доколкото е несъобразено с несъмненя факт, че "Велас -В" ЕООД произвежда качествено нова вещ с предварително закупени от него части - нейни съставни елементи. Поради това, настоящият състав намира, че касаторът превратно интерпретира дадените обяснения от вещото лице при неговия разпит. Действително, някои части от процесните АУ не са произведени от "Велас-В" ООД, но са вложени от това дружество в произведените нови изделия (кабина, хидравличен цилиндър и т. н.), които именно са предмет на процесните доставки. Несъстоятелно е оплакването, че е обективно невъзможно да бъдат прегледани от вещото лице АУ в рамките на 4 дни и това обстоятелство също е игнорирано от съда, което е опорочило постановения съдебен акт. Касаторът не отчита факта, че преобладаващата част от процесните АУ са монтирани в сгради, намиращи се или в един квартал (12 са монтирани в ж. к. "Меден рудник"), или са монтирани в централната градска част на гр. Бургас, или в к. к. Слънчев бряг и съседните Св. Влас и с. Ахелой (общо 19 броя). Аргумент за нереалност на доставките от "Велас В" ООД касаторът намира и в обстоятелството, че към всеки от представените договори има анекс, в който се посочва, че един или няколко компонента, най- често хидравлична станция или масло, ще бъдат вложени лично от ревизираното лице. Това било индиция, че доставчик не е точно "Велас-В" ООД. Като пример касаторът е посочил Договор № 66/2009 г., в който не бил индивидуализиран асансьора с брой спирки, товароподемност, ход, размери на шахтата. Преди всичко не отговаря на истината, че не е посочен броя спирки- те са 6. Наред с това, касаторът пропуска да отчете, че именно в анекса към посочения договор е уточнено, че части, които не са включени в цената на договора, са хидравлична станция 1 бр. и кабинна задвижка 1 бр., че същите ще бъдат доставени от "Велас-В" ООД, но за сметка на "Балкан лифт" ЕООД. В изпълнение на договора "Велас-В" ООД доставя на ревизираното дружество едно АУ със заводски номер 2319; частите и компонентите на доставката са описани в осемте броя стокови разписки, съобразени и от вещото лице. Няма спор, че АУ е монтирано на посочения адрес ул. "Ал. Велики" № 9 в гр. Бургас, съществува и функционира и понастоящем. Неоснователно е и поддържаното оплакване за необоснованост на решението поради несъобразяване с факта, че части за някои АУ са доставяни в продължение на няколко години. В заключението на вещото лице е посочено, че монтажът на едно АУ е в пряка зависимост от темповете на строителство на сградата, в която АУ ще се монтира, доколкото е обективно невъзможно такова устройство да се монтира в непостроена сграда. Процесът на строителство определя технологично коя част от АУ може да бъде монтирана и коя не. Затова и по преписката са приложени доказателства за АУ, които още не са въведени в експлоатация поради недовършеност на строителството и инвестиционния процес. Основателно ответникът по касация възразява срещу твърдението на касатора, че в заключението на вещото лице се съдържали изявления за факти, които опровергавали реалността на доставките, поради което, като го е кредитирал, съдът е постановил един необоснован съдебен акт. Всъщност, конкретно въведените твърдения касаят техническа грешка при текстовото и таблично оформяне на заключението, тъй като експертът погрешно е отнесъл стокова разписка от 14.08.2009 г. два пъти- веднъж към договор № 50 от 19.12.2008 г. и втори път към Договор № 59/06.04.09 г. Техническата грешка е изолирана и не може да повлияе върху обосноваността на експеритзата, респективно върху извода на настоящия състав на касационната инстанция, че същата правилно е била кредитирана. Обстоятелството, че са договорени повече кабинни задвижки от тези, които са реално вложени в монтераните АУ е неотносимо към спорния въпрос за реалността на проесните доставки. Касаторът акцентира и върху обстоятелството за съществуващо разминаване между номерата и датите на стоковите/складови разписки, представени от "Балкан лифт" ЕООД и "Велас-В" ООД, което не е отчетено от решаващия съд. Основателно ответникът по касация противопоставя възражението, че твърдението е изолирано от контекста на установените отношения между двете дружества, само малка част от които попадат в обхвата на ревизията. При обема на интензивния документооборот между двете дружества, който не е спорен, е нормално да са налице изолирани разминавания, но в реда на тези мотиви следва да се релевира категоричното становище на вещото лице, че проверената от него поредност и пълнота на специфицираните части изключва възможността някои от вписаните части да не са доставени и тези части да са набавени от други източници. Касационната инстанция намира, че въз основа на събраните доказателства по разгледаната част от спора и съгласно тълкуването на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11, следва да се приеме, че по процесните фактури са налице реално осъществени доставки. Като е достигнал до същите изводи и е отменил РА в обсъдената по- горе част, досежно извършения с него отказ да бъде признато на "Балкан лифт" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 88 883.50 лв. по фактури, издадени от "Велас-В" ООД през различни периоди на 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В останалата си отменителна част решението на административния съд е неправилно, като конкретните съображения за това са следните: Видно от мотивите на съдебното решение, в него не е извършен самостоятелен и задълбочен анализ на относимите писмени доказателства досежно доставките от "Аслифт" ЕООД. За да отмени РА в тази част, съдът е възприел безкритично заключението на съдебно- техническата експертиза, като не е съобразил, че от констатациите на същата не става ясно въз основа на кои доказателства е изграден извода, че монтираните от "Балкан лифт" ЕООД асансьорни уредби отговарят на тези, които той е заявил и получил в частност от "Аслифт" ЕООД. Всъщност при внимателен прочит на експертизата се установява, че вещото лице е формирало изводите си, възпроизведени по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, върху писмени доказателства, относими към доставчика "Велас В" ООД, като едва в заключителната част на експертното му мнение е формулиран извод в насоката по горе. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. По делото не са представени документи, удостоверяващи придобиването, съхранението, предаването и транспортирането на фактурираните към жалбоподателя от "Аслифт" ЕООД асансьорни части и механизми. В писмените обяснения на представителя на дружеството е било поддържано твърдението, че контактите между него и доставчиците, както и с клиентите му са осъществявани по телефона, и чрез интернет, поради което не са налице писмени договори; стоките, предмет на спорните доставки, са предимно внос от Турция и ВОП от Гърция, като превоза им е за сметка на "Аслифт" ЕООД. Основателно касаторът поддържа, че доказателства за това не се съдържат по делото. Копията на представените от доставчика фактури са абсолютно неясни, а приложеният към документите инвентаризационен опис за сметка 304 "Стоки" към 31.12.2010 г. не удостоверява че фактурираните към "Балкан лифт" ЕООД стоки са били налични към датите на издаване на фактурите, заприходени и съответно изписани. Обстоятелството, че данъкът по спорните фактури, издадени от "Аслифт" ЕООД е начислен от доставчика, не обосновава извод, че е налице реално извършена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. По отношение на доставките от "Типикал интернешънъл" ЕООД, "Таби груп" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД, с правоприемник "Алгер 21 БГ" ЕООД, административният съд е приел, че аргументите на органите по приходите за непризнаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици, се свеждат до липса на доказателства за произход, както и на такива за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците. Този извод е неправилен, тъй като водещият извод на приходната администрация по отношение на тези доставчицие за липса на доказателства за възможността същите да се разпоредят с фактурираните количества стоки. В случая не е спорен въпросът дали са монтирани АУ, а дали тези АУ, детайли, възли и части към тях са доставени точно от посочените във фактурите лица. В този контекст следва да се посочи, че дори и да се приеме за установено, че стоки от вида на горепосочените са вложени в изградените асансьорни устройства, то това не означава по необходимост, че същите са доставени точно от посочените във фактурите лица. В този контекст следва да се посочи, че съдът е достигнал до необоснован извод, че за доставките от "Типикал интернешънъл" ЕООД, "Таби груп" ЕООД и "Акман БГ" ЕООД, с правоприемник "Алгер 21 БГ" ЕООД са представени доказателства за реално осъществяване на същите, доколкото липсват каквито и да било доказателства за предаване и приемане на конкретните стоки по всяка една от фактурите- експедиционни бележки, товарителници или приемо- предавателни протоколи, подписани от двете страни по сделката, или складови разписки, с които ревизираното дружество да е приело стоките. Основателно касаторът поддържа по отношение на визираните трима доставчици, че изводите на съда са в противоречие с относимия доказателствен материал, формалният и незадълбочен подход към който е довел до необосновано, а оттам и до материално незаконосъобразно решение в така разгледаната част. При липсата на безспорни доказателства за прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи, не може да се приеме, че е налице реално изпълнена доставка. Относно доставчика "Типикал интернешънъл" ЕООД е установено в хода на ревизията, че от 12.10.2010 г. ружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган. Същевременно, издадената фактура за общо 170 броя контактори е с дата 30.11.2010 г. Този факт не е обсъден от административния съд. В чл. 113, ал. 9 ЗДДС (в редакцията към 30.11.2010 г.) е посочено, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издадените от тях фактури. Начисляването на данъка в процесната фактура № 306/30.11.2010 г. е неправомерно, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В чл. 69, ал. 1 ЗДДС е посочено, че лицето има право да приспадне данъка за стоките, които доставчикът, регистрирано по този закон лице, му е доставил. Основателно какаторът поддържа, че в настоящия случай относно този доставчик неправомерното начисляване на данъка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС е налице както по отношение липсата на реална доставка по чл. 6 ЗДДС, така и на основание чл. 113, ал. 9 ЗДДС. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението на Административен съд- Бургас е неправилно в частта му, в която е отменен процесния РА досежно отказаното с него право на приспадане на данъчен кредит, както следва: по фактури, издадени от "Аслифт" ЕООД общо в размер на 28 849.80 лв.; по фактури, издадени от "Акман БГ" ЕООД, с правоприемник "Алгер 21 БГ" ЕООД, общо в размер на 4 809.52 лв., по фактури, издадени от "Таби груп" ЕООД общо в размер на 4 299 лв., както и по фактури, издадени от "Типикал интернешънъл" ЕООД общо в размер на 1 958.20 лв. Същото следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Балкан лифт" ЕООД срещу РА в горепосочените му части. С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъдените разноски в размер на 516.30 лв., а в останалата част за размера на сумата 419.46 лв. решението следва да бъде отменено. На "Балкан лифт" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 2 353.26 лв., съобразно потвърдената част от съдебното решение. На приходната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 727.50 лв. Или, по компенсация, Дирекция "ОДОП"- Бургас дължи да заплати на "Балкан лифт" ЕООД сумата 625.76 лв. - разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,