Решение № 1429 от 9.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Уинслоу Пропърти Мениджмънт ЕООД (с предишно наименование Лимекс Тойс ЕООД) срещу Решение 2861/27.04.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 12136/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Лимекс Тойс ЕООД срещу Заповед 4506з-97/16.07.2021 г. издадена от началника на Гранично-полицейско управление (ГПУ) - Чипровци Министерство на вътрешните работи (МВР). Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Счита, че съдът не е отговорил на направените от жалбоподателя възражения, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения, а също така несъобразяване със задължителната практика на ВАС. Изразява несъгласие с изводите на съда относно законосъобразността на оспорваната заповед. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени Заповед 4506з-97/16.07.2021 г. издадена от началник на ГПУ - Чипровци МВР. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Николов. Ответникът Началникът на Гранично-полицейско управление Чипровци оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от юрк. Пейчев. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото ѝ приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 4506з-97/16.07.2021 г. издадена от началник на ГПУ Чипровци, с която на основание чл. 84, ал. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на Заповед рег. 8121з-1271/11.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи и предложение от Докладна записка рег. 4506р-2396/16.07.2021 г. по описа на ГПУ-Чипровци е заповядано товарен автомобил марка Пежо, модел Боксер подробно описан в заповедта и един брой ключ за автомобила, предадени с Протокол за доброволно предаване на вещи по чл. 84, ал. 2 ЗМВР с рег. 4506р-1593/10.05.2021 г., от българския гражданин Ц. Диков, да бъдат върнати на дружество с адрес в Белгия, подробно описано в заповедта или на излъчен от него представител или упълномощено лице. Разпоредено е за връщането на автомобила да бъде изготвен протокол и да бъде уведомена по съответния ред Д МОС. За да отхвърли жалбата решаващият съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е установил относимите към спора факти и е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяна на акта и в съответствие с материалния закон. Решението е недопустимо. Преценката на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима, е неправилна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 84, ал. 8 ЗМВР, съгласно който ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. Видно от приложените по делото доказателства писмо рег. А-13057/12.05.2021 г. на началника на отдел Интерпол и МОО, Дирекция Международно оперативно сътрудничество, МВР, Докладна записка 4506р-2396/16.07.2021 г. искане за връщане на доброволно предадения автомобил, е постъпило, поради което е издадена процесната заповед. Производството по изземване на вещите, посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген е уредено в чл. 84 от ЗМВР. Република България не е ратифицирала Конвенцията, но съгласно решение на Съвета от 29.06.2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система /ШИС/ в Република България и в Румъния, от 15.10.2010 г. започват да се прилагат достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в приложение I. В ШИС се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето, от което е била незаконно отнета (в този смисъл определение 567 от 27.06.2017 г. по гр. д. 4637/2016 г. на ВКС, III г. о.), съответно в рамките на административното производство по оспорване на актовете по чл. 84 от ЗМВР не могат да бъдат слушани възражения и не могат да бъдат решавани спорове за собствеността върху вещта и извън обсега на преценка от съда е въпросът на кого принадлежи правото на собственост, в това число и дали вещта е добросъвестно придобита и ползвана. В случая административното производство се е развило по реда и условията на чл. 84, ал. 1 10 ЗМВР, във връзка със сигнал за издирване в ШИС, със страна инициатор Белгия. Актовете, които издават компетентните органи в това производство протоколът за принудително изземване на вещта от лицето, в което се намира; заповедта за връщане на лицето, посочено в искането от държавата членка и заповедта за връщане на лицето от което е иззета, съответното отказът за връщане, са административни актове по определението на чл. 21, ал. 1 от АПК. С решение 4 от 16.03.2017 г. по к. д. 16/2016 г. на Конституционния съд е обявена частична противоконституционност на чл. 84, ал. 6 и 8 от ЗМВР именно поради съображения, че актовете по чл. 84, ал. 6 и 8 от ЗМВР са административни и са подчинени на режима на чл. 120 от Конституцията на Република България (КРБ), т. е. следва да има възможност за оспорване на актовете по изземване и връщане на вещта и упражняване на съдебен контрол за законосъобразност върху тях. В чл. 84 от ЗМВР не се съдържа уредба относно обжалваемостта на актовете, издавани по реда и на основанията, визирани в разпоредбата. При това положение и с оглед дефинираната правна природа на актовете по чл. 84, ал. 6 и 8 ЗМВР в решението на Конституционния съд, правната възможност за обжалването на заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР пред съда следва да бъде обсъдена съобразно конституционното правило на чл. 120, ал. 2 от КРБ. С оглед изложените съображения възниква въпросът подлежи ли на съдебен контрол заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР и съответно налице ли е правен интерес за лицето, което твърди или се легитимира като собственик на иззетата вещ, да оспори същата. Заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР е административен акт, за издаването на който следва да са изпълнени посочените в разпоредбата условия искане за връщане от държавата членка, което има за предмет иззетия автомобил и е постъпило в 60-дневен срок. Регистриращата договаряща страна отговаря за точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се въвеждат в ШИС - член 105 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. При изпълнението им и установяване на идентичност на данните на исканата и иззета вещ, компетентният административен орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед, с която да разпореди връщането на вещта на правоимащото лице, съответно при отсъствие на някое от тях да постанови отказ за връщане на веща. Като административен акт, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред от заинтересованите страни. Касационният жалбоподател не е адресат на заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, но чл. 120, ал. 2 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК не обвързват правото на оспорване с формалното качество адресат на административния акт, а със засягането на субективни права и законни интереси. С оглед решение 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело 18/1995 г. на Конституционния съд съдържанието на понятието "засягане" се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като нарушаване или застрашаване на права или законни интереси. Засягането трябва да е: 1 правно, т. е. на установени в правото субективни права и законни интереси; 2. лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване; 3. пряко, т. е. засягането (и в двете му форми нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. Правният интерес е функция на засягането, като същият е налице при кумулативното изпълнение на трите условия. Отсъствието на което и да е от тях изключва наличието на правен интерес от търсената съдебна защита. В настоящия случай съдът намира, че по отношение на касационния жалбоподател тези условия не са налице. Издирваната вещ е предадена с протокол за доброволно предаване по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР от лицето, в което тя се е намирала към момента на издаване на акта. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР не се засягат претендирани субективни права и законни интереси на касационния жалбоподател, тъй като актът няма за предмет засягане на правата на собственост или други права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила правото на собственост върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата членка, подала сигнала. Пряко неблагоприятно въздействие в правната сфера на жалбоподателя би било налице при издаване на акт за принудително изземване на вещта. Отмяната на заповедта за връщане на вещта на правоимащото лице няма да породи преки благоприятни правни последици в правната сфера на касационния жалбоподател, тъй като не води автоматично до целения от него правен ефект връщането на вещта в патримониума му. Такива биха настъпили само в хипотезата на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, при реализиране на отрицателното условие в разпоредбата ако в 60-дневен срок не постъпи искане от държавата членка, компетентният орган е длъжен да върне иззетата или доброволно предадена вещ. За разлика от правните последици на заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, при издаване на акт по чл. 84, ал. 9 ЗМВР, който не е благоприятен за адресата, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорваното му по съдебен ред. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС по сходни казуси - Определение 14435 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 11935/2020 г., Определение 1808 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 182/2020 г., Определение 1171 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 408/2020 г., Определение 17677 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 14305/2019 г., Определение 16064 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. 13344/2019 г., Определение 12634 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. 10243/2019 г., Определение 574 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 13856/2018 г., Определение 1834 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. 536/2019 г., Определение 8737 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. 7203/2018 г., Решение 8248 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 374/2019 г., Решение 6545 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 13765/2017 г., Определение 4698 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. 2108/2019 г. С оглед изложеното оспореното съдебно решение ще следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати. Отделно от това и за пълнота следва да се отбележи, че жалбата на дружеството е просрочена, тъй като за издаването на заповедта, упълномощен негов представител е уведомен на 20.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 12.11.2021 г. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото същото следва да се определи в размер на 100 лв. и се присъди в полза на Главна дирекция Гранична полиция - юридическото лице, в състав на което е органът издал административния акт, с оглед чл. 37 ЗМВР. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК