Решение № 5440 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Л., гр. Свети Влас, подаден чрез адв. Найденова, против Решение 1200 от 07.02.2025 г., постановено по адм. дело 1803/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р 02000222005222 091 001 от 21.06.2023 г. на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Бургас, в частта му потвърдена с Решение 95 от 05.09.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на Националната агенция за приходите. Поддържат се касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Настоява, че съдебният акт не съдържа собствени, на съда, фактически и правни установявания, липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и възраженията на оспорващия, поради което е и немотивиран. Счита и че в разрез с приетите по делото доказателства и по-скоро липсата на такива, са споделени изводите на органите по приходите за предоставени средства в брой от страна на ревизираното лице на дружеството Алтависта БР ЕООД, за заплатени разходи за комунални услуги, както и излага съображения за необоснованост на изводите относно постъпилите суми по банковите му сметки с наредител трето лице. Изложеното в своята съвкупност според касатора е довело и до неправилно приложение на материалния закон приетото наличие на основанията по чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК, респ. реализиран облагаем доход, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Монев, в писмени бележки с доводи по съществото на спора моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред състава на Административен съд Бургас е била законосъобразността на РА Р 02000222005222 091 001 от 21.06.2023 г. на органи по приходите в ТД на НАП Бургас, в частта му потвърдена с Решение 95 от 05.09.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Д. В. Л., в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: 1. За 2016 г. в размер на 8 606 лева, ведно с лихви за забава в размер на 5 418,38 лева и 2. За 2017 г. в размер на 5 383 лева, видно с лихви за забава в размер на 2 844,84 лева. Установена била следната релевантна за спора фактическа обстановка: Съдът е споделил тезата на приходната администрация за наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК при безспорно установени от доказателствата по делото разходи от вида и в посочените в РД и РА размери, сторени ревизирания субект, респ. доказано постъпили суми по банковата му сметка от трети лица, за които не е установено да съставляват необлагаем доход, съответно превишение на разходите на лицето над доказаните негови приходи във възприетите в РД и РА размери за всеки един от процесните данъчни периоди, съставляващи доход за физическото лице, участващ при формиране на общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, точно в установените с РА размери. Или първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд Бургас е валидно и допустимо, но неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е приел, че РА е валиден административен акт. Констатира се лаконичност на съображенията на състава на Административен съд Бургас по този въпрос, като се съобразява и че за валидността на РА съдът следи всякога служебно (виж чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК). Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органа, възложил ревизията, е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този контекст в Тълкувателно решение 5 от 13.12.2016 г. по т. д. 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция". Спазването на така посочените изисквания именно е в основата на отговора на въпроса относно наличието на компетентност на органите по приходите, издали процесния РА. От доказателствата по делото е видно, че с първата по реда ЗВР, сложила началото на ревизионното производство, съобразно императивното правило на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК са определени ревизиращите органи, вкл. и ръководителят на ревизията в лицето на Д. Ж. Й. главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас. Именно същата е участвала в качеството си на ръководител ревизията в хода на развилото се спрямо Лошкарев ревизионно производство, пак тя е един от издателите на РД. С Решение Р-0200022205222-098-001/03.05.2023 г. на Началник Сектор при ТД на НАП Бургас, орган по възлагането, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на Р-0200022200522 от Д. Ж. Й. и правомощията по извършването на същата ревизия са възложени на К. Г. А., гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, в качеството й на ръководител на ревизията. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-0200022205222-020-004 от 03.05.2023 г. на органа по възлагане К. А. е включена в ревизиращия екип и е определена за ръководител на ревизията, в което си качеството К. А. . Липсват обаче приложени по делото доказателства за изпълнение на фактическия състав на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Както непротиворечиво се приема в съдебната практика от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността, водеща до отпадане на компетентността. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. Макар и в случая да е доказана компетентността за органа по възлагане да упражнява правомощието по чл. 7, ал. 3 от ДОПК (така Заповед РД-5/03.01.2023 г. на Директора на ТД на НАП- Бургас, доказателства за продължителното отсъствие по болест на Д. Й. не са част от материалите по административната преписка, нито такива са изискани от съда, за да се установят предпоставките по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В оспореното съдебно решение липсват каквито и да е съображения в тази насока, вкл. и такива дали отпускът поради временна нетрудоспособност в конкретиката именно на казуса установява "трайна невъзможност" по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, който факт следва да е на лице към датата на издаването на акта за изземване на компетентността по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Или предвид липсата на посочените доказателства изводът на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите е сторен при неизяснена фактическа обстановка и е необоснован. Доказателствената тежест за установяването на посочените факти е изцяло на административния орган /чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, но следва да се посочи, че такива конкретни указания по чл. 171, ал.5 от АПК не са дадени от съда. Съдът е следвало да укаже на основание чл. 171, ал. 5 от АПК на ответника да представи доказателства за наличието на хипотезата на трайна фактическа невъзможност по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК за Д. Ж. Й. да изпълнява възложените й правомощия към датата на постановяване на решението по чл. 7 ал. 3 от ДОПК. Изложеното е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно компетентността на един от органите по приходите, издателите на РА, респ. до необоснован по съществото си извод за валидността на процесния РА. Предвид на това следва да бъде прието, че изводът на административния съд, че ревизионният акт е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, е необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с гореизложените мотиви. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,