Решение № 459 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2008 г.

Решение № 459 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1360/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 525 на Софийски окръжен съд от 09.01.2008 г. по гр.д. № 1020/2007 г. са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС, предявени от Б. И. А. против И. М. С., двамата от Г. Б., Софийска област за предаване владението на готварска печка "Р" и фризер "С" и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от печка "Р" и фризер "С", хладилник с вътрешна камера, камина с воден топлообменник "Т", цветен телевизор "С" и автоматична пералня "С" за периода от 01.01.2006 г. до 01.01.2007 г. за разликата между 199 лева и 240 лева. Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд е постъпила от Б. И. А. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 80 ЗС, тъй като ответникът не е демонстрирал анимус за своене на процесните движими вещи. Ответникът по касационната жалба И. М. С. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). В частта и срещу въззивното решение по иска с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС, касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Предмет на обективно съединения иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е иск за парично вземане с цена 700 лева, поради което касационната жалба в тази и част следва да се остави без разглеждане. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения: В решението на Софийски окръжен съд е прието за установено, че страните по делото са установили фактическо съжителство в периода от м. декември1994 г. до месец декември 2005 г. в дома на ответника по делото И. М. С., в който ищцата Б е пребивавала ведно с дъщеря си Е. Н. По време на фактическото съжителство са били закупени множество движими вещи, в т.ч. процесните печка "Р" и фризер "С". Покупката на вещите е била осъществена от ищцата Б, на чието име са били издадени и гаранционни карти на името на ищцата - гаранционна карта за печка "Р" от 14.05.1998 г., издадена от РПК "Ч" и карта № 7* от 09.06.1999 г. за фризер "С", издадена от ЕТ "П". В периода от 01.04.1998 г. до 01.11.1998 г. ищцата е работила като монтьор" към АД "М" с месечно възнаграждение от 120 лева, след което в периода до 08.08.1999 г. е била регистрирана като безработна; от 08.08.1999 г. до 01.06.2002 г. е работила като сгъвач на кутии при ЕТ "Л" срещу възнаграждение от 80 лева, след което до 01.07.2002 г. отново е била регистрирана като безработна в Бюро по труда гр. С. По време на фактическото съжителство ответникът е реализирал значително по-високи доходи. След раздялата през 2005 година, движимите вещи са останали в домът на ответника, който е отказал да предаде държането им на ищцата. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че ищцата е придобила собствеността върху вещите с покупката им - със сключването на договорите за покупко-продажба и предаване на вещите в нейно държане; че издадените на нейно име гаранционни карти не установяват право на собственост, но ценени наред с останалите доказателства по делото съставляват индиция, че купувач на стоките е ищцата. Същевременно, съдът е приел, че страните по делото са упражнявали съвместно фактическа власт върху вещите - ищцата като собственик, а ответникът като владелец; че ответникът е упражнявал фактическа власт върху вещите в периода от закупуването им до предявяване на искана 26.10.2006 г., т.е. в период по-дълъг от пет години, без да е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС, поради което при условията на чл. 80 ЗС е придобил по давност правото на собственост върху 1/2 ид. част от вещите. С оглед извода за наличие на съсобственост върху процесното имущество, предаване на ид. части от което е неизпълнимо, съдът е приел, че претенцията за ревандикацията им е неоснователна, а евентуалния спор за ползването им следва да се разреши по реда на чл. 32 ЗС. Решението е правилно по същество с оглед формираният краен извод на съда за неоснователност на ревандикационната претенция. Изводът, че правото на собственост върху движима вещ се придобива със сключването на договора за покупко-продажба е правилен по същество. Действително, договорът за покупко-продажба на движима вещ е консенсуален; правото на собственост се прехвърля с постигане на съгласие за сделката, но това му действие се разпростира в отношенията между продавач и купувач на вещта. Собствеността на вещта преминава върху купувача, когато при продажбата той действа от свое име и за своя сметка. Когато продажбата е сключена въз основа на мандат за извършването и, собственик на вещта става поръчителя по мандата, за чиято сметка е действал пълномощникът му. Доказателствата по делото, разгледани в тяхната цялост, не дават основание да се приеме, че при покупката на вещите печка "Р" и фризер "С", ищцата Б. И. А. е действала от свое име и за своя сметка. Доходите и към момента на покупката на вещите - 14.05.1998 г. и 09.06.1999 г. са били в размерна 120 лева и съответно - в размер на обезщетението като безработна, като в същия период ищцата е разходвала и средства за отглеждане на малолетното си дете от предходен брак, което сочи за липса на средства за закупуване на вещи на относително значителна стойност. Същевременно, в същия период ответникът И. М. С. е реализирал значително по-високи доходи, работейки извънредно (в този смисъл показания на свидетелите Ц), като е предоставял възможност на ищцата да закупува вещите за бита по неин избор с негови средства. Тези факти опровергават твърдението, че правото на собственост върху процесните движими вещи принадлежи на ищцата по делото - не е проведено пълно и главно доказване на правото и на собственост, поради което предявената ревандикационна претенция е неоснователна. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е правилно по същество с оглед формираният от съда краен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение