Решение № 1116 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2011 г.
ВАСV отделение23.01.2012 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 708 от 17.11.2010 г., постановено от Административен съд Плевен по адм. дело № 706/2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1116 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)). Образувано е по касационна жалба на Венелин Йорданов Дачев от гр. Плевен против решение № 708 от 17.11.2010 г., постановено по адм. дело № 706/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят не излага конкретни доводи за неправилност на решението през призмата на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а излага становище за незаконосъобразност на административния акт, предмет на първоинстанционното производство и твърди, че като приел акта за законосъобразен Административен съд Плевен е постановил неправилен съдебен акт и моли за отмяната му. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР гр. Плевен, в представено по делото възражение оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Венелин Йорданов Дачев против заповед № 2586/14.07.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 2 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши полицай в Първо РПУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен, с присъдена категория "Е". Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена в мотивите на решението. Оспорват се правните изводи на съда за законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство, както и за наличие на материалноправното основание за издаване на заповедта. Установено е, че на 10.06.2010 г., около 02.20 часа в гр. Плевен е извършено нарушение от страна на Венелин Йорданов Дачев, изразяващо се в това, че след употреба на алкохол, управлявайки лек автомобил "Опел Астра" е предизвикал ПТП последователно с "Пежо 306", "Ланча Делта" и "Фолксваген Поло" (с конкретно посочени индивидуализиращи данни в заповедта), като им причинил материални щети. При покана от пристигналите полицейски служители да бъде изпробван с техническа средство Дачев отказал с мотив, че при медицинско изследване на кръвна проба ще се установи дали е употребил алкохол. На същия е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издаден талон за медицинско изследване, като от кръвната му проба е установено съдържание на алкохол 1,5 промила. Със заповед № 2158/14.06.2010 г. Директорът на ОД на МВР - Плевен е образувал дисциплинарно производство срещу Дачев за извършеното нарушение етичните принципи на поведение, регламентирани в т. 17 б. "а" и б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Със заповедта е определен поименният състав на дисциплинарно разследващия орган и същата е връчена на Дачев на 18.06.201 г. На същата дата касаторът е уведомен и с писмо за образуваното дисциплинарно производство и правата, които има в него, като му е даден срок до 24.06.2010 г. да представи писмено обяснение. Дачев е дал писмени обяснения във връзка с така образуваното дисциплинарно производство, както и допълнителни такива на 7.07.2010 г. по искане на дисциплинарно разследващия орган. Извършени са съответни действия от административно-наказващия орган в изпълнение на законоустановената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя - събрани са сведения и обяснения от свидетели на инцидента, изготвена е обобщена справка за резултатите от дисциплинарното производство и последното е завършило с издаването на заповед № 2586/14.07.2010 г. на директора на ОД на МВР - Плевен, с която е наложено дисциплинарното наказание. Посочени са конкретни разпоредби, нарушени от Дачев - т. 17, б. "а" и "б" от ЕК. Деянието му е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) и тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оплаквания, развити в касационната жалба, са относно изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и предписаната от закона форма. Наведеният довод за допуснато нарушение правото на защита на касатора с даване на 24 часов срок за възражение по обобщената справка, който същият е заявил като недостатъчен е неоснователен. Така определеният срок за запознаване и даване на допълнителни обяснения и възражения е посоченият в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 ППЗМВР, при което органът в случая е процедирал законосъобразно. Неоснователен е и наведеният довод, че неправилно съдът е приел, че промяната в квалификацията на извършеното нарушение от такава по т. 17 б. "а" и б. "в" от ЕК в заповедта за образуване на дисциплинарното производство в такава по т. 17 б. "а" и б. "б" от ЕК е несъществено и не се е отразило на законосъобразността на заповедта. Правилно съдът е приел, че доколкото от събраните доказателства в дисциплинарното производство е установено нарушение по т. 17 б. "б", а не това по б. "в" от ЕК правилно нарушението е квалифицирано по този текст. В случая тази промяна не се е отразила на тежестта на извършеното нарушение, както и на вида наказание, което се предвижда за тези нарушения. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като според т. 10 основание за уволнение представлява и друго тежко дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От изложеното следва, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение