Решение № 10662 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Калоферова, срещу Решение № 14578 от 16.04.2026 г., постановено по адм. д. № 13515/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение е обявена нищожността на Ревизионен акт № 22220424005347-091-001/29.08.2025 г., издаден от С. Петрова на длъжност началник сектор „Ревизии“ и В. Господинова - ръководител екип, потвърден с Решение № 1397/12.11.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София, с който спрямо „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2024 г. и по ЗКПО за 2022 г. и 2023 г. в общ размер на 54 309,88 евро, и изпратил преписката на административния орган за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания при тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Касаторът сочи, че няма нормативно изискване ръководителят на ревизията да е изрично оправомощен от съответния директор на териториална дирекция. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационното производство. Ответната страна – „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ЕООД, чрез адв. Нешева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендират се разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: С обжалваното решение е обявен за нищожен РА № 22220424005347-091-001/29.08.2025 г., издаден от С. Петрова на длъжност- Началник сектор „ Ревизии“ и В. Господинова - Ръководител екип, потвърден с Решение № 1397/12.11.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който спрямо „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2024 г. и по ЗКПО за 2022 г. и 2023 г. в общ размер на 54 309,88 евро, и преписката е изпратена на административния орган за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указания при тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган по приходите. От фактическа страна първостепенният съд е констатирал, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22220424005347-020-001/18.10.2024 г., изменена със ЗВР №Р-22220424005347-020- 002/17.02.2025 г., Заповед за спиране № Р-22220424005347-023-001/14.04.2025 г. и Заповед за възобновяване №Р-22220424005347-143-001/16.06.2025 г., издадени от С. Петрова, на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, оправомощена със Заповед №З-ЦУ- 1332/27.06.2024 г. и №3-ЦУ-971/10.05.2024 г. на зам.изпълнителния директор на НАП, и №РД-01-360/10.05.2024 г. на и.д. директор на ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ ЕООД за определяне на задълженията за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2024 г. и за корпоративен данък за периодите от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен РА №№Р-22220424005347-091-001 от 29.08.2025 г., издаден от С. Петрова - орган, възложил ревизията, и В. Господинова - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив. Първостепенният съд е приел, че въпреки дадените изрични указания с определение за насрочване на делото, ответникът по жалбата не е ангажирал доказателства за обстоятелството, че лицето В. Господинова към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемала длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Пловдив. Посочено е, че към датата на издаване на първата ЗВР- 18.10.2024 г. за лицето В. Господинова липсва заповед да е определена за ръководител екип/ ръководител на ревизията, а едва след издаването й, на дата 22.11.2024 г. със Заповед № РД-09-3377, директорът на ТД на НАП- Пловдив е определил В. Господинова за ръководител екип до провеждане на подбор, но считано от 01.12.2024 г. Според АССГ, органът по приходите, определен в Заповедта за възлагане на ревизия към датата на възлагане на първата Заповед за възлагане на ревизия, не е бил определен за ръководител екип. Това е станало на 22.11.2024 г. и липсата на доказателства, че същият е определен за ръководител екип към датата на възлагане на ревизията прави оспореният РА нищожен, като издаден от орган по приходите при липса на материална компетентност. Приел е, че в конкретната хипотеза ръководителят на ревизията се определя не със заповедта за възлагане на ревизия, а въз основа на изрична Заповед на директора на ТД на НАП- Пловдив и в случая до провеждане на подбор, определеният ръководител екип получава допълнително трудово възнаграждение и има определен период, в който може да бъде ръководител на ревизията, а не черпи правата си от издаването на самата заповед за възлагане на ревизия, което е станало много по-късно, а именно считано от 01.12.2024 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. 1.С подадената касационна жалба е представена заповед № РД-09-788 от 13.05.2022 г., издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив с утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи /вкл. ръководители на екипи/ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, съгласно Приложение № 1 към заповедта. В цитираната заповед, на стр. 5 са посочени следните служители с ИРМ – Хасково – С. Петрова – началник сектор и В. Господинова – главен инспектор по приходите – ръководител екип. Заповедта е влязла в сила на 16.05.2022 г. Това означава, че към датата на ЗВР – 18.10.2024 г. и съответно, към датата на връчването й – 18.11.2024 г. служителят В. Господинова – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково е определена за ръководител екип по процесното ревизионно производство. От друга страна, видно от доказателствата по ревизионната преписка, приета от първостепенния съд, датата на връчване на РЛ на първата ЗВР е 18.11.2024 г. /същата е връчена по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път, прил. на л. 110 от делото/. По делото на л. 215 – л. 217 е приложена и заповед № З-ЦУ -971 от 10.05.2024 г. на зам.изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и заповед № ЗЦУ-ОПР – 14 от 16.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, в която са посочени органите по приходите от съответните ТД на НАП, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, измежду които в т. 4 от ТД на НАП – Пловдив фигурират служителите С. Петрова – началник сектор „Ревизии“ и В. Господинова – главен инспектор по приходите, ръководител екип. Не е спорно, че служителят В. Господинова заема посочената длъжност съгласно приложените на л. 228 – л. 230 от делото заповеди. Със заповед № З- ЦУ-2090 от 17.10.2024 г., на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП и заповед за оправомощаване № ЗЦУ – ОПР-14 от 16.04.2024 г., издадена от зам. изп. директор на НАП, е наредено служителите на ТД на НАП, посочени в заповеди № З-ЦУ – 869 от 03.05.2023 г., № З- ЦУ- 2303 от 06.11.2023 г., № З-ЦУ-2388 от 20.11.2023 г., № З-ЦУ-971 от 10.05.2024 г. и № З-ЦУ-1019 от 15.05.2024 г., издадени на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, да осъществяват правомощията по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложение към заповедта, за които компетентна териториална дирекция съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София, както и контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в цитираните заповеди. В приложението към заповедта / на л. 221 от делото/ е включено „Ес Джи Пи – Био Дайнамикс“ със седалище гр. София за извършване на ревизия от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив. От съвкупния анализ на доказателствата, приети от първоинстанционния съд, се обосновава извод за материална компетентност на органите по приходите, издали процесния РА. Такива писмени доказателства /описани по-горе/ са били налични по делото и същите е следвало задълбочено да бъдат обсъдени от АССГ, което не е сторено. 2.В допълнение на горното следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по т. д. № 2 по описа за 2024 г. ОСК на Върховния административен съд е дал отговор на въпроса: „Нищожен ли е Ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“. В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия „за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски“. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР № 5/13.12.2016 г. на ОС на | и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на каквито и да е фактически установявания на първостепенния съд по съществото на спора и по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение