Решение № 12864 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2010 г.

Решение № 12864 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Искър", чрез юрисконсулт Огняна Иванова, против решение № 86 от 4.12.2009 г. по адм. дело № 1859/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), в частта, с която общината е осъдена да заплати в полза на жалбоподателите Цветанка Тодорова Михайлова и Стоил Венев Ботев направените по делото разноски от бюджетните средства на юридическото лице. По съображения за неправилност на решението в оспорената му част, като постановено при наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, се моли съдебният акт да бъде отменен и дължимите разноски да бъдат възложени в тежест на заинтересованата страна "Епсилон 2002" ООД (ответник в настоящото производство). Ответниците - Главният архитект на Столична община - район "Искър", Цветанка Тодорова Михайлова, Стоянка Манолова Ботева, Надка Милушева Донева, Мария Андонова Иванова, Иванка Андонова Ботева и Селимка Николова Ботева, не ангажират становище. Ответниците Стоил Венев Ботев и "Епсилон 2002" ООД, чрез упълномощените си процесуални представители застъпват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от лице, което, макар и да не е взело участие в първоинстанционното производство, има право и интерес от оспорването, доколкото дължимите съдебни разноски са възложени в негова тежест. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Отговорността за деловодните разноски е обективна (невиновна), произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субектът, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена по висящия процес. Когато в резултат на административното оспорване съдът установи, че актът е незаконосъобразен, неговият адресат - гражданин или юридическо лице получава защита от съда, а разноските се поемат от органа, издал незаконосъобразния акт (Арг.: чл. 143, ал. 1 АПК). При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита, като в обхвата на отговорността не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Поначало разноските не се вменяват в задължение на подписалото акта длъжностно лице, а се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Т. е. независимо от правния статут на органа - издател на акта, разноските на адресата по повод на делото се дължат от бюджета на юридическото лице, към което той е ситуиран. Следователно, обявявайки издаденият от Главния архитект на Столична Община - Район "Искър" акт за нищожен, АССГ законосъобразно е присъдил дължимите в полза на жалбоподателите разноски в тежест на бюджета на самата община (Арг.: чл. 14 ЗМСМА). Изложеният в касационната жалба довод за недължимост на вземането за разноски, поради оттегляне на възражението на "Епсилон 2002" ЕООД срещу провежданата процедура по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, вр. с § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, е неоснователен. Предприетото действие е последващо постановеното решение (видно от приложеното на л. 12 писмено доказателство, оттеглянето е извършено на 16.12.2009 г., а решението на АССГ е обявено на 4.12.2009 г.), и не може да се съставлява аргумент за освобождаване от отговорност за разноски. Отделно от това и за яснота на жалбоподателя следва да бъде изтъкнато, че постановеният от Главния архитект акт е обявен за нищожен поради материална некомпетентност на издателя, при което процесуалното поведение на търговското дружество е ирелевантно за правния резултат на спора, и оттам - за отговорността за разноски. Доколкото констатираният от съда порок не може да бъде саниран, всички последващи фактически и правни действия на страните са ирелевантни за приключилия съдебен спор и са извън предмета на отговорността за разноски. С оглед изложеното, наведените в касационната жалба оплаквания не обосновават твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, поради което решението на АССГ, в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,