Решение № 902 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2010 г.

Решение № 902 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. От М. Р. С. е постъпила молба вх. № 1021389 от 11.06.2010 г. за отмяна на основание чл. 304 от ГПК на влязлото в сила решение от 13.06.2008 г., постановено по гр. д. № 14635 по описа за 2006 г. на Софийски РС, с което е осъдена съпругата му Е. Н. С. на основание чл. 108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на К. М. П., собственик на основание универсално завещание върху апартамент, находящ се в гр. София, кв. "Разсадника-Коньовица", бл. 20, вх. Г, ет. 4 със застроена площ 44,42 кв. м. поради това, че като необходим другар не е бил конституиран в производството Ответникът К. М. П. оспорва допустимостта и основателността на молбата, тъй като молителят няма качеството на необходим другар, защото съпругата му в хода на производството е правила възражение за право на собственост на основание завещание, а заявеното възражение за придобивна давност следва да се разглежда като такова само за нея, щом се позовава и на завещание. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата следва да се квалифицира като такава по чл. 304 от ГПК, тъй като молителя твърди, че решението го обвързва, а не е бил конституиран като страна по делото. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата по чл. 304 от ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от узнаването. До колкото не се установява фиксирана дата на узнаване на решението, съдът приема, че молбата е подадена в срок от надлежна страна против влязло в сила решение, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна От материалите по делото се установява следното: К. М. П. е предявила иск по чл. 108 от ЗС против Е. Н. С. за апартамент, находящ се в гр. София, кв. "Разсадника-Коньовица", бл. 20, вх. Г, ет. 4 със застроена площ 44,42 кв. м., като се е позовала на универсално саморъчно завещание от 25.05.1997 г., оставено от Б. П.. Ответницата е противопоставила възражение за придобивна давност, като твърди че от края на 1990 г. владее процесния апартамент, в който е била допусната още от собственика - завещател. По делото е представен и констативен н. а. № 25, т. II от 16.03.1999 г., с който ответницата е призната за собственик на основание саморъчно завещание, оставено от Б. Г. П., починал на 24.06.1997 г. Възивният съд е приел, че завещанието, оставено от Б. П. от 11.04.1996 г., от което се ползва ответницата е отменено с последващото завещание, оставено в полза на ищцата. Прието е, че ищцата не е станала собственик на апартамента въз основа на това завещание и защото то е оспорено, досежно авторството му и ответницата не е ангажирала доказателства за установяване на автентичността му. Направеното от нея възражение за придобивна давност е преценено като неоснователно. С молбата за отмяна се представя удостоверение, от което е видно, че молителят е сключил граждански брак с ответницата на 29.04.1990 г. и заедно с двете си деца от брака са регистрирани на адреса на процесния апартамент. Съгласно чл. 304 от ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Такива лица са необходимите другари. Те са страни по материално правоотношение, което е неделимо поради естеството си, или по разпореждане на закона. Не участвалият необходим другар е обвързан от решението, така както и участвалия в производството. По разпореждане на закона - чл. 216, ал. 2 от ГПК, действията, извършени от участващия в производството необходим другар обвързват и не участвалия другар. С ПП-2-77, т. 12 се прие, че решението, постановено по спор за собственост без участието на единия съпруг в производството, когато негов предмет е била вещ, съпружеска имуществена общност подлежи на отмяна по чл. 233 от ГПК /отм./ Смисълът на това разрешение произтича от това, че предмет на спора е вещ съпружеска общност, която е бездялова по разпореждане на закона и решението следва да е еднакво по отношение на двамата съпрузи, които са необходими другари. Ако то е постановено без участието на единия от тях, то засяга и правата на другия. По делото ответницата се е позовава на придобивна давност. Имотите, владяни от двамата съпрузи, когато давността е изтекла по време на брака са съпружеска общност /ПП-8-80, т. 2/ . Това постановление не е обявено за загубило силата си при действието на отменения СК от 1985 г., както и при действието на новия СК от 2009 г. Заявеното възражение от ответницата е преклудирано с влизане в сила на решението, но то обвързва и молителя, като неин съпруг, т. е. той няма да може в отделно производство да защити правата си. Поради това подадената от него молба е основателна и следва да бъде уважена. Доводите, развити от ответницата по молбата относно това, че С. се е снабдила с н. а. за собственост на основание завещание и не е могла да владее за себе си на основание давност, и че ако владее на основание завещанието, то тя владее само за себе си, са доводи по същество, които не могат да бъдат обсъждани в това производство. По изложените съображения молбата се явява основателна. Влязлото в сила решение, постановено без участието на молителя следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане с негово участие след конституирането му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение