Решение № 880 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2012 г.

Решение № 880 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4786 от 20.08.2012 г., постановено по административно дело № 7399/2011 г., Административен съд София - град (АССГ) е: 1) отменил по жалба на Татяна Петрова Спирова решение № 418/28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 212-00-520506/17.06.2011 г. на длъжностно лице при същото управление, в частта, в която е определено Татяна Петрова Спирова да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица в размер над 942,07 лв. до 1450,98 лв.; 2) отхвърлил жалбата на Татяна Петрова Спирова от гр. София срещу решение № 418/28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 212-00-520506/17.06.2011 г. на длъжностно лице при същото управление, в частта, в която е определено Татяна Петрова Спирова да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица в размер до 942,07 лв.; 3) оставил без разглеждане жалбата на Татяна Петрова Спирова срещу мълчалив отказ на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ да се произнесе по жалбата й срещу разпореждане № 212-00-597-9 от 22.06.2011 г. на длъжностно лице в същото управление за спиране производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, прекратил производството по административно дело 7399/2011 г. на АССГ в тази част и е изпратил делото в тази част като преписка на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ за изрично писмено произнасяне с мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО по жалбата на Татяна Петрова Спирова срещу разпореждане № 212-00-597-9 от 22.06.2011 г. на длъжностно лице в същото управление за спиране производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на преписката. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Татяна Петрова Спирова от гр. София. Тя оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). Искането е за отмяна на решението на АССГ в частта, с която съдът отхвърлил жалбата на Спирова срещу решение № 418/28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 212-520506/17.06.2011 г. на длъжностно лице при същото управление, в частта, в която е определено Татяна Петрова Спирова да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица в размер до 942,07 лв. В писмена защита и в съдебно заседание Спирова поддържа касационната си жалба и моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Касационна жалба срещу решението на АССГ е подадена и от директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО). Той оспорва решението в частта му, с която е отменено по жалба на Татяна Петрова Спирова решение № 418/28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 212-520506/17.06.2011 г. на длъжностно лице при същото управление, в частта, в която е определено Татяна Петрова Спирова да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица в размер над 942,07 лв. до 1450,98 лв. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на оспорения съдебен акт в атакуваната му част. В писмено становище, депозирано от процесуалния представител юрисконсулт Андреева, директорът на СУСО поддържа касационната си жалба, и заявява, че оспорва тази, подадена от Татяна Петрова Спирова. На свой ред Татяна Петрова Спирова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на директора на СУСО. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното с тях съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно в оспорените от тях негови части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. АССГ е бил сезиран от Татяна Петрова Спирова с жалби срещу решение № 418 от 28.07.2011 г. на главния директор на СУСО, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане № 212-520506 от 17.06.2011 г., и срещу мълчалив отказ на същия орган по жалбата й срещу разпореждане № 212-00-597-9 от 22.06.2011 г. за спиране производството по изплащане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 01.06.2011 г. За да постанови решението си, съдът по съществото е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало с заявление вх. № 212-00-5997, подадено на 14.07.2010 г. от Татяна Спирова до СУСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Посочено е прекратено правоотношение с "Летище София" ЕАД, считано от 18.05.2010 г. Спирова е декларирала, че не упражнява трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, получила е парично обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването за периода 26.05.2010 г. до 01.06.2010 г., получила е обезщетение за оставане без работа за периода 18.05.2010 г. до 25.05.2010 г. и от 02.06.2010 г. до 23.06.2010 г. В преписката са приложени служебна бележка от ДБТ за последна регистрация, считано от 06.07.2010 г., заповед за прекратяване на трудовия договор с "Летище София" ЕАД, считано от 18.05.2010 г., декларация за банкова сметка за изплащане на обезщетение, копие на трудова книжка, изпълнителен лист от 03.02.2005 г., по който Министерство на икономиката е осъдено да заплати на Татяна Петрова Спирова на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл сумата 19 458 лв. за периода 15.11.2000 г. - 15.07.2002 г. Приложени са и четири заповеди на министъра на икономиката, с които: считано от 15.11.2000 г. е прекратено правоотношението на Спирова на длъжност изпълнителен директор на Център за насърчаване на износа (Заповед № 131 от 15.11.2000 г.), за прекратяване на служебното й правоотношение като изпълнителен директор на Център за насърчаване на износа, считано от 15.11.2000 г. (Заповед № 130/14.09.2001 г.), за допускане на Спирова на заеманата по служебно правоотношение длъжност изпълнителен директор на Център за насърчаване на износа, на която е възстановена с решение № 4803/20.05.2002 г. и решение № 10457/20.11.2002 г. на ВАС, и за прекратяване на служебното правоотношение от същата длъжност (заповеди № 1048/11.12.2002 г. и № 219 от 11.12.2002 г.). В хода на производството по заявлението при преценката на правото на парично обезщетение за безработица се е установило, че с решение № 4803/20.05.2002 г. по адм. дело № 9062/2001 г. ВАС на РБ е отменил заповед № 130/14.09.2001 г. на министъра на икономиката, с която е прекратено служебното правоотношение на Татяна Спирова и я е възстановил на предишната държавна служба - изпълнителен директор в "Център за насърчаване на износа". С решение от 05.02.2004 г. на СГС, ГК, по гр. дело № 105/2003 г. Министерство на икономиката е осъдено да заплати на Спирова на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл сумата 19 458,40 лв. за периода 15.11.2000 г. - 15.07.2002 г. При въззивното му обжалване това съдебно решение в тази част е оставено в сила с решение от 19.01.2005 г. на САС, ГК, по гр. дело № 676/2004 г. С решение № 1881 от 21.11.2005 г. по дело № 959/2005 г. и ВКС на РБ е оставил в сила решението в частта на присъждане на обезщетението по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Характерът на присъденото обезщетение е обезщетение за вредите, претърпени през времето, през което Спирова не е била на служба поради прекратяването на правоотношението й - за периода 15.11.2000 г. - 15.07.2002 г. със заповеди на министъра на икономиката № 131/14.11.2000 г. и № 130/14.09.2001 г., отменени като незаконосъобразни от ВАС. Видно от мотивите на цитираните решения на съдилищата обезщетението на Спирова е за обезщетяване на претърпени вреди под формата на липса на брутна заплата. И касационната инстанция е приела за правилно прилагането на чл. 104, ал. 1 отЗДСл при съобразяване с чл. 46, ал. 2 от ЗНА, и като така, приложената разпоредба според съдилищата е най-близка до хипотезата на процесната. На 25.01.2006 г. е издаден изпълнителен лист от СГС по горните решения, по който Министерство на икономиката е осъдено да заплати на Татяна Спирова на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл сумата 19 458,40 лв. за периода 15.11.2000 г. - 15.07.2002 г. С авизо по бюджетно платежно нареждане до БНБ от 27.02.2006 г. е наредено изплащане на сума от 23 710,84 лв. съдебно обезщетение и лихви по документ от 25.01.2006 г. Установява се, че на Спирова е отпуснато ПОБ за периода 31.01.2001 г. до 30.12.2001 г. в размер на 1450,98 лв. При тази фактическа обстановка ръководител на контрола по разходите на ДОО на правно основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО с разпореждане № 212-520506 от 17.05.2011 г. разпоредил Татяна Петрова Спирова да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода от 31.01.2001 г. до 30.12.2001 г. в размер на 1450,98 лв. главница. Мотивите са, че лицето е възстановено на работа с влязло в сила решение на СГС и е получило обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С разпореждане № 212-00-5997-9 от 22.06.2011 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностно лице е спряло производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Спирова с мотиви, че тя е възстановена на работа с влязло в сила решение на СГС и е получило обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Спирова е обжалвала горецитираните разпореждания, като във връзка с жалбата срещу разпореждане № 212-520506 от 17.05.2011 г. директорът на СУСО се е произнесъл с решение № 418/28.07.2011 г., с което я е отхвърлил и е потвърдил разпореждането, като мотивите са, че са налице условията за възникване на вземането на НОИ по чл. 54, ал. 1 от КСО и тъй като обезщетението за оставане без работа е изплатено на 27.02.2006 г., то считано от 01.01.2007 г. тече петгодишният давностен срок и изтича в последния ден на 2011 г., при което положение разпореждането от 17.06.2011 г. е постановено при неизтекла 5-годишна давност. По жалбата срещу другото разпореждане № 212-00-5997-9 от 22.06.2011 г. за спиране производството по изплащане на парично обезщетение няма данни директорът на СУСО да се е произнесъл по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО в месечния срок за това. Решението на Софийския градски административен съд в оспорените му части е постановено при правилно прилагане на закона (в останалата му част то не е атакувано и е влязло в сила). Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта и основателността на исканията, с които е бил сезиран, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Противно на твърдяното в касационната жалба на административния орган, решението на Административен съд София - град в частта, с която е отменено решение № 418/28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 212-520506/17.06.2011 г. на длъжностно лице при същото управление, в частта, в която е определено на Татяна Петрова Спирова да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица в размер над 942,07 лв. до 1450,98 лв., е правилно и не страда от пороци, които биха обусловили съществуването на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Неоснователно е възражението на директора на СУСО, изразено в подадената от него касационна жалба, че е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 54е, ал. 1 от КСО за целия период, за който е изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл от 31.01.2001 г. до 31.12.2001 г. За да отмени по жалба на Татяна Спирова решение № 418/28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 212-520506/17.06.2011 г. на длъжностно лице при същото управление, в частта, в която е определено тя да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения за безработица в размер над 942,07 лв. до 1450,98 лв., съдът е извел правилен извод, че е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като е налице хипотезата на чл. 54е, ал. 1 от КСО само за част от процесния период. Нормата на чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване касателно процесния случай урежда, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Спирова само за периода от 31.01.2001 г. до 15.09.2001 г., вследствие на незаконното уволнение със заповед № 131/14.11.2000 г., е получила едновременно обезщетение за безработица и обезщетение за незаконното й уволнение. Съгласно чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. От тук следва изводът, че касаторката не би имала право да получи обезщетение за незаконното й уволнение и респективно не биха били налице материалноправните предпоставки за получаване на парично обезщетение за безработица, ако бе продължила да работи по сключения трудов договор за повече от десет месеца от дисциплинарното й уволнение и с възнаграждение същото или по-високо от това, което е получавала за длъжността, от която е била уволнена. В настоящия случай Татяна Спирова е получила две обезщетения за един и същи период от 31.01.2001 г. до 15.09.2001 г. - едното представляващо парично обезщетение за безработица, другото парично обезщетение за незаконно уволнение, което е недопустимо. С получаването на обезщетението за незаконното уволнение е бил осъществен юридическият факт по чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, пораждащ задължението за възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица през същия период, който има основанието си в принципа за недопустимост на повторно плащане за един и същ период на безработица. Но фактическият състав на чл. 54е, ал. 1 от КСО е осъществен само за периода от 31.01.2001 г. до 15.09.2001 г., не и за следващия период. Ето защо, като е достигнал до извода, че с оспореното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане неправилно е приложена материалноправната норма на чл. 54е, ал. 1 от КСО за целия процесен период, Административен съд София - град е постановил решение, съответно на материалния закон. За да достигне до този извод, съдът правилно е установил, че полученото обезщетение с характер на такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в общ размер на 19 458,40 лв., всъщност представлява две отделни обезщетения, определени на основата на брутната заплата поради незаконното прекратяване на служебните правоотношения (оставане без държавна служба за по 10 месеца, за всяко от двете прекратявания на служебните правоотношения или общо, за 20 месеца в рамките на периода 15.11.2000 г. - 15.07.2002 г.). В случая действително имаме веднъж обезщетение в размер на брутната заплата на Спирова за оставането й без работа за 10 месеца, вследствие на съдебно призната незаконност на уволнението й със заповед № 131/14.11.2000 г. - за периода от 15.11.2000 г. - 15.09.2001 г., и втори път обезщетение в размер на брутната заплата на Спирова за оставането й без работа за 10 месеца вследствие на незаконното уволнение със заповед № 130/14.09.2001 г. - за периода от 15.09.2001 г. до 15.07.2002 г. Безспорно е доказано, че припокриването е за периода 31.01.2001 г. до 15.09.2001 г. между ПОБ и обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. За този период съответства дублирано ПОБ в размер на 942,07 лв., което включва изплатените ежемесечно обезщетения за безработица от 31.01.2001 г. до 15.09.2001 г., когато е изтекъл периодът на 10-месечното обезщетение въз основа на заповед № 131/14.11.2000 г. За другата част от полученото обезщетение за безработица - това от 15.09.2001 г. до 30.12.2001 г. в размер на 508,91 лв., не се установява покриване на периода с обезщетение за оставане без работа. Това е така, защото следващото 10-месечно обезщетение е въз основа на оставане без работа вследствие на незаконно уволнение с последваща заповед и съответно, правилни са констатациите на съда по съществото, че то не е относимо към полученото ПОБ във връзка с предходното оставане без работа поради незаконно уволнение. За този период не се е доказало да е отпуснато и получено ПОБ във връзка с предходното оставане без работа. Предвид гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган непрецизно е определил периодите на полученото припокриване на изплащано обезщетение за безработица с периода на полученото обезщетение с характер на такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, което по същество е обусловило изхода на спора по делото. Двата вида обезщетения не са с еднаква продължителност и еднакъв начален момент на изплащане. За хипотезата на чл. 54е, ал. 1 от КСО обаче е от значение само периодът, за който се припокриват. Неоснователен е доводът и на другия касационен жалбоподател - Татяна Спирова, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54е от КСО е приложена неправилно с оглед началото на давностния срок за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица. Неправилно е твърдението и, че по отношение на нея петгодишната погасителна давност за възстановяване на добросъвестно полученото ПОБ за периода 31.01.2001 г. - 14.09.2001 г. е започнала от 01.01.2006 г. и е изтекла на 01.01.2011 г. Правилно АССГ в постановеното от него съдебно решение е приложил правилата за броене на давностните срокове при публичните вземания, каквото е и вземането за възстановяване на изплатеното парично обезщетение по чл. 54е, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 115 от КСО публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок. Началото и изтичането на този давностен срок, съгласно нормите на чл. 140, ал. 1 от отменения ДПК и чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както съгласно сега действащата норма на чл. 115, ал. 1 от КСО, е първи януари на годината, следваща тази, в която е следвало да се плати публичното задължение. В случая публичното задължение е възникнало през 2006 г., когато е платено дублиращото обезщетение с характер по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. По правилата за течене на давността за публичните вземания петгодишният срок е започнал да тече от първи януари на следващата 2007 г. и изтича на петата година, тоест в края на 2011 г. Понеже процесното разпореждане е издадено на 17.06.2011 г., към тази дата 5-годишният давностен срок не е изтекъл и вземането на НОИ не е погасено, а все още е било изискуемо. Предвид горното и поради липсата на касационни основания за отмяна настоящата инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт в атакуваните му части. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,