Решение № 16428 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2013 г.

Решение № 16428 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молбата на Владислав Веселинов Димитров от гр. Варна за отмяна на влязло в сила решение № 2113 от 13.02.2013 г., постановено по адм. д. № 14850/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. С последното е отменено решение от 12.10.2012 г. по адм. д. № 4502/2011 г. на Варненския административен съд и вместо него е постановено друго, с което жалбата на Владислав Димитров срещу заповед № ДК-02-СИР-203/3.10.2011 г. на началника на РДНСК-Североизточен район е отхвърлена. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са били известни на страната. Като такива сочи изменението на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г. и изменение на Закона за устройство на територията от месец ноември 2012 г. Твърди, че според тези нормативни промени извършеното от Димитров преустройство в процесния имот може да се приеме за търпимо, поради което е незаконосъобразна оспорената заповед за премахване на незаконен строеж "Преустройство на избено помещение под ап. 3 с обособяване на самостоятелен вход", находящ се в гр. Варна, ул. "Македония" № 60, вх. Б. Ответникът началникът на РДНСК - Североизточен район не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав, приема молбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу порочни съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК основания. В настоящото производство се иска отмяна на посочения съдебен акт на тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната - горепосочената промяна в нормативна уредба. Основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Законът изисква тези обстоятелства да не са могли да бъдат приобщени и обсъдени не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Т. е. законът изисква наличие на непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. На следващо място, тези обстоятелства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. В случая, предвид съдържанието на искането за отмяна, по същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 14850/2012 г. по съображения за неправилност, като се навеждат по същество доводи, че касационният съд не е съобразил приложими норми, цитирани в искането за отмяна. Такова искане е неоснователно, предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Оплакванията се свеждат по същество до касационно оспорване досежно правилността на решението, което оспорване е преклудирано. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под нови обстоятелства се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, а в случая молителят навежда доводи за неправилност по същество на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон - несъобразяване с изменението на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 г. и неправилно приложение на материалния закон, което е касационно основание. Съдебноадминистративното производство е двуинстанционно и съгласно чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав