Решение № 3916 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2009 г.

Решение № 3916 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Вагоноремонтен завод 99"АД със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. "Л. Каравелов" 2, представлявано от Изпълнителния директор инж. Емил Стоянов Йовчев, против Решение № 1182 от 1.09.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 19 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1300-800392/29.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 851 от 11.12.2008 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, относно определените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05 и м. 07. 2007 г. поради отказан данъчен кредит съответно в размер на 19 558,30 лв. и 1 600 лв. съответно по доставки на "Торсуна 2000" ЕООД и "Ясен НМ "ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК /в настоящата й редакция в сила от 19.12.2007 г./ и неправилен извод за издаване на РА от компетентен орган. Съдът не съобразил, че макар възлагането на процесната ревизия да е извършено на 25.04.2008 г., новата редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК не прави допустимо възлагане на ревизия по общия ред, след като преди влизате й в сила е извършено прихващане или връщане с влезли в сила актове за това. По материалната законосъобразност на акта се твърди, че съдът неправилно приложил нормите на чл. 70, ал. 5 и чл. 6 ЗДДС, за да приеме, че по доставката на "Торсуна 2000" ЕООД ДДС е начислен неправомерно, а по фактурата на "Ясен НМ "ЕООД липсва реална доставка. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Атанасов, оспорва жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: За да отхвърли жалбата против РА за посочените по-горе данъчни периоди, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, за което, поради актуалната редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, не представляват пречка издадените актове за прихващане и връщане /АПВ/ за същите периоди, с които спорните суми ДДС са прихванати срещу задължения на дружеството. По материалната законосъобразност на акта е прието, че не е доказана реалността на доставката по фактурата на "Ясен НМ" ЕООД гр. Варна през м. 07.2007 г. и липсва данъчно събитие през м. 05.2007 г., когато е издадена другата спорна фактура с издател "Торсуна 2000" ЕООД с предмет "посредническа услуга", поради което данъчен кредит е отказан законосъобразно. Решението, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалния закон. Процесната ревизия е възложена със Заповед № 800224/25.04.2008 г. на началник сектор "Ревизии и проверки-2" към отдел контрол" при ТД на НАП. Не е било спорно пред административния съд, а това изрично е записано и в ревизионния доклад, че с АПВ № № 1563 и 2714, съответно от 10.07 и 17.12.2007 г. процесните суми на непризнат данъчен кредит са признати на ревизираното лице и с тях е извършено прихващане със задължения на данъчния субект. При тези факти, органът по приходите е могъл само при условията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК да измени данъчните задължения на ревизираното лице за процесните периоди. Произнасянето от приходната администрация отново за същите данъчни периоди, но с друг резултат - при АПВ - признаване на ДДС, а с РА - непризнаване правото на признаване на данъчен кредит е могло да стане, но по реда на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от ДОПК, което изисква провеждането на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда на чл. 118 и сл. от ДОПК, както е направено в процесния случай, поради което следва да се приеме, че РА, в процесната част, е издаден от некомпетентен орган. Влезлият в сила данъчен акт, каквито безспорно са издадените АПВ се ползва със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир, законодателят е дал възможност при строго определени в закона предпоставки този стабилитет да бъде накърнен. В процесния случай, приходната администрация не се е възползвала от предвидените в закона предпоставки за изменение на влезлите в сила АПВ, поради което като е определил с РА данъчни задължения за същите данъчни периоди органът по приходите не е зачел стабилитета на влезлите в сила АПВ. Поради това, като е приел процесния РА, издаден в резултат на ревизия, възложена по общия ред, за издаден от компетентен орган, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и актовете за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с които ще се установят задължения за данъци следва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, който се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. Решението в обжалваната част и в съответната му част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което по жалба на ревизираното лице РА да бъде обявен за нищожен в посочената част. При този изход на процеса, на касатора следва да се присъдят разноски 75 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 899, 14 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 21 АПК, Върховният административен съд, първо отделение