Решение № 6588 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2015 г.

Решение № 6588 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8742/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. С. С. срещу Решение № 4203/17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5654/2013 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). С жалбата се посочва, че решението е необосновано и противоречи на събраните по делото доказателства, а фактическата обстановка е интерпретирана без съответствие с правните норми и с експертните заключения по приетите експертизи. Касационният жалбоподател намира за налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита за недопустимо твърдението на АССГ, че не са налице реални материални щети. Посочва, че пропуснатите ползи са подробно отразени в заключенията на вещите лица. Иска се отмяна на решението, като неправилно. Касационният жалбоподател О. С. С., в съдебно заседание, чрез адв. Куюмджиев поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване като основателна. Счита, че изводите които са направени от първоинстанционния съд са в явни противоречия със събраните по делото доказателства. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. Ответникът- Столична Община в подадено писмено възражение от упълномощения представител моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна и да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание процесуалния представител развива доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, като сочи че искът не е доказан. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно, тъй като съдът е изследвал релевантната фактическа обстановка и е дал вярна правна оценка на установените факти. Счита за правилна преценката на АССГ относно обстоятелството, че претендираните от ищеца вреди не следва да се квалифицират като пряка и непосредствена последица, от отменения админ. акт. Посочва, че претендираните пропуснати ползи са в сферата на предполагаемите възможности, но в никакъв случай не съдържат елемента "сигурна облага", която е пропусната поради отменен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 4203/17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5654/2013 г. по описа на Административен съд София- град се ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от О. С. С. срещу Столична община за заплащане на сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода от 10.12.2001 г. до 22.04.2008 г., вследствие отменен административен акт - Решение № 10 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, ведно със законната лихва върху сумата. Със същото решение се осъжда О. С. С., да заплати на Столична община сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски в производството. АССГ приема, че отмяната на административния акт Решение № 10 по Протокол № 32/10.12.2001 г. с което СОС е одобрил проект за застроителен, регулационен и кадастрален план /ЗРКП/ на м. "Група Зоопарк" в частта за процесния имот обаче, не обуславя настъпването на претендираните от ищеца вреди. Същите не са пряка и непосредствена последица от заявеното с исковата молба фактическо основание. Според решаващият съд недоказани се явяват и претендираните от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи от промяната на процента на обезщетение срещу предоставеното от него право на строеж в имота му на строителен предприемач, както и вредите от пропуснати ползи от наеми на магазини, офиси и гаражи, които биха се реализирали след евентуално застрояване на имота. Счита, че за установяване на наличието на пропуснати ползи от категорията на заявените от ищеца следва да бъде доказано, че е било налице договаряне и постигнато съгласие по отношение реализирането на разгъната застроена площ (РЗП) в имота. Според първоинстанционният съд от приетите по делото експертни заключения се установява средна наемна цена за района, но по делото липсват данни за състоянието на пазара на наемни услуги за офисни и магазинни помещения към исковия период, от които да се заключи, че търсенето е доминиращо пред предлагането, за да се направи извод, че вероятността евентуално изградените за ищеца помещения от този вид да бъдат наети, е по- голяма от алтернативата те да останат ненаети. Предвид тези мотиви се счита, че по делото ищецът, не доказва наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Счита се, че неоснователността на главния иск директно обуславя неоснователността и на съединения с него акцесорен иск за присъждане на законната лихва. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение на АССГ за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Законосъобразен е анализа на първостепенния съд, относно пасивно легитимирания субект за периода преди 12.07.2006 г. Материалноправната норма на § 98, т. 1 от ПЗР на АПК, с която е изменен чл. 1 от ЗОДОВ, няма обратно действие, защото такова не й е придадено с изрична разпоредба, както изисква чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Затова не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди настъпили до 12.07. 2006 г., тъй като към този момент законът не предвижда такава отговорност за общините по този специален закон. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и това обуславя уважаване на исковите претенции. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително в случая Решение № 10 по Протокол № 32/10.12.2001 г., с което СОС е одобрил проект за застроителен, регулационен и кадастрален план на м. "Група Зоопарк" е отменено от съда в частта за процесния имот. С това е налице изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. На основание чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните имуществени вреди последица ли са от отменения административен акт. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинена вреда и причинна връзка с отмененото Решение № 10 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от административния акт на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. Ако връзката е опосредена, чрез властническо волеизявление, обективирано в друг административен акт, тя ще е косвена. В случая не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Дори да се приеме хипотетично, че е налице твърдяната в исковата молба пропусната полза, връзката между нея и незаконосъобразния акт е опосредена от необходимите административни процедури по ЗУТ за одобряване на инвестиционния проект, издаване на разрешение за строителство и впоследствие за ползване на обекта, каквито не са налице към момента на постановяване на решението от първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото, като пропуснатите ползи са подробно отразени в заключенията на вещите лица. Решаващият съд е анализирал приетите доказателства, съгласно приложимата правна уредба. По делото не са установени по безспорен и категоричен начин и претендираните вреди от пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. В случая не е доказана вредата, предвид претенцията пропуснатите ползи да са в резултат на промяна в евентуалната квадратура на обектите и от неосъществени наемни правоотношения. Липсват каквито и да е доказателства, че лицето е имало конкретно инвестиционно намерение с определени параметри. Няма данни и за договори за наем за тези обекти. Този извод не се променя от приетите по делото експертни заключения, които установяват средна наемна цена за района, тъй като липсва действително изграден обект, който да е отправна база за такъв анализ. Намерението в един бъдещ момент имота да се отдаде под наем не е достатъчно, за да се приеме, че тези вреди са доказани. При липсващ обект няма и базисен модел, който да даде отговор за действителното състояние на пазара, определящо реалната стойност на наемите за исковия период. Затова и обоснован е изводът на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение