Решение № 8219 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Р. от гр. София, чрез процесуален представител адв.Дедова, срещу Решение 13061 от 26.07.2024г., постановено по адм. д. 11763/2023г. по описа на Административен съд София град, с което са отхвърлени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени и неимуществени вреди, срещу Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага подробно съображенията си, поради които не е съгласен с първоинстанционното решение. Моли да бъде отменено и да бъдат присъдени изцяло сумите по исковата молба. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи , чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд София град е образувано по исковата молба на Д. Г. Р. против СДВР, с която са предявени няколко обективно съединени иска за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, в следствие на отменено Наказателно постановление 18-4332-025382/19.12.2018 г. издадено от началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата на Д. Р. са наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и са отнети контролни точки. Исковите претенции са както следва:

• 15 000 лева имуществени вреди, представляващи наем за паркомясто за периода 18.12.2018 18.12.2023 г.;

• 5 000 лева имуществени вреди, изразяващи се в повреда и загуба на пазарна стойност на автомобил собственост на ищцата;

• 5000 лева за неимуществени вреди за причинен стрес, водене на дела, неудобства, възпрепятстване от възможността за ползване на автомобила собственост на ищцата.

От фактическа страна административният съд установил, че на 08.12.2018 г. в гр. София ищцата Д. Р. е била спряна с лекия си автомобил за рутинна проверка от полицейски служители на СДВР. Съставен е АУАН 429868 от 08.12.2018 г. , въз основа на който, на 19.12.2018 г. било издадено НП 18-4332-025382/19.12.2018г. с наложени кумулативно следните наказания: глоба в размер на 2000.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, като съгласно чл.3, ал.1, вр. с чл.4, ал.1, т.3 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. било постановено и отнемане на 12 контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление. Свалени да и регистрационните табели на автомобила и е отнето свидетелството за регистрация на МПС. С оглед спирането на автомобила от движение, ищцата твърди, че е била принудена да премести автомобила си на частно паркомясто, което е заплащала от 18.12.2018г. до 18.12.2023г., като въпреки че, автомобилът й е имал разрешение за ползване на локално паркиране, е била предупредена от служител на Центъра за градска мобилност, че не може да държи дерегистриран автомобил на място за локално платено паркиране.

НП 18-4332-025382/19.12.2018г. е обжалвано по съдебен ред и е отменено изцяло с Решение от 18.04.2022 г. по НАХД 5683 от 2021 г. по описа на Софийски районен съд.

За изясняване на обстоятелствата по делото са приети множество писмени доказателства, като също така са събрани и гласни такива на свидетелка приятелка на ищцата, назначена и приета е съдебно-автотехническа експертиза.

Административният съд приел, че е налице незаконосъобразен акт - НП 18-4332-025382/19.12.2018г. отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Решаващият състав обосновал извод, че твърдените имуществени и неимуществени вреди са недоказани по основание и размер, поради което съдът е отхвърлил исковите претенции като неоснователни.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, но е направил неверни правни изводи за неоснователност на исковата претенция в частта за неимуществените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно е установено наличието на отменено Наказателно постановление 18-4332-025382/19.12.2018г. издадено от началник сектор при ОПП-СДВР отменено с Решение от 18.04.2022 г. по НАХД 5683 от 2021 г. по описа на Софийски районен съд. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилен е решаващият извод на съда, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва причинно-следствена връзка между отмененото НП и претендираните от ищцата вреди от имуществен характер.. Аргументи за това настоящата инстанция намира в следното:

С АУАН 429868 от 08.12.2018 г. /стр. 28 от делото на АССГ/ са иззети свидетелството за управление на МПС на ищцата, свидетелството за регистрация на автомобила и два броя регистрационни табели. С отмененото наказателно постановление на касаторката са наложени кумулативно административни наказания глоба, лишаване от право да управлява МПС и отнемане на контролни точки.

С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум и страните по спора. Ищцата претендира имуществени вреди във връзка с незаконосъобразно дерегистриране на автомобил и спирането му от движение, но видно от съдържанието му, с процесното наказателно постановление не е наложено административно наказание прекратяване регистрацията на МПС. Регистрацията на автомобила е прекратена за срок от 6 месеца със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 18-4332-008481 от 13.12.2018 г. /лист 41 от делото на АССГ/. Съгласно разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма данни тази заповед да е била обжалвана и отменена. В тази връзка неотговарящо на действителната фактическа обстановка се явява възражението направено от процесуалния представител на касаторката, че за дерегистрацията на автомобила няма издадена заповед за налагане на ПАМ. Такава заповед е налице, но не е била обжалвана и отменена.

С оглед на изложеното, правилен е решаващият извод на съда, че твърдените имуществени вреди за заплатено паркомясто и амортизация по автомобила не подлежат на обезщетяване, с коригиращ мотив, че претенцията е неоснователна, а не недоказана, доколкото не се установи да е отменен актът, с който е наложена ПАМ за временно прекратяване на регистрацията на автомобила.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, настоящата инстанция намира, че доколкото е налице отменен акт на административен орган - НП 18-4332-025382/19.12.2018г. отменено изцяло с Решение от 18.04.2022 г. по НАХД 5683 от 2021 г. по описа на Софийски районен съд, то за Д. Р. има основание за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Първата предпоставка е налице.

Следва да се изследва въпроса за действително претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Настоящата инстанция намира, че такива вреди са налице. Пред първата инстанция са събрани свидетелски показания на приятелка на ищцата, която разказва, че Р. е адвокат и й се налага често да пътува. Във връзка с наложените наказания, тя не е могла да шофира година и половина, което е било причина за стрес и неудобства, промяна в ежедневието й и засягане на работата. Има и родители в гр. Плевен, за които касаторката се грижи и е трябвало да организира транспорта си до там по алтернативни начини. Настоящият състав на ВАС, кредитира свидетелските показания като вътрешно непротиворечиви, логични и обективни, с които се установяват пряко възприети от свидетелката обстоятелства. Поради изложеното, исковата претенция в тази част е основателна. Съгласно §1 ДР ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. По силата на цитираната препращаща норма, при определяне на размера на претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която сочи, че този вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС 4/1968г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, "понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Р. е лишена от право да управлява автомобил от дата 08.12.2018 г. Няма данни кога е преустановена мярката и кога свидетелството за правоуправление е върнато на касаторката. Предвид свидтелските показания и посочения в исковата молба период 08.12.2018 г. до 08.12.2020 г., настоящата инстанция приема, че Р. е била незаконосъобразно лишена от право да шофира за период от година и половина/две, поради което, и предвид интензитета на засягане на ежедневието и работата й, намира като справедлив размер на обезщетение сумата от 5000 лева.

По отношение на разноските: При този изход на делото в полза на касаторката следва да бъдат присъдени съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Съдебните разноски пред първата инстанция възлизат на 670 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /лист 29 делото на АССГ/, съобразно уважената част от иска, както и 10 лева за платена държавна такса. Пред настоящата инстанция сторените разноски възлизат на общо 675 лева 670 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и 5 лева за държавна такса. В полза на СДВР следва да бъдат присъдени разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 100.00 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, трето отделение