Решение № 10724 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3388/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити голд майл" ЕООД, чрез адв. Александрова като процесуален представител, срещу решение 1813/30.12.2020 г., постановено по адм. дело 1360/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ. Ответникът - кметът на община Созопол, чрез пълномощника си адв. Бошнаков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Бургас отхвърля жалбата на касатора против отказ на кмета на община Созопол, обективиран в писмо изх. УТ- 4041-63-1/24.06.2020 г., да одобри внесения от дружеството със заявление вх. вх. УТ- 4041-45/14.04.2020г. план за управление на строителните отпадъци (ПУСО). За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 156б, ал. 3 ЗУТ и чл. 11, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обоснова извод, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 197, ал. 1 ЗУТ поради липсата на надлежни доказателства за собственост на сградата, както от страна на жалбоподателя, заявил искането за събарянето й, така и от другия субектЛадимекс Л ООД, което е пречка административният орган да одобри заявения ПУСО, доколкото приложимата норма изиска искането да е от собственика на обекта, а в случая има повече от един претендент за това. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗУТ, извън случаите на премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи (чл. 195 и 196 ЗУТ), собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 ЗУО, а когато строежът е обект на културно историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на чл. 125,ал. 6. С изпълнение на задължението на собственика на законен строеж да уведоми общинската администрация се поставя началото на административно производство за премахването му, страни в което са заявителят - негов собственик и компетентният административен орган. Предмет на това производство е установяване наличието на релевантни за всеки конкретен случай обстоятелства - подадено ли е искането от надлежно легитимирано лице (лица) и налице ли е одобрен ПУСО. Едва след изпълнение на предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗУТ условия може да се осъществи дейността по премахването на строеж, представляваща извършване на строителни дейности за пълното му разрушаване до кота терен при спазване на правилата за техническа, противопожарна безопасност и здраве. В случая касаторът в качеството си на собственик на имота, в който се намира сградата, чието премахване се претендира, депозира в администрацията на община Созопол заявление от 14.04.2020 г., което по своето съдържание следва да се определи като акт на уведомяване по смисъла на чл. 197, ал. 1 ЗУТ. Данните по делото сочат, че разрушаването на обекта, попадащ в поземлени имоти с идентификатори 81178.5.500 и 81178.5.326 (с издадени за него РС от 1988 г. и одобрени проекти от 1984 г.), е започвало от жалбоподателя преди подаване на уведомлението до община Созопол. Със заявлението до органа е направено искане за одобряване на план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве за премахване на незавършена сграда в поземлен имот с идентификатор 81178.5.500 по КК на гр. Черноморец, м. Аклади. Ето защо, именно в компетентността на кмета на община Созопол съгласно чл. 156б, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ е издаването на акт като процесния, предвид което същият е валиден и не страда от порока нищожност. Съдържанието на оспореното писмо обективира волеизявление за отказ да се одобри внесения ПУСО поради наличие на спор за материално право, тъй като собственикът на сградата не е безспорно установен. След като премахването на законен строеж може да се осъществи по подадено уведомление само от неговия собственик, то противно на твърденията на касатора, административният орган въз основа на представените към искането и събрани в хода на административното производство доказателства е длъжен да извърши преценка относно това дали заявителят действително е собственик на строежа. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че в случая се установяват няколко субекти, претендиращи собственост върху сградата, която жалбоподателят желае да премахне, а това обстоятелство съставлява пречка да се одобри внесения ПУСО. В нотариалния акт от 23.04.2010 г., с който дружеството се легитимира като собственик на имота, не фигурира сграда. За установяване правото си на собственост върху нея представя фактура от 28.11.2008 г. за закупуване от праводателя си и на незавършено строителство Оздравителен комплекс, с. Черноморец, с твърдение, че част от това незавършено строителство е и процесният обект. По делото са приобщени достатъчно доказателства фактура от 30.12.2003 г. и договор за продажба от същата дата на дълготрайни материални активи от Оздравителен комплекс на миньорите, описани в приложение 1, включващи сграда- помощно стопанство със застроена площ 1690 кв. м, временна столова 249 кв. м и временен склад 300 кв. м, които сочат на собственически претенции върху процесния строеж и от Ладимекс-Л ООД, подал сигнал до органа за разрушаване на сгради негови собственост. Поради това при конкуренция на материални права за собственост между два правни субекти нито органът, нито административният съд може да разреши този гражданскоправен спор. Ето защо, правилен е изводът за материална законосъобразност на оспорения отказ, тъй като се иска премахване на законен строеж, за който има индиция и данни за собственически права както от дружеството заявител, така и от друг субект. Степента на завършеност на строежа не може да обуслови заключение в обратен смисъл. Поради това при липсата на категорични доказателства и решен със сила на пресъдено нещо спор за собственически права върху процесната сграда между жалбоподателя и Ладимекс-Л ООД, административният орган законосъобразно отказва да одобри внесения ПУСО по съображения, че такъв спор е налице. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в обсъждане от съда на доказателства, които не касаят административното производство по чл. 197, ал. 1 ЗУТ. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК е извършена преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и на приетите по делото доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на изведените въз основа на тях правни изводи. Приетите за установени фактически констатации са направени след подробен анализ на представената от органа административна преписка и събраните в хода на съдебния процес доказателства. Обстоятелството, че част от тях са относими към производството по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, започнало по допълнително заявено искане на жалбоподателя, обсъдени в обжалваното решение, не опорочават крайния правен извод за законосъбразност на оспорения отказ, доколкото и в него изрично е извършено позоваване на констатациите по протокол от 16.06.2020 г., с който е установено състоянието на сградата към този момент. Констативният протокол не е оспорен от жалбоподателя по предвидения в закона ред. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съда са в съответствие с относимите за спора доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице сочените основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от страна на ответника, както и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото, касаторът следва да заплати на община Созопол разноските за тази инстанция в размер на 720 лева, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основани чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,