Решение № 10008 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, чрез юрк. Димитров и юрк. Янкова срещу решение 696 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 870/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С доводи за необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и неправилно приложение на материалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба В. Кацарска - Васева , чрез адв. Стойкова излага становище за законосъобразност , обоснованост и правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила изцяло. Претендира присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от В. Кацарска Васева срещу постановеното по делото по чл.248 ГПК определение 997/31.05.2023 г., като се претендира отмяната му като незаконосъобразно и присъждане на разноските, сторени пред първата съдебна инстанция в тяхната цялост още 200лв адв.възнаграждение и 300лв- депозит за призоваване на свидетели. Ответникът по частната жалба директор на Агенция за държавна финансова инспекция, в писмен отговор чрез юрк. Димитров, излага доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на обжалваното определение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като е налице съществено нарушение на изискването по чл.93 ЗДС, което сочи на незаконосъобразност на процесната заповед.Предлага да се остави в сила решението като правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на В. Кацарска - Васева заповед ФК-09-136/20.09.2022г. и заповед 111/20.09.2022г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с които по реда на чл.90, ал.1,т.5 , чл.91,ал.1, т.4 и чл.107, ал.1, т.3 от ЗДС й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено , считано от 22.09.2022г., служебното й правоотношение за длъжността държавен финансов инспектор с III старши ранг в Четвърти отдел на Дирекция Инспекционна дейност в Агенция за държавна финансова инспекция. Прието е, че са допуснати редица съществени нарушения на административната процедура, които се изразяват в: 1.неуведомяване на Васева за образуване на дисциплинарното производство; 2. проведено формално изслушване на 12.09.2022г.; 3. предоставен неразумно кратък срок за даване на писмени обяснения /1 ден/, считано от връчване на писмото на 10.08.2022г. и 4. недостатъчна мотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение с настъпилите реални организационни проблеми. Крайният решаващ извод за незаконосъобразност на процесната заповед е обоснован с нарушение по чл.93 ЗДС. Така постановеното решение е законосъобразно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви . Съгласно императивната норма на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че Васева е дала обяснения в много ранен етап на производството на 12.09.2022г., т.е. преди вземане на окончателното решение от дисциплинарния състав на 14.09.2022г. за представяне на докладна записка на дисциплинарно-наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл. Липсват доказателства, а такива доводи не са наведени и в процеса, че преди налагане на дисциплинарното наказание, държавният служител е поканен /уведомен/ за даване на писмени обяснения и изслушване от директора на Агенция за държавна финансова инспекция. Даването на обяснения в хода на образуваното дисциплинарното производство не замества изслушването и даването на обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган. Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно-наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от дисциплинарният съвет. Съдебната практика приема, че изслушването преди образуване на дисциплинарното производство или от Дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно-наказващият орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание /чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесните заповеди, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията на ответницата по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказания по делото размер от 1000 лева - договорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат по приложения Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2023г. Частната жалба на В. Кацарска Васева срещу постановеното по делото определение по чл.248 ГПК 997/31.05.2023 г. е частично основателна до заявения размер от 200лв, съставляващ първа вноска от договорения адв. хонорар в общ размер на 1000лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г, в който изрично е вписана сумата от 200лв като заплатена в брой. От представеният впоследствие / на 15.03.2023г./ договор е видно, че е заплатена като частично плащане и сума от 600лв в брой за процесуално представителство по делото от същия общ размер /1000лв/ на договореното адв.възнаграждение. Следователно по делото са представени доказателства за реално направени разноски за процесуално представителство от 800лв, като с решение 696 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 870/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград са присъдени 600лв, т.е. заявеното искане по чл.248 ГПК се явява основателно за останалите 200лв, които следва да бъдат присъдени след отмяна на обжалваното определение в тази част. В останалата си част досежно непризнаване дължимост на сумата от 300лв / депозит за призоваване на свидетели/, обжалваното определение е правилно, тъй като внесената сума не е усвоена и подлежи на възстановяване при заявено искане от В. Кацарска Васева. Тази сума не се обхваща от понятието реално направени по делото разноски. С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено частично и вместо него постановено друго за допълване на решението в частта за разноските, с присъждане на 200лв, адв.възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение