Решение № 1934 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2018 г.

Решение № 1934 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Х. Алхамдани, [гражданство], подадена срещу решение № 4379/28.06.2018 г. по адм. дело № 5491/2018 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 43-ти състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № 1158/24.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са доводи за допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. Алхамдани, [гражданство], против решение № 1158/24.04.2018 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са възражения за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Твърди се, че подходът на административния орган противоречи на Методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, изискваща цялостен подход при преценка на основанията за предоставяне на статут, свързана със събирането на доказателства от повече от един източник и техния анализ. Административният съд е събрал цялата преписка по издаване на акта и въз основа съдържащите се в нея данни, приел за напълно установени фактите, изложени в оспореното решение, при което направил изводи, че е издадено при спазване, както на административнопроизводствените правила, така и на приложимия материален закон. Посочено е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, обстоятелствата, изложени от жалбоподателя в бежанската му история, при което обосновано приел, че е напуснал страната си по произход не поради преследване и страх за живота, а оттам - че по отношение на чужденеца не са установени материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени и доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, по които е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразена е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак, но обосновано е прието, че положението не може да бъде определено като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при проведеното с него интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява, че той е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и да са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съдът са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист жалбоподателят е [етническа принадлежност], по вероизповедание [вероизповедание], неженен, който твърди, че е напуснал Ирак поради наличието на разпри с баща си, който много пиел и биел него, майка му и сестра му. Единствената сочена от лицето причина да напусне Ирак е насилието и тормоза, налагани от баща му. Твърди, че крайната му цел била Холандия, където е роден, но го заловили в България, където подал молба за закрила. Преценката на бежанската му история, логически свързана с отговорите и на останалите зададени в хода на интервюто въпроси, обосновава направеният от административния орган извод, изцяло възприет от административния съд - че причините, довели до напускане на лицето на страната му по произход не се вместват в нито една от хипотезите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това и законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба и в съдебно заседание, касаторът и неговият адвокат акцентират върху липсата на съдебен контрол относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. В рамките на административното и съдебното производство е представена справка от 07.02.2018 г. за актуалната обстановка в Ирак, като страна по произход, изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същата е обсъдена в мотивите на решението на административния орган, при което са направени изводи за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящото производство е представена и справка от 18.01.2019 г., за общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка, и обстановката и общото положение в гр. Захо и областта. По данни от нея в Ирак е освободена територия, контролирана от "Ислямска държава", в резултат на което милиони иракчани са се завърнали по домовете си, а други са останали в положение на вътрешно разселване, като основните проблеми вече са свързани с унищожената инфраструктура и липсата на услуги. Справката сочи, че до края на 2018 г. иракските сили за сигурност са освободили цялата контролирана от "Ислямска държава" територия и са намалили способностите й да извършва злоупотреби. Свързаните със сигурността и икономическото състояние на Ирак условия са се подобрили след обявената от правителството военна победа срещу "Ислямска държава". Действително и в актуалната справка се коментират атаки на "Ислямска държава", но касаещи райони, различни от района, където жалбоподателят твърди, че е живял. Това дава основание на касационната инстанция да приеме, че са налице основанията на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ, съгласно които не се предоставя статут, когато в една част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване, при което лицето може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. От представените справки се установява, че "Ислямска държава" няма влияние и не контролира южната част от Ирак, където е живял жалбоподателя. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсенето на субсидиарна закрила. В случая, както правилно е приел и административния съд, жалбоподателят е мигрант, а не лице, търсещо закрила по ЗУБ, доколкото в проведеното с него интервю изрично е заявил, че причините за напускане на страната са лични, а именно - тормоз от страна на баща му. Във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, следва да се приложи от настоящата съдебна инстанция и правилото, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано от ДАБ и от административния съд), въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. След като личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 75 ЗУБ и чл. 35 АПК, което не е разгледано от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на председателя на ДАБ при МС се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Ирак и вземайки предвид проведеното интервю са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, доколкото обясненията на лицето за напускане на страната му по произход са от личен характер и не установяват съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение