Решение № 383 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2013 г.

Решение № 383 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молба на С. С. М. и М. С. М., двамата със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника им адвокат З. В., за отмяна на това от двете влезли в сила решения - решение № 693 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 763/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 544 от 26.03.2013 г. по гр. дело № 624/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, което е неправилно. С първото решение е оставена без уважение като неоснователна жалбата на молителите като взискатели по изп. дело № 5167/2012 г. на ДСИ при Пловдивския районен съд против постановление от 15.02.2013 г., с което е отказано на взискателите възлагане вместо плащане на запорирани парични вземания на длъжника [фирма], [населено място], към ** "З. " поради това, че вземанията са несеквестируеми, както и против постановление от 15.02.2013 г., с което на същото основание е отказано провеждане на принудително изпълнение върху същите вземания. С второто решение по жалба на [фирма], [населено място], е потвърдено постановление от 03.01.2013 г. по изп. дело № 5167/2012 г. на ДСИ при Пловдивския районен съд, с което е отказано вдигането на наложения запор върху земеделска техника на длъжника [фирма].

Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата.

Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Молителите твърдят, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на едно от двете решения, защото с решение № 693 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 763/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е прието, че не може да се насочва принудително изпълнение срещу субсидии от фондовете на ЕС, а с решение № 544 от 26.03.2013 г. по гр. дело № 624/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е прието, че това може да стане.

Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно.

В разглеждания случай няма обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен. Предмет на влязлото в сила решение № 693 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 763/2013 г. на Пловдивския окръжен съд са обжалваните две постановления от 15.02.2013 г., с което е отказано на взискателите възлагане вместо плащане на запорирани парични вземания на длъжника [фирма], [населено място], към ** "З. " поради това, че вземанията са несеквестируеми, както и провеждане на принудително изпълнение върху същите вземания. Предмет на решение № 544 от 26.03.2013 г. по гр. дело № 624/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е друго постановление - от 03.01.2013 г. по изп. дело № 5167/2012 г. на ДСИ при Пловдивския районен съд, с което е отказано вдигането на наложения запор върху земеделска техника на длъжника [фирма].

След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.