Решение № 10555 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2011 г.

Решение № 10555 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10656/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 1952/22.07.2011 г. по адм. д. № 3538/2010 г. на Варненския административен съд, с която е отменен РА № 03251000064/23.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта за начислени ДДС за м. 05 - 11.2007 г., и м. 01 - 06.2008 г. начислени лихви за м. 06, 10 - 12.2007 г. и м. 04 - 06.2008 г., определени лихви за м. 10.2007 г. 114 лв., начислен ДДС за м. 12.2007 г. над 630 лв. и лихви над 208,93 лв., и в частта за определени корпоративен данък за 2007 г. над 2730,91 лв. с лихви над 819,09 лв., определен корпоративен данък за 2008 г. над 1000 лв. и лихви над 208,93 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Тони - М" ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 03251000064/23.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта за начислени ДДС за м. 05 - 11.2007 г., и м. 01 - 06.2008 г., начислени лихви за м. 06, 10 - 12.2007 г. и м. 04 - 06.2008 г., определени лихви за м. 10.2007 г. 114 лв., начислен ДДС за м. 12.2007 г. над 630 лв. и лихви над 208,93 лв., и в частта за определени корпоративен данък за 2007 г. над 2730,91 лв. с лихви над 819,09 лв., определен корпоративен данък за 2008 г. над 1000 лв. и лихви над 208,93 лв., като жалбата против РА е отхвърлена в останалата й част. Правилен е изводът на съда, че продажбите на недвижими имоти са сключени със свързани лица, поради което е приложим чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС. В мотивите си съдът обосновано е приел, че експертната оценка, приета от ревизията е изработена по офертни цени и статистическа информация за цените на строителните материали и видовете строителни работи, поради което експертизата не е изработена по методите в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /ДВ бр. 70/2006 г. Правилно съдът е отменил определението си за даване ход на делото по същество след като е констатирал, че първата приета по делото експертиза не отговаря на изискванията на § 1, т. 10 ДОПК за определяне на пазарните цени. За да отмени определените задължения по ЗДДС и ЗКПО за посочените в решението периоди съдът се е позовал на заключението на допълнителната експертиза, за чиято обоснованост не е изложил съображения, тъй като не е оспорена от касатора. Като не е обсъдил заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, както изисква чл. 202 ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновано заключение. Видно от заключението за някои от продажбите като неконтролирани сделки са ползвани продажби на идеални части от имот, чиято цена е значително по-ниска от цената за продажба на цял имот, поради невъзможността да се строи върху идеална част от имот. За продажба на право на строеж за магазин с площ от 859,60 кв. м е ползвана като неконтролирана сделка продажба на право на строеж за магазин с площ от 72,30 кв. м, които не са съпоставими по смисъла на наредбата. Ползвани са за сравнение като неконтролирани продажби, извършени една година преди продажбите, с които се сравняват от 2007 и 2008 г. при растящ пазар, за които доводът на касатора, че не отговарят на изискванията на наредбата са основателни. Видно от посочените в заключението проверени документи и книжа, за изработване на заключението вещото лице е ползвало само представените от страните нотариални актове за осъществени сделки с имоти подобни на процесните, без да извърши проверка в службата по вписванията на територията на съответния районен съд за наличие на неконтролирани сделки за подобни имоти, сключени в периода на процесните. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице да отговори на поставените му въпроси след като извърши проверка в службата по вписванията към РС-Шумен и ползва данни от службата за осъществени неконтролирани сделки за сходни имоти в периода на осъществяване на процесните продажби. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА е влязло в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,