Решение № 6015 от 7.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София-област, против Решение 167 от 01.09.2022 г., постановено по адм. дело 502/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е възприел правилно фактите по делото и така не е формирал мотиви съобразно релевантните твърдения на страните. Молбата е за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото от директора на ТП на НОИ София-област решение. Претендира разноски. Ответникът К. Христова, чрез адв. И. Нинова, в писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменено Решение Ц 1040-22-13 от 26.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-област, с което е оставено в сила Разпореждане РВ-3-22-00811760 от 16.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-област, а преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ София-област за ново произнасяне по същество на правния спор при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона. С решението, в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед 03 от 03.01.2020 г., издадена от Граммер АД на основание чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) във връзка със Заявление за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете до [възраст] на К. Искренова е било разрешено ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до [възраст], считано от 03.01.2020 г. до 12.09.2020 г. С декларация по чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, Р. Иванова и К. Искренова са заявили, че първата от тях като майка е съгласна, а втората като баба приема да ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на В. Иванов, роден на [дата]. На 04.02.2020 г. К. Искренова подала в ТП на НОИ София-област заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 03.01.2020 г. в качеството й на баба на детето В. Иванов, родено на [дата], като в т. 12 Искренова е декларирала, че правоотношението/осигуряването на майката/осиновителя не е прекратено (в заявлението-декларация е отбелязано, че се отнася за случаите, когато баща, баба или дядо ползва отпуск за отглеждане на малко дете). Декларирала е също, че в срок от три работни дни от промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната, както и че съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, следва да възстанови неправомерно полученото по нейна вина обезщетение заедно с дължимата лихва. На основание подаденото заявление-декларация, на К. Искренова е било изплатено парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за периода от 05.01.2020 г. до 12.09.2020 г. по декларираната от нея лична банкова сметка. Установено е, съгласно извадката от представения регистър на трудовите договори в НОИ, че трудовото правоотношение на Р. Иванова (майка на детето) с Граммер АД е прекратено на 06.01.2020 г. С Разпореждане РВ-3-22-00811760 от 16.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-област е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от К. Искренова за периода от 05.01.2020 г. до 12.09.2020 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 от КСО, в размер на 3 257,46 лева, от които 3 157,45 лева - главница и 100,01 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на издаденото разпореждане е посочено, че в случая е настъпила промяна на обстоятелства, свързани с осигурителните отношения на майката Р. Иванова, която от 06.01.2020 г. с оглед прекратено трудовото правоотношение, се явява неосигурено лице, и нямала право на парично обезщетение за гледане на малко дете. Сочи се, че с прекратяване на трудовото правоотношение се прекратявало и правото й на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, както и възможността този вид отпуск да се ползва от друго лице. Прието е, че за периода от 05.01.2020 г. до 12.09.2020 г., на бабата К. Искренова неоснователно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 от КСО, като средствата били неправомерно изплатени по вина на Искренова, тъй като не декларирала промяна в обстоятелствата. Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ София-област, който с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение Ц 1040-22-13 от 26.10.2020 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното разпореждане. Първоинстанционният административен съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, но при неспазване на административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, наведени в касационната жалба, че след прекратяване на трудовото си правоотношение с Граммер АД майката на детето не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респективно бабата К. Христова не е имала право да получи паричното обезщетение, доколкото нейното право е производно на това на майката. По делото са представени доказателства, че майката Р. Иванова е работила по трудово правоотношение във Франция за времето от 06.01.2020 г. / денят, следващ прекратяването на предишното трудово правоотношение/ до 17.03.2020 г., от 18.03.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 30.11.2020 г. до 24.02.2021 г. В този случай приложение намират т. 33 т. 35 от решението по дело С-103/13 на СЕС, Сомова срещу България досежно правото на свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки. Правото на свободно движение на хора в рамките на ЕС е основно за съюза. То е свързано с правото на установяване, с произтичащите от това производни правни последици като полагане на труд, съответно свързаните с него осигурителни отношения. Ето защо за майката Р. Иванова следва да се приеме, че е отговаряла на дефиницията за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Следователно полученото от К. Христова обезщетение не се явява неправомерно. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК НОИ следва да заплати на К. Христова разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение