Решение № 16211 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2013 г.

Решение № 16211 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по касационната жалба на "Топлофикация - ВТ" АД с ЕИК 104003977 и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 71А, представлявано от изпълнителния директор Петър Иванов Петров, чрез процесуалния представител адв. Николай Лазаров от САК, против решение № 10337 от 9.07.2013 г. г., постановено по адм. дело № 9782/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се навеждат доводи за противоречие на съдебното решение с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият съд неправилно е преценил, че не са налице нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт в оспорената му част. Иска се отмяната на съдебното решение тази му част. Излага се, че тричленният съдебен състав не е приел, че е допуснато нарушение на чл. 3, съответно от НРЦТЕ и НРЦЕЕ, тъй като утвърдените цени не са съобразени с изисканата и предоставена информация, необходима за целите на ценообразуването, както и при извършване на ценообразуването Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ не е съобразила общото финансово състояние на енергийното предприятие, което се определя съгласно доклада като относително лошо. Излага се, че енергийното предприятие работи на финансова загуба четвърта по ред година, което се дължало на високата цена на природния газ, която дружеството жалбоподател плащало на доставчика. Твърди се, че нито административния орган, нито съдът са съобразили основните принципи по чл. 23, 24 и 31 от ЗЕ при ценообразуването, тъй като то не е основано на обективни критерии и не е спазено изричното изискване цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. В съдебно заседание, касаторът подържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния представител юристконсулт Друмев в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а съдебното решение, като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изтъква се, че същата преповтаря първоначалната жалба пред тричленния състав на съда. Излага, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и като такова е правилно, мотивирано и законосъобразно и правилно е прието, че административният орган не е допуснал нарушения на основните принципи, визирани в чл. 23, 24 и 31 от ЗЕ. Твърди, че ДКЕВР в случая действа при условията на оперативна самостоятелност и има право да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто счита за икономически обоснован. С оглед на изложеното заключава, че не са налице касационни основания за отмяната на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав, Първа колегия на Върховния административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлил жалбата на "Топлофикация - ВТ" АД гр. Велико Търново, срещу решение № Ц-16 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР в частта му по т. 11, с което считано от 1.07.2012 г. утвърждава пределни цени на топлинната енергия, определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала" на "Топлофикация - ВТ" АД гр. Велико Търново. За да стигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като е обсъдил подробно доводите на страните, събраните по делото доказателства и безспорно компетентната и приета от страните съдебно-счетоводна експертиза, по отделно и в тяхната съвкупност е приел, че жалбата с която се оспорва административния акт е неоснователна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган в негови правомощия визирани в разпоредбата на чл. 21, във връзка с чл. 30 от ЗЕ, действала към момента на издаване на акта. Съдът е установил, че решението на ДКЕВР е постановено при спазване на предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването на административния акт и са изложени отделни мотиви при утвърждаването на цените на дружеството жалбоподател. Прието е, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, като след проведеното обществено обсъждане са обсъдени направените от дружеството жалбоподател възражения. Съдът е приел, че утвърждаването в т. 11 от решението на ДКЕВР на конкретни параметри на цените е при спазването на регламентиращата ги нормативна база /НРЦТЕ и НРЦЕЕ/ при съблюдаване на визираните в чл. 23, т. 4 от ЗЕ принцип на осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и в чл. 31, т. 3 и 4 от ЗЕ принципи цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала. Прието е също, че с оспореното решение са осъществени целите предвидени в чл. 2 от ЗЕ за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, след извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намери, че решението е валидно, допустимо, в съответствие с материалния закон и споделя направените в него изводи. Правилно съдът е установил, че решението на ДКЕВР е постановено при спазване на предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването на административния акт и са изложени отделни мотиви при утвърждаването на цените на дружеството жалбоподател. Основателен е извода, че при определянето на цените са определени ценообразуващи елементи в съответствие с нормативните изисквания, в рамките на правомощията на регулаторния орган и в изпълнение на основните принципи по чл. 23, 24 и 31 от ЗЕ. Утвърдените цени на топлинна енергия и преференциални цени на електрическа енергия, включващи индивидуална цена на база признати разходи и възвращаемост и добавка са изчислени коректно в съответствие с приетите указания и въведения електронен модел, основани са на равни критерии за всички дружества, като в частност за дружеството-жалбоподател са посочени изрично направените корекции, при съобразяване с предоставената от него информация. Правилно е прието е също, че с оспореното решение са осъществени целите предвидени в чл. 2 от ЗЕ за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията, създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар и насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия. Нещо повече регулаторният преглед предполага анализи и оценки на предоставената информация относно размера на икономически обоснованите разходи. Последното произтича от един от принципите, от който се ръководи ДКЕВР при изпълнение на правомощията си, посочен в чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗЕ - да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. В този случай Комисията действа при условията на оперативна самостоятелност и има право да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто тя счита за икономически обоснован. По изложените съображения, решението на тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо то АПК, петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия,