Решение № 945 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13756/2018 г.

Решение № 945 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13756/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Сяров срещу Решение № 225/27.07.2018 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 15/2018 г. в частите, с които 1) е отхвърлено оспорването му на Заповед № 2843 от 18.12.2017 г. на кмета на община Раднево в частта, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването като незаконна поради изграждането й без строителни книжа на сграда на допълващо застрояване в УПИ IV-122, кв. 24 по плана на гр. Раднево, описана т. 2 на заповедта (съдебното решение в отменителната му част, отнасяща се до т. 1 на заповедта, не е обжалвано и е извън предмета на касационния контрол) и 2) е осъден да заплати на общината съдебни разноски.

Ответникът – кметът на община Раднево, е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

I. Касационната жалба е допустима за частта от решението, с която е отхвърлено оспорването на заповедта. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1. Неоснователен е главният касационен довод за търпимост на строежа по правилата на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ.

а. Фактическото установяване на съда за реализирането на строежа в периода не по-рано от 1965 г. - 1966 г. е основан едновременно на гласни доказателствени средства и на факта, че обектът е отразен в кадастралния и регулационен план на гр. Раднево от 1967 г. Т. е. налице е обективен признак, сочещ със сигурност на съществуването на строежа към този момент.

б. Тежестта да проведе пълно доказване на периода на строежа, спрямо който да се провери неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ, е върху оспорващия.

Не е налице основание да се приеме за достоверно твърдението на касатора за извършване на строежа през 1940 г. – то не отговаря на доказателствен източник и почива на позоваването на строителни книжа за обекти в имота, съдържащи информация и за съществуването на салма (навес) от същата година. Идентичността между наредения за премахване и въпросния навес е отречена несъмнено от допълнителната съдебно-техническа експертиза както по застроена площ, така и по местоположение (вж. отговора на въпрос № 3 и разясненията на вещото лице в съдебно заседание на 27.06.2018 г.). Поради това е изключена възможността строежът да се приеме за разрешен, а цялата аргументация относно допустимостта му по устройствените правила към съответната година е неотносима към проверката по § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ.

в. При установения от съда и меродавен за преценката на търпимостта период на строителството, съображенията, с които тя е отречена, се споделят и от касационната инстанция (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), в частност – несъответствието на обекта с изискванията по § 60, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места от 1959 г. (отменени през 1977 г.), издадени от председателя на Комитета по строителство и архитектура на основание чл. 52, ал. 1 от Закона за планово изграждане на населените места (отм.); , обнародвани и влезли в сила през 1959 г., и по чл. 42, ал. 3 ЗУТ относно отстоянието от регулационните линии към съседен имот.

И двете разпоредби въвеждат изискване постройката да отстои най-малко на 3 м от вътрешните граници на имота, а в определени случаи – не по-малко от 1, 5 м. В случая навесът е разположен в двете му половини съответно на 1 м и на 0, 5 м спрямо границата със съседния имот от север според констатацията на техническата експертиза (несъгласието на касатора с начина за измерване на отстоянието е следвало да намери израз в оспорване на приетото от първата инстанция заключение и искане за допускане на повторно изследване).

г. Неправилно е предлаганото от касатора тълкуване на чл. 42, ал. 3 ЗУТ – че ограничението за отстояние от 1, 5 м за сгради с височина до 2, 5 м не се отнася за северната граница към съседния УПИ. Разпоредбата установява общо правило за отстояние от 3 м във всички посоки и изключение, приложимо само при определени условия и то – към южната, югозападната и югоизточната граница на имота.

2. Противно на тезата на касатора, имотът, в който е разположен строежа, е идентифициран надлежно по действащия регулационен план. От своя страна, липсата на описание в заповедта на вида и предназначението на постройката не представлява съществено нарушение, след като тя може да бъде еднозначно индивидуализирана по местоположение и технически параметри, въз основа на които е възможна и проверката за приложимите към тях нормативни правила. Разпоредителната част на административния акт като негов задължителен реквизит – чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, възлага обективно изпълнимо задължение.

3. Изграждането на постройката без дължимия разрешителен акт и при неосъществяването на предпоставките да бъде призната за търпим строеж обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му, а съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение в отхвърлителната му част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

II. Касационната жалба в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му – арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Тъй като в случая молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първостепенният съд не се е произнесъл по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането – изпратено по подсъдност на АС – Стара Загора на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение