Решение № 13906 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2019 г.

Решение № 13906 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Безин от [населено място], чрез адв. Ганчева като процесуален представител, срещу решение № 4679 от 28.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11041/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-03-52/26.07.2017 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез пълномощника си юрк. Луканова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред тричленния състав на Върховния административен съд е оспорена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на К. Безин, заемаща длъжността инспектор V степен в пробационна служба - звено Русе към районна служба "Изпълнение на наказанията" - Русе към Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Велико Търново. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установени описаните в административния акт факти и обстоятелства, както следва: в качеството си на пробационен служител жалбоподателката е ангажирана с изпълнението на наложения пробационен надзор на осъдения В. Денков. Началото на изпълнение на пробационния надзор на осъденото лице е 19.09.2013 г. Последната среща на служителката с Денков съобразно изготвения график е на 15.08.2016 г., като същата не е реализирана, а подписът е положен предварително. На планираната среща на 08.09.2016 г. осъденото лице не се е явило и не е отговаряло на телефоните за контакт, но не са отразени причините за неявяването му. На 19.09.2016 г. изпълнението на пробационния надзор е приключено, когато с писмо с рег. № 2230 на районна служба "Изпълнение на наказанията"- Русе, на основание чл. 231, ал. 2 ЗИНЗС, са уведомени институциите за това. На 14.03.2017 г. в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е постъпило писмо с вх. № 3967/1403. 2017 г. от началника на районна служба "Изпълнение на наказанията" - Русе, в което съобщава, че е прочел в електронно издание на в. "Труд" информация за четирима българи, осъдени във Великобритания за трафик на хора в периода от 01.05.2016 г. до 04.08.2016 г., единият от които е В. Денков. Според европейската информационна система за съдимост ЕСК18 Денков е осъден с номер на присъдата 16/0426/106565 М, с начална дата на задържане 02.08.2016 г. Прието е, че се касае за установено бездействие от страна на инспектор Безин при осъществяване на служебните й функции, което е довело до приключване на пробационния надзор на осъдения В. Денков, като служителката не е предприела необходимите действия за уведомяване на началника на РСИН - Русе към ОСИН - В. Търново за отсъствието на осъденото лице, не е съставила констативен протокол за нарушението и не е сезирала Окръжна прокуратура - гр. Русе за обявяване на лицето за издирване. Прието е, че с посочените действия Безин е злоупотребила с властта и с доверието на органа по назначаването и институцията, като е нарушила вменените й функционални задължения според т. 4, Глава пета от длъжностната характеристика "Преки задължения", съгласно която служителят "разработва графици за изпълнение на пробационните мерки и контролира тяхното спазване от страна на осъдените, като при установени нарушения на пробационните мерки докладва незабавно на началника на службата"; както и чл. 8: "Служителят проверява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; чл. 13: "Служителят пази доброто име на институцията, която представлява"; чл. 23: "Служителят води стриктно, точно и пълно служебната документация, свързана със задържаните и осъдени лица" и чл. 31: "При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. Нарушенията са квалифицирани като дисциплинарни по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – неизпълнение на служебните задължения и по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, определени като тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 8, ЗМВР - злоупотреба с власт и доверие и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), в предвидената форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. сроковете по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 ЗМВР и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обсъдил е подробно възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на установената процедура и е обосновал извод за тяхната неоснователност. Относно осъществяването на състава на констатираното дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2, т. 8 ЗМВР е приел, че разпоредбата намира приложение, когато служителите не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Изложил е съображения, че в случая нарушението на Безин се изразява в превишаване на правомощията си при изпълнение на служебните задължения, като е попълнила неверни данни в план-графиците за проведени срещи с осъдено лице и в същото време не е докладвала незабавно на началника на службата, с което целените с поведението й последици са били да използва служебните си правомощия с цел изгода на трето лице. Съдът е приел, че е налице и второто тежко нарушение по чл. 203, ал. 2, т. 13 ЗМВР, тъй като е установено разгласяване в медиите на случилото се в РСИН - Русе чрез електронното издание на в. Труд и по този начин се уронва престижа на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" пред всички институции и обществеността и не е съвместимо с морала и етичните правила за поведение, като жалбоподателката не пази доброто име на институцията и използва служебното си положение и правомощия, извършвайки деяния, които се квалифицират като престъпление по Наказателния кодекс. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е формирал незаконосъобразен извод относно спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Посоченото в заповедта, че жалбоподателката е извършила деяния, които са квалифицират като престъпление по Наказателния кодекс и данните по делото, че е образувана прокурорска преписка № 1537/2017 г. по описа на ОП - Русе не съставляват обстоятелства, които да са отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на дисциплинарното производство. Дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, както правилно е приел тричленният състав. Нормите, уреждащи съставите на всеки от двата вида отговорност имат отделен обект на защита. Правните последици от реализирането на съответната отговорност също са различни. Налагането на дисциплинарно наказание е възможно, дори и срещу лицето да има обвинение за извършено престъпление, тъй като то би могло да носи дисциплинарна отговорност, ако същото деяние съдържа признаците и на дисциплинарно нарушение. Затова изходът на наказателното производство не е обуславящ по въпроса за наличието на основание за дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, на която се позовава касаторката, определя самото осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност като тежко нарушение на служебната дисциплина. Нормата урежда самостоятелно основание за налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", свързано с факта на осъждането, но не изключва квалификацията на нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, както се твърди в касационната жалба. Всяка от разпоредбите установява различен фактически състав, при който възниква отговорността, без значение от съществуването на наказателно производство, което е от значение само в хипотезата по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, ако е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Отделно от това видно от представеното по делото удостоверение на ОП – Русе срещу жалбоподателката няма висящо наказателно производство. Възраженията за накърнено право на защита на Безин в административното производство, както и относно спазването на сроковете по чл. 195 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, са разгледани от първоинстанционния съд и изводите му се споделят от касационния състав - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Законосъобразен и обоснован е крайният извод за материална законосъобразност на заповедта. В настоящия случай държавният служител е наказан за извършени две тежки дисциплинарни нарушения: по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР - злоупотреба с власт или доверие и по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Настоящият състав приема за безспорно установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушаването на служебната дисциплина и обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Неизпълнението на служебните задължения от страна на жалбоподателката, изразяващи се в попълване на неверни данни в план - графиците за проведени срещи с осъденото лице на 15.08.2016 г. и недокладването незабавно на началника на службата за неявяването му на планираната среща на 08.09.2016 г., при наличие на безспорни данни, че по същото време Денков е задържан и осъден в друга държава, правилно е квалифицирано в заповедта като злоупотреба с властта и доверието на органа по назначаването. Като е използвала служебното си положение, жалбоподателката е извършила описаните в заповедта деяния, компрометиращи оказаното й доверие. С поведението си е дала възможност на осъдено лице, спрямо което е упражнявала надзор в периода на пробация, да извърши престъпление на територията на друга държава. Без правно значение е дали действията са извършени умишлено или с цел извличане на облага. Обстоятелствата, че пробационният надзор по отношение на осъденото лице Денков е приключен на 19.09.2016 г. от друг служител не обосновават обратен извод. Този факт не е отчетен като нарушение, допуснато от Безин и не е сред деянията, съставляващи неизпълнение на служебните й задължения по провеждане на срещи и осъществяване на контрол спрямо осъденото лице, въпреки че тя не оспорва съставянето от нея на приключващите надзора документи. Излизането на жалбоподателката в разрешен отпуск впоследствие не я освобождава от задължението незабавно да уведоми за отсъствието на осъденото лице на планираната среща на 08.09.2016 г., както и да предприеме съответните действия, разписани в длъжностната й характеристика. Определянето на поведението на Безин от тричленния състав като превишаване на служебните й правомощия не се споделя от касационната инстанция, но това не се отразява на крайния правен извод за материална законосъобразност на заповедта по отношение приложението на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Относно тежкото дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е приел, че с бездействието си жалбоподателката е нарушила чл. 8, чл. 13, чл. 23 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. В заповедта има констатация, че случилото се в РСИН – Русе, разгласено в медиите уронва престижа на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" пред всички институции и обществеността и не е съвместимо с морала и етичните правила за поведение. Посочени са конкретни етични правила, но не и в какво се състои нарушаването им. Няма установявания по фактите, относими към уронване престижа на службата и как нарушението е станало достояние на лица извън Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В преписката по издаване на заповедта също не се съдържат доказателства в тази насока. По делото е представена извадка от електронното издание на в. "Труд" относно четирима осъдени във Великобритания [гражданство], сред които и В. Денков, въз основа на която публикация е образувано дисциплинарното производство срещу жалбоподателката. В този материал не се съдържа друга информация за осъдените лица освен имената и възрастта им, извършеното от тях престъпление и наложените наказания от съда във Великобритания. Елементът "уронване престижа на службата" е задължителен и установяването му е в тежест на ответника. В случая наличието му не е доказано от органа. По делото няма данни, че деянията на касационната жалбоподателка са разгласени и са станали публично известни. При тези данни настоящият състав приема, че не е изпълнен елемент от състава на тежкото дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а именно нарушението на Етичния кодекс да е довело до уронване на престижа на службата. Изложеното води до извод за законосъобразност на заповедта на министъра на правосъдието в частта, в която е прието, че Безин е извършила нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Недоказано е посоченото в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Независимо от това установяването на първото нарушение е достатъчно за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на държавния служител - уволнение, поради което крайният правен извод на тричленния състав за законосъобразност на оспорената заповед е в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на министъра на правосъдието, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,