Решение № 2904 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2020 г.

Решение № 2904 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ван Ходинг" ООД ЕИК [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Симеоново, [улица] срещу Решение № 4244 от 28.07.2020 г. по адм. дело № 2370/2020 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1033/19.12.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на "Ван Ходинг" ООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика на основание чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че "Ван Ходинг" ООД е осъществило фактическия състав на нелоялна търговска практика - доводите на първоинстанционния съд противоречат на събраните доказателства по делото. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за първата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 1033/19.12.2019 г. на председателя на КЗП, с която на "Ван Ходинг" ООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 (чрез цялостното й представяне), вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 (географски произход) ЗЗП, а именно: чрез употребата на думите "български" в информацията върху етикетите, включително чрез други средства или методи, да представя информацията за стоката "Лимец" по начин, който е в състояние да заблуди средния потребител, че стоката е българска, когато това не е вярно. За да отхвърли жалбата, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 21.05.2019 г. в търговски обект на "Ван Холдинг" ЕООД, находящ се в гр. София, [улица], е установено, че стоката "Лимец" се предлага за продажба на стойност 4, 45 лева, като търговецът е поставил етикет пред стоката, върху който е посочено "ЛИМЕЦ БИО БИО КЛАСА БЪЛГАРСКИ 500 ГР". В издадената за покупката касова бележка е поместена същата информация със съкращение: "ЛИМЕЦ БИО БИО КЛАСА БЪЛГ". Върху опаковката на стоката е посочено обаче, че стоката е с гарантиран био произход от Австрия. След обсъждане на събраните доказателства съдът е приел, че административният орган правилно е констатирал несъответствие между информацията върху етикета и информацията върху опаковката относно произхода на стоката. Това несъответствие правилно е квалифицирано като нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 ЗЗП, съставляваща основание за издаване на процесната заповед. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че са налице материалните предпоставки на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 ЗЗП за издаване на административния акт. По делото е установено по безспорен начин, че дружеството е предоставило информация за продавания продукт върху поставения пред него етикет, че е "ЛИМЕЦ БИО БИО КЛАСА БЪЛГАРСКИ 500 ГР", но върху опаковката на самия продукт е посочено, че е произведен в Австрия, т. е. налице е констатираното от административния орган несъответствие относно произхода на стоката. Неоснователно е оплакването от касационната жалба, че указанието "БЪЛГАРСКИ" касае българската марка "Био класа", под която се предлага стоката, а не произхода на стоката. Видно от приложения по преписката снимков материал, при отчитане на цялостното й представяне върху етикета, включително съгласуването на двете думи "лимец" и "български" по род, предоставената информация за произхода на продукта е в състояние да въведе в заблуждение потребителя относно произхода на стоката, съответно да го мотивира да вземе търговско решение да закупи стоката. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. За касационната инстанция не се претендират разноски. В устните прения пред касационната инстанция е направено искане единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на становище по първоинстанционната жалба. За тези разноски обаче касационната инстанция не дължи произнасяне, тъй като не се променя изходът на делото, следователно липсва основание касационната инстанция да присъжда разноски за предходната инстанция. Пропускът на страната да поиска допълване на първоинстанционното съдебно решение в срока по чл. 248 ГПК не може да бъде отстранен чрез отправяне на искане до касационната инстанция да присъди същите разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение