Решение № 8264 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2015 г.

Решение № 8264 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Камо инженеринг" ЕООД, подадена чрез адв. Кършев против Решение № 375 от 24.01.2015 г. постановено по адм. дело № 2012/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2141300476/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2217/20.12.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Алекс-си-строй 08" ЕООД, "Фратц Строй" ЕООД, "Интер Кар Груп Реал" ЕООД, "Мистрал Билдинг" ЕООД, "Дживи Груп 2000" ЕООД, "Александров" ЕООД, "Прима Строй - М" ЕООД, "Лавин Груп" ЕООД, "Джимини" ЕООД, "Вита Нова" ЕООД, "Нео Инженеринг" ЕООД и "Юнион Техникс" ЕООД за данъчни периоди от 1.12.2008 г. до 31.12.2008 г., от 1.02.2009 г. до 30.11.2009 г., от 1.01.2010 г. до 31.05.2010 г., от 1.07.2010 г. до 31.08.2010 г. и от 1.10.2010 г. до 30.11.2010 г. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго, с което РА да бъде отменен. Претендира заплащане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Николова оспорва жалбата в съдебно заседание и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Камо инженеринг" ЕООД срещу ревизионен акт № 2141300476/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с Решение № 2217/20.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Алекс-си-строй 08" ЕООД, "Фратц Строй" ЕООД, "Интер Кар Груп Реал" ЕООД, "Мистрал Билдинг" ЕООД, "Дживи Груп 2000" ЕООД, "Александров" ЕООД, "Прима Строй - М" ЕООД, "Лавин Груп" ЕООД, "Джимини" ЕООД, "Вита Нова" ЕООД, "Нео Инженеринг" ЕООД и "Юнион Техникс" ЕООД за данъчни периоди от 1.12.2008 г. до 31.12.2008 г., от 1.02.2009 г. до 30.11.2009 г., от 1.01.2010 г. до 31.05.2010 г., от 1.07.2010 г. до 31.08.2010 г. и от 1.10.2010 г. до 30.11.2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че приспадане на данъчен кредит е обвързано с реалността на доставките, за които са издадени фактури и е начислен ДДС. Приел е, че в хода на производството не са представени доказателства за действителното извършване на фактурираните доставки на стоки и извършените услуги. Не е доказало отделянето или предаването на родово определените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. Съдът се е мотивирал, че независимо от представените договори, фактури и плащане по тях, може да се направи извод, че спорните доставки са осъществени в действителност или най-малкото в обема, в който се твърди и точно от лицето, посочено като изпълнител на доставката. Не са представени доказателства, от които да е видно, че доставките, посочени в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществените стопански операции, са извършени или собствеността е прехвърлена, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Обсъдена е и липсата на доказателства за наличие на кадрови и технически потенциал за осъществяване на процесните услуги. Предвид всичко посочено съдът е приел, че не е налице реалност на доставките на стоки и услуги. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил мотивирани и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и същите не следва да бъдат приповтаряни. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите и са прехвърлили собствеността на стоките, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да извършат доставките, описани в процесните фактури. Освен това правилно съдът е отчел, че доставчиците не са намерени на посочените адреси и в същото време, ревизираното лице не е ангажирало достатъчно доказателства, с които би следвало да разполага предвид характера на доставките. Предвид установеното, че доставчиците "Алекс-си-строй 08" ЕООД, "Фратц Строй" ЕООД, "Интер Кар Груп Реал" ЕООД, "Мистрал Билдинг" ЕООД, "Дживи Груп 2000" ЕООД, "Александров" ЕООД, "Прима Строй - М" ЕООД, "Лавин Груп" ЕООД, "Джимини" ЕООД, "Вита Нова" ЕООД, "Нео Инженеринг" ЕООД и "Юнион Техникс" ЕООД, не са намерени на посочените от тях адреси, искането за предоставяне на документи до всеки един от доставчиците е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановения срок доставчиците не са представили поисканите документи. По отношение на всички доставчици са налични множество съобщения в публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 ДОПК. В резултат, на които не са получени отговори и не са представени доказателства за реалност на извършените доставки. Налице са единствено еднотипни договори, фактури, плащания и счетоводно отразяване, представени от ревизираното лице, а във връзка с фактурираните услуги освен посочените по-горе, са представени и протоколи за приемане на извършената работа. Представените писмени доказателства от касатора не доказват по несъмнен начин реалността на извършените доставки. По делото няма данни, че счетоводствата на доставчиците са редовно водени, което е условие за тяхната валидност. Дори да се приеме, че представените от ревизираното лице доказателства установяват начисляването на данъка от прекия доставчик по предвидения в закона ред, не са представени безспорни доказателства относно самото извършване на доставките - доказателства относно извършения транспорт, доказателства за приемането на стоките, за съхранението на същите. Не са представени доказателства за кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните услуги, техният обем и материално отражение. Не става ясно от ангажираните доказателства каква е ресурсната обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните доставки. Съдът с оглед събраните доказателства и поради липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчици, както и на факти, чрез които би следвало да се обективират услугите, правилно е приел, че само въз основа на останалите събрани доказателства, не се релевира реалност на извършената услуга. Съдът правилно е счел, че наличието единствено и само на договор, фактура, плащане и редовно осчетоводяване, не е достатъчно да се обоснове възникване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурираните доставки на стоки и услуги, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай процесните доставки са родово определени вещи и извършване на услуги. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. Решаващият съд законосъобразно е посочил, необходимите обстоятелства подлежащи на доказване, но неизпълнени в процесния случай нито във връзка с доставката на стоки нито в тази на услуги. При изпълнението на доставките на услуги, трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или друг веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки или услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи, с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Правилно и законосъобразно АССГ е мотивирал решението си и с посочване на задължителната практика на СЕС по множество дела. Всички доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по процесните фактури е начислен без основание. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,