Решение № 9680 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 5088/2009 г.

Решение № 9680 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 5088/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Сергей Михайлов и Анета Михайлова от гр. Хасково срещу решение № 32 от 12.02.2009 г. по адм д. № 322/2008 г. на Административен съд - Хасково. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответниците началника на РДНСК - Хасково и Община Хасково не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-02-Х-23/24.10.2008 г. на началника на РДНСК - Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "надстройка на съществуваща жилищна сграда" в ПИ 77195.727.102 по кк на гр. Хасково. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, съставляващ надстройка на съществуваща сграда, в недовършен вид и без строителни книжа и в нарушение на действащия ПУП. Обсъдени са подробно всички възражения на страните и приложими правни режими - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, § 183 и 184 от ПР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 144-РДНСК-51 от 26.09.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "надстройка на съществуваща жилищна сграда", подробно описана в административния акт по вид и местонахождение, изградена без строителни книжа. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид установеното несъответствие с техническите правила и норми към момента на неговото изграждане, а е постановен и изричен отказ да се издаде удостоверение за търпимост по § 16, влязъл в сила. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,