Решение № 6669 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2017 г.

Решение № 6669 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Н., от гр. С., против решение № 349/14.03.2017 г. по адм. дело № 40/2017 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-01-72/12.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ- Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и задължаване на административния орган да завери осигурителната книжка. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ - Б. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на М. Н. срещу решение № 1040-01-72/12.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ- Б., с което е потвърден отказ с изх. № 1029-01-7221/25.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ- Б. за заверка на осигурителната й книжка за периода 01.01.2014 г. -31.12.2015 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че представеният трудов договор № 15 от 31.01.2011 г., сключен между М. Н., като управител на "Данидар консулт"ЕООД, и М. Н., като физическо лице, назначено на длъжност "главен счетоводител" в дружеството, е нищожен. Приел е също, че за Н. неправилно е подавана информация по чл. 4, ал. 4 от КСО, и същата е следвало да се осигурява като управител на търговско дружество, вписан в търговския регистър, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че М. Н. е подала заявление образец З-1 за заверка на осигурителна книжка за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. По делото е представен трудов договор № 15 от 31.01.2011 г., сключен между М. Н., като управител на ЕООД"Данидар консулт" и М. Н., като физическо лице, с който последната е назначена на длъжност "главен счетоводител" в дружеството. Представена е и заповед № 39/30.12.2014 г., издадена от М. Н. като управител на ЕООД"Данидар консулт", с която трудовият договор е прекратен считано от 01.01.2015 г. Към делото е представено извлечение от търговския регистър, в който е вписано, че едноличен собственик на капитала на търговското дружество и неин управител е М. Н.. След направена справка е изготвен отговор, с който са посочени мотивите за отказа да се завери осигурителната книжка. Проверката е установила, че Н. е едноличен собственик на капитала на ЕООД"Данидар- консулт" от 18.05.2010 г. и се е осигурявала като самоосигуряващо се лице от 01.03.2013 г. до 01.12.2015 г. За този период за нея е подавана информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като лице, осигурено на основание чл. 4, ал. 4 от КСО. За същия период е подавана и информация и като лице, осигуряващо се на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Директорът на ТП на НОИ- Б. е приел, че представеният трудов договор е нищожен и е отказал да завери осигурителната книжка- изх. № 1029-01-7221/25.10.2016 г. По жалба на М. Н. отказът е потвърден с решение № 1040-01-72/12.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ- Б., на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представеният от Н. трудов договор е нищожен. Като управител на търговско дружество, вписан в търговския регистър, жалбоподателката е следва да се осигурява като управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО- задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Правилно е приел, че осигуряването на управителя за рисковете по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е задължително и не зависи от намерението или желанието на лицето, което изпълнява тази функция/в този смисъл Р. № 12042 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 2905/2015 г. на ВАС, 6-то отделение/. Изложените доводи изцяло се споделят от касационната инстанция. Н., като е подавала информация, като лице осигурявано на основание чл. 4, ал. 4 от КСО, а не по приложимото за управителите основание по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е допуснала нарушение. Хипотезата на чл. 4, ал. 4 от КСО се отнася за лицата по ал. 3, т. 1- т. 5, но жалбоподателката не попада сред тези лица. Това нарушение води до липса на основание за заверка на претендирания осигурителен стаж. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Б. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение