Решение № 75 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2023 г.

Решение № 75 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2023 г., VI о., докладчик председателят Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Шумен (ТП на НОИ - Шумен), чрез пълномощника главен юрисконсулт Л. Бичинова-Илиева, против Решение № 31/09.03.2023 г., постановено по административно дело № 25/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменено Решение № 2153-27-5/05.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Н. И. срещу Разпореждане № 2113-27-361#13 от 02.11.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ град Шумен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО; изпратена е преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ град Шумен за ново произнасяне по заявлението на Н. И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-27-361/26.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ град Шумен, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона и ТП на НОИ - Шумен е осъден да заплати разноски в размер на 510 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на направените разноски за платена държавна такса. Ответникът - Н. И., действаща чрез процесуалния представител адвокат Г. Сабриева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отменил като незаконосъобразно Решение № 2153-27-5/05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-27-361#13 от 02.11.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ - Шумен, с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. И., с аргументи, че към момента на подаване на заявлението лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата нормативно установена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта му. Според съда на жалбоподателката през периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г. на основание чл. 3ж, ал. 2 от отменения Указ за насърчаване на раждаемостта следва да бъде зачетен осигурителен стаж като "неработеща майка". При зачитането на осигурителен стаж за посочения период минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед навършената от Н. И. възраст от [възраст], жалбоподателката към момента на подаване на заявлението е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Съдът е счел, че обстоятелството дали детето е родено на територията на Република България или на територията на друга държава е неотносимо при преценката за осигурителния стаж на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдения от касатора порок, наличието на който би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Шумен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ – гр. Шумен. От доказателствата по делото се установява, че Н. И. е упражнила своето право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е подала до компетентните органи заявление № 2113-27-361 от 26.04.2022 г. за нейното отпускане. Към датата на подаване на заявлението Н. И. е имала навършени [възраст]. Периодът на отглеждане на дете от неработеща майка от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г. не е признат от пенсионния орган за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което органът е достигнал до извод, че лицето не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 КСО. Според органа жалбоподателката има доказани 13 години 03 месеца и 28 дни, от нормативно изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и поради това няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в относимата редакция дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. Доколкото една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е наличието на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж не може да бъде споделен изводът на съда за неприложимост на цитираната дефинитивна норма на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Посоченото обаче не рефлектира върху правилността на крайните правни изводи на съда. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда трудов стаж, придобит през периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Към процесния период е относима уредбата, досежно правата на неработещите майки, установена с разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм. ДВ. бр. 32 от 29 март 2002 г.), съгласно която на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0, 01 лв. месечно, като времето се зачита за трудов стаж. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Съгласно утвърдилата се съдебна практика на ВАС (макар и в преобладаващата част постановена във връзка с ползван отпуск по майчинство), периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж (Решение № 11039 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 5614/2023 г., VІ отд., Решение № 10720 от 07.11.2023 г. по адм. д. № 5044/2023 г., VІ отд., Решение № 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8649/2021 г., VI о., Решение № 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2021 г., VI о., Решение № 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2021 г., VI о., Решение № 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2020 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2019 г., VI о., Решение № 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2018 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. с цитирана в него практика и др.). Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените - майки съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта. Същото е съотнесено и към нормите на чл. 14 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. Правилно и обосновано съдът е приел, че в процесния случай обстоятелството, че второто дете на жалбоподателката е родено в Република Турция е ирелевантно към спора за размера на действителния осигурителен стаж и правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО на Н. И.. Липсват данни и доказателства за наличие и за размер на натрупан от нея в Република Турция трудов/осигурителен стаж и дали същия включва напълно или частично спорния период. Предвид изложеното пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г., в който Н. И. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Длъжностните лица неправилно са преценили спорния въпрос, като са приели, че този период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което са направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Като се зачете периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г., за който Н. И. е била неработеща майка, за действителен осигурителен стаж, общият действителен стаж на Н. И. към датата на заявлението за отпускане на пенсия надхвърля изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж и към тази дата тя има навършени [възраст], следователно за нея са осъществени кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 КСО, за да се пенсионира по този ред. С оглед изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените и своевременно претендирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От приложения договор за правна защита и съдействие от 04.04.2023 г. е видно, че Н. И. е направила разноски за един адвокат по делото и е заплатила за оказаната правна защита пред касационната инстанция сумата от 500 лева (петстотин лева). Разходите са реално сторени като заплатени в брой, видно от текста на договора, поради което и с оглед изхода на делото, следва да се възложат в тежест на ТП на НОИ - Шумен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 – во, предл. 1 - во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,