Решение № 10073 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2010 г.

Решение № 10073 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агрофлайимпекс" АД - гр. Добрич, чрез изпълнителния директор Валентин Кателиев, против решение № 632 от 27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 326 от 2007 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0800-1053 от 4.12.2006 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 5 от 1.02.2007 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, не се е явил в съдебно заседание и не е взето становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Агрофлайимпекс" АД - гр. Добрич, против РА № 0800-1053 от 4.12.2006 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 5 от 1.02.2007 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, с което са определени за внасяне допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 22 455,58 лв. и съответните лихви по фактури, издадени през м. 12.2005 г. от "Силк" ЕООД. За да постанови това, решение съдът е изложил, че при извършената ревизия на "Агрофлайимпекс" АД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Силк" ЕООД, тъй като не е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) - доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие. Съдът е приел за установено, че прекият доставчик "Силк" ЕООД е издал процесните данъчни фактури на ревизираното лице. Същите са включени в ДП и в СД и данъкът по тях е начислен по реда на чл. 55 ЗДДС (отм.). Плащането на ДДС по фактурите е извършено по ДДС-сметка на доставчика през м. декември 2005 г. Посочено е още, че от представените пред ревизията писмени доказателства безспорно се установява движението на стоковия поток - царевица, като за предходни доставчици на "Силк" ЕООД са посочени: "Държавен резерв" - Русенска стокова борса, "ДР и ВВЗ" - София, ТД "Държавен резерв" и Съхранителна база - Генерал Тошево. Съдът е констатирал противоречия между представените пред ревизията писмени доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство, относно мястото на извършване на превоза - Складова база - Генерал Тошево, или с. Житница, с. Дропла, тъй като е установено, че доставките са извършени не от прекия доставчик, а направо от площадките на предходните доставчици. Предвид тези констатации съдът е приел за законосъобразен извода на органа по приходите, че не съществуват категорични доказателства, които да докажат реалността на доставката. Посочено е и това, че прекият доставчик не е могъл да докаже произхода на стоката, поради което съдът е приел жалбата срещу акта за неоснователна и я е отхвърлил. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение като краен резултат е правилно. Действително произходът на стоката не е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и неправилно данъчните органи при ревизията са изследвали и са се позовали на произхода на стоката, който са приели за неустановен. В тази връзка следва да се отбележи, че понятието "произход на стоката" няма легално определение, но предвид установената практика за целите на данъчното облагане следва да се приеме, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Както Върховният административен съд в много свои решения е изтъквал, установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване на право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки, както и че не са осъществени реални доставки на тази стока. Друг е въпросът обаче, че в случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, липсват доказателства за реално осъществената доставка по процесните фактури, издадени от доставчика "Силк" ЕООД. Представените в тази насока доказателства не опровергават извода на данъчните органи за липса на доставка. Това че данъкът е начислен от доставчика и внесен по негова ДДС-сметка, както и че е извършено плащането на цената, не е достатъчно да се приеме, че е осъществена реална доставка на стока по издадените фактури. В конкретния случай не е доказано чрез събраните по делото доказателства, че е осъществено фактическото предаване на стоката. По делото не са представени такива доказателства, липсват приемателно-предавателни протоколи или прехвърлителни разписки за прехвърляне на стоката, липсва и договор между страните. Представените в тази насока доказателства доказват получаването на стоката от доставчика, но не и осъщественото прехвърляне на стоката от от същия на получателя. Последващите продажби също не удостоверяват този факт, тъй като жалбоподателят е закупувал този вид стока и от други лица, и това, че е продал стока на последващ купувач, не означава, че това е същата стока, която е закупил от "Силк" ЕООД по процесните фактури. Реалността на доставката, както се каза вече, не се доказва нито с плащането на цената, нито с осчетоводяването й при доставчика, ако няма достатъчно доказателства за осъщественото прехвърляне. Това и констатираните несъответствия при извозването на стоката от съответните складове дават основание да се приеме, че не е имало доставка на царевица по издадените фактури от "Силк" ЕООД към жалбоподателя. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС (отм.) облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.) представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай по делото не са представени такива доказателства, които да установяват обективно осъществено прехвърляне на право на собственост върху посочените във фактурите стоки. За да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже по определен начин отделянето на тази стока от останалата стока от същия род, което може да стане чрез приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и т. н. По делото не са представени подобни доказателства от ревизираното лице, което е получател по фактурите, и след като няма такива данни за осъщественото прехвърляне по пряката доставка, то само от останалите доказателства не може да се приеме, че са опровергани констатациите в ДРА за липса на осъществено прехвърляне на стоки между доставчика и получателя "Агрофлайимпекс" АД. По изложените съображения касационният състав на съда приема, че при постановяването на решението не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения, представляващи основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,