Решение № 5879 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2012 г.

Решение № 5879 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано на основание по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иванка Милева Иванова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Петър Василев, срещу Решение № 4 от 3.01.2012 г. по адм. д. № 2527/2011 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи за закупуване на ведомствено жилище, включено в жилищния фонд на Министерството на вътрешните работи. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Попов, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и по подробно развити съображения в писмени бележки. Отправя искане за нейното отхвърляне. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка по спора е правилно установена от първостепенния съд и се свежда до следното: Със заповед № Iв-575/18.06.2001 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 22 от Закона за държавната собственост, чл. 27 от Правилника за приложението му и чл. 21 от Наредбата за управление жилищния фонд на МВР е настанена жалбоподателката - сержант Иванка Милева Иванова - ст. полицай в група ГВОНСПМС - НОП - СДВР, с петчленно домакинство, в жилището на МВР, находящо се в кв. "Захарна фабрика", бл. 45, вх. А, ет. 1, ап. 1, считано от 21.06.2001 г. С жалбоподателката е сключен договор по чл. 29 от ППЗДС за отдаване под наем на ведомствено жилище, приложен на л. 11 - л. 16 от делото. Съгласно чл. 1 договорът е със срок от 9.04.2004 г. до 9.04.2007 г. С молба вх. № Ж13529 от 9.12.2010 г. Иванка Милева Иванова на основание чл. 70 и чл. 71 от ППЗДС, както и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, е поискала да закупи жилището, в което е настанена. Със становище рег. № ДС-10891/14.12.2010 г. директорът на Дирекция "УССД" към МВР е посочил, че молбата на Иванка Милева Иванова за закупуване на ведомствено жилище е неоснователна, тъй като липсва правно основание за удовлетворяването й. Посочено е, че Иванова системно не е изпълнявала задълженията си съгласно сключения договор за наем. Проведена е административна процедура по изземване на жилището, предхождана от отправянето на едномесечно писмено предизвестие за доброволно освобождаване на жилището. Посочено е също, че на 16.11.2009 г. служебните правоотношения на Иванка Иванова с МВР са прекратени, като това е станало със заповед № 19113/11.09.2009 г. по чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - дисциплинарно уволнение. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ. Както правилно е посочено в мотивите на оспореното решение, съгласно чл. 53 от ЗДС, разпореждане с жилища ателиета и гаражи, предоставени на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет. С ПМС № 174/23.07.2007 г. е одобрена Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 6. ал. 1 от Наредбата право на закупуване на жилища от ведомствения жилищен фонд на МВР имат настанени в тях: т. 1 - служители, работили не по-малко от 3 години в системата на МВР; т. 2 - членове на семейства на държавни служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения - при условията по т. 1; т. 3 - държавни служители, освободени от служба на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР; 4 членове на семейството на починал служител, ако са живели в жилището на правно основание не по-малко от 5 г.; т. 5 лица, работили по трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Законосъобразен е и изводът на съда, че съгласно чл. 7 от Наредбата, продажбата на ведомствени жилища се извършва при спазване на условията по чл. 71 от ППЗДС, който гласи, че продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване жилищните нужди на настанените в тях наематели, като по делото безспорно е установявано, че към датата на подаване на молбата за закупуване на ведомственото жилище, молителката е извадена от жилището и не го обитава. Същото е иззето по административен ред със заповед на областния управител на област София на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Заповедта е обжалвана от Иванова и е потвърдена с решение на Административен съд - София-град по адм. дело № 8091/2009 г., оставено в сила с решение № 5437/18.04.2011 г. по адм. дело № 16338/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Решението на ВАС е окончателно и решаващият тричленен състав на ВАС е извършил правилна преценка, че е длъжен да го зачете на основание чл. 297 ГПК. Предвид това, противно на твърденията в жалбата, не е налице една от материалните предпоставки на закона, а именно кандидатът за закупуване на ведомствено жилище от жилищния фонд на МВР да е настанен в него. Неоснователно се твърди от касационната жалбоподателка, че съдът не е отчел и съобразил факта, че Иванова е извадена от жилището със заповед, която към момента на подаване на молбата за закупуване не е била влязла в сила, защото е била обжалвана. Както се посочи по-горе, към датата на подаване на молбата за закупуване, Иванова не е имала качеството на настанен в жилището наемател. Неоснователно е и позоваването на твърдението, че се касае за незаконосъобразно бездействие от страна на решаващия административен орган. В разглеждания случай и в съответствие с разпоредбите на АПК, Министърът на вътрешните работи може да се произнесе както с изричен отказ, така и с приравнения на него мълчалив отказ. Не е налице хипотеза, в която административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт. По изложените по- горе съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че тричленният състав на ВАС, Трето отделение, е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,