Решение № 7920 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2016 г.

Решение № 7920 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 244/29.07.2016 г, постановено по адм. д. № 89/2016 г, по описа на Административен съд С., с което е отменена негова Заповед № А-116/08.03.2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - М. Д. П. от с. З., О. Д., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител, излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на М. Д. П. срещу Заповед № А-116/08.03.2016 г, на кмета на О. Д., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Полумасивна стопанска постройка", находящ се в кв. 44 и попадащ в пешеходен подход и дере по плана на с. З., общ. Д., с административен адрес: с. З., ул. "П." ..№.... Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в издаването й, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая. Приел е, че административният орган, не е описал и индивидуализирал в достатъчна степен, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед процесния строеж, не е изследвал периода на изграждането му и не е изложил мотиви относно търпимостта на строежа. С оглед на това съдът е приел, че допуснатите от органа нарушения са съществени, поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен, като не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. При издаване на заповед по чл. 225 от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. В заповедта за премахване на незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е направено, като в тази връзка обоснован и в унисон с материалния закон е решаващият правен извод на съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Този извод се подкрепя и от изготвеното и прието по делото заключение на вещото лице, характеризиращо строежа като състоящ се от две части, обстоятелство, което изцяло липсва в обжалваната заповед. Отделно от това, посочените едва в разпоредителната част на заповедта характеристики и размери на строежа, несъответстват на тези описани в констативния акт, посочен като основание за издаване на заповедта. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали изграденото действително представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден строеж по см. § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да посочи точните му характеристиките и функции. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В тази връзка неоснователни се явяват основните възраженията в касационната жалба, че строежът следва да бъде премахнат, тъй като е изграден без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Същите са относими към законността на строежа, но при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225 от ЗУТ, същата следва да съдържа и задължителни реквизити като точно описание на строежа, периода на изграждането му, неговата търпимост и др. Описанието на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта или в преписката по издаването й, но не и да бъде допълвано и конкретизирано едва в хода на съдебното производство чрез процесуални действия на страните. Неоснователни са и останалите възражения на касатора относно вида на строежа, неговия извършител или собственик и неопределения момент на изграждането му. Твърденията в касационната жалба в тази насока подкрепят изводите на съда за допуснато от административния орган съществено нарушение на специалните административнопроизводствени правила. Отделно от изложеното при констатиран незаконен строеж административният орган дължи произнасяне относно наличието на предпоставките за търпимост на строежа. В случая, в заповедта за премахването му, а и в цялата административна преписка по издаването й, липсват каквито и да е данни да е изследван периода на изграждането на строежа, както изцяло липсват и правни изводи относно неговата търпимост. Ето защо като е отменил обжалвания административен акт като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, Административен съд С. е приложил правилно материалния закон. Не се констатират, наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски, община Д. ще следва да бъде осъдена да заплати на М. Д. П. сума в размер на 350.00 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорара за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,