Решение № 9793 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2018 г.

Решение № 9793 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Стоев от [населено място] против решение № 1948 от 04.10.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2041/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1040-15-52 от 13.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Стоев за заличаване по давност на задължението по разпореждане № [ЕГН]/Протокол №РА-948/17.11.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. в размер на общо 1 699, 20 лева, от които 1 001, 78 лева главница и 697, 43 лева лихва Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът директорът на ТП на НОИ взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се оставя без уважение искането на Стоев за заличаване по давност на задължението по разпореждане № [ЕГН]/Протокол №РА-948/17.11.2014 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. в размер на 1 699, 20 лева, от които 1 001, 78 лева главница и 697, 43 лева лихва. С това разпореждане се постановява възстановяване на неправилно изплатени суми за добавка от пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 84 от КСО на Б. Стоев в размер на 5709. 95 лева, от която главница за периода 01.01.2003 г. до 30.09.2014 г. в размер на 3 261. 48 лева и лихви в размер на 2448, 54 лева начислена към 17.11.2014 г. Установено е, че вземането за периода от 15.12.2000 г. до 31.12.2003 г. е погасено по давност. По жалба срещу това разпореждане с решение № 1040-15-52 от 13.06.2018 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е заличил поради изтекла давност част от вземането на НОИ в размер на 627, 73 лева представляваща лихва към 31.07.2017 г. за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. начислена върху погасената чрез удръжки от пенсията главница в размер на 479, 43 лева и е оставил без уважение искането на лицето за погасяване по давност на сумата в размер на 1 699, 20 лева за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. Предмет на настоящото дело е решение № 1040-15-52 от 13.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което административният орган е потвърдил разпореждането в останалата част, а именно за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Прието е, че давността за процесния период не е изтекла, както правилно е постановил и административния орган в обжалваното решение, поради което жалбата е неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Спорът развил се пред Административен съд Пловдив не е по фактите, а е правен и се отнася до приложението на чл. 115 от КСО по отношение на задълженията за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. Административният орган в решение № 1040-15-52 от 13.06.2018 г. е приел, че не е погасено по давност вземането на НОИ за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. За това вземане е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО в редакцията след изменението в сила от 1.01.2009 г., че петгодишната давност за вземания на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок считано от 01 януари на годината следваща годината, за която се отнася. Или в случая вземането за неправилно изплатени суми от НОИ за 2009 г. се погасява по давност на 31.12.2014 г. /давността започва да тече на 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014 г. /, а разпореждането е издадено на 17.11.2014 г., т. е. преди изтичането на този срок и след влизане в сила на това разпореждане /05.12.2014 г. / започва да тече нова давност, както правилно е приел съдът. С оглед на горепосочената разпоредба следва да се приеме, че за вземанията на суми от НОИ изплатени през 2010 г. срокът изтича на 31.12.2015 г., но тази давност е прекъсната и от 05.12.2014 г. започва да тече нова давност /след влизане в сила на разпореждането от 17.11.2014 г. /. Съответно за вземанията на НОИ за 2011 г. давността изтича на 31.12.2016 г., но същата отново е прекъсната с разпореждането от 17.11.2014 г. и съответно от тогава започва да тече нова давност. След влизане в сила на разпореждането от 17.11.2014 г. започва да тече нова давност, но тя до момента на подаване на жалбата на 02.08.2017 г. не погасява задължения на жалбоподателя към НОИ. Предвид изложеното постановеното решение на административния орган е в съответствие с изискванията на закона. Решението на съда в същия смисъл е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение