Решение № 4091 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2019 г.

Решение № 4091 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Кутинчева, чрез пълномощника си адв. Д. Димитрова, срещу решение от 07.03.2019 г. по адм. дело № 536/2018 г. по описа на Административен съд – Русе. В касационната жалба се сочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК. При изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който да се прогласи незаконосъобразността на решение № 07/121/06028/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за налагане на финансова корекция относно Договор № 07/121/06036 от 14.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на селските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") чрез процесуалния си представител юрк. З. Захариев с писмено становище оспорва подадената касационна жалба в цялост като неоснователна. Прави искане за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че е претендирано, поради което моли същото да бъде редуцирано до размера отговарящ на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по преценка на съда с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като краен резултат, по отношение на който е налице едно от релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, т. 1-3 от АПК, формулирани в жалбата. Въз основа на което отправя предложение Върховния административен съд, IV отделение да отмени решение № 14/07.03.2019 г. по дело № 536/2018 г. на Административен съд – Русе. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество съдът констатира следното: С обжалваното решение Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на М. Кутинчева, подадена в качеството й на земеделски производител, срещу Решение № 07/121/06028/3/01/04/01, изх. № 01-6500/4707 от 31.08.2018 г., с което директорът на ДФЗ й е наложил финансова корекция в размер на 18 095, 40 лева и осъдил да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – РА, сумата от 130 (сто и тридесет лева) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, както и че същия не страда от пороци относно форма /съдържание на акта/, при издаването му са спазени административно-процесуалните правила и норми. Съдът е установил, че не е спазен изискуемия от чл. 3, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението, но е преценил, че този срок е от категорията на инструктивните срокове, обезпечаващи бързина на административния процес и същия не преклудира възможността на административния орган да се произнесе и след изтичането му. По отношение на направеното от земеделския производител доказателствено искане, а именно назначаване на експертиза, е преценено, че тъй като фактите и обстоятелствата, които са целени да бъдат установени, са били налични и материализирани в съответствие доказателствата, които са официални документи и се ползват с материална доказателствена сила и при липса на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е приел, че е недопустимо да бъдат опровергавани или проверявани чрез друго/и доказателствени средства, каквато е експертизата. На следващо място по отношение на съответствието с материалния закон съдът е извършил анализ на относимите правни норми послужили за издаване на административния акт – чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 10 от ЗУСЕСИФ, а размера на корекцията е определен съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., извършен е и анализ на правните норми на общностното право, като е определен и спорния въпрос, а именно: при несъмнено установена и доказана липса при извършената повторна проверка от ДФЗ чрез технически инспекторат на 6702 броя лешникови насаждения в стопанството на земеделския производител, съставлява ли това неизпълнение на договорни задължения – т. 4. 23, б. "а" от договора, по силата на което ползвателя на помощта е длъжен в срок от 5 години от сключването на договора за отпускане на финансова помощ да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, нарушаване на разпоредбите от приложимата Наредба № 8 от 2008 г. и води ли до понасяне на съответната отговорност. Съдът е приел, че изводът на административния орган за изпълнение на договорно задължение е обоснован. За правилно е прието, че в решението е записано, че тази констатация за липсата на лешникови насаждения, при недоказване на основателна причина за тази липса, нарушава изискването на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредбата и разплащателната агенция е в правото си да поиска връщане на вече изплатена сума по чл. 51, ал. 1 от подзаконовия административен акт. На следващо място е прието от съда, че неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е индикация, че бенефициерът не е разходвал средства ефективно, което действие противоречи на чл. 30 § 2, предложение второ от Регламент 966/2012 г. и съставлява самостоятелно основание за налагане на финансова корекция. Установено, е че изискването за дълготрайност на операциите по смисъла на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, включва задължение за поддържане на инвестициите. Като това задължение е въведено в националната правна уредба на финансовото подпомагане по мярка 121 чрез разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., според която кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5, с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по – малък от 5 г., а в случай на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10- годишен период. Като е посочено, че сроковете не касаят изпълнението на проекта, а неговото поддържане, като в настоящия случай безспорно земеделския стопанин не е изпълнил условието за поддържане на инвестицията в съответните срокове. Установено е от съда, че размера на санкцията, заложена в т. 12 от Методиката е, че тя е идентична с тази от т. 2, каквато е и наложената с решението на административния орган. Въз основа на което е приел, че дори да е налице в процедурата и в изписването в решението неточност, то крайният резултат от наложената корекция е налице и е правилен. За липсата на 6 702 броя лешникови насаждения е наложена корекция в размер на тяхната себестойност – санкция в размер на 100% от размера на финансовата помощ, изплатена за актива. На последно място съдът е приел, че липсата на 6702 бр. лешникови фиданки в стопанството на бенефициера е нарушение на т. 4. 23, б. "а" от договора, по силата на което ползвателя на помощта е длъжен в срок от 5 години от сключването на договора да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, нарушение е и на нормативните изисквания в случая на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2008 година. За неоснователен е приет довода, че критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, уредени в Наредба № 2 от 17.02.2015 г., тъй като отпусната помощ не е свързана със схемите и мерките за плащане на площ, поради което този нормативен акт не е бил приложен за процесния случай. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган и административният съд неправилно са се позовавали на нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по реда на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 8 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 8 от 3.04.2008 година. Безспорно е по делото, че между М. Кутинчева и Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е сключен Договор № 07/121/06028/14.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., Подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони като предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, заявени за финансиране с проект № 07/121/06028, а именно "Създаване на трайни насаждения от лешници". Като предоставена помощ е в размер до 60 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя при осъществяването на проект. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата кандидатите представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5 с подробно описание на планираните инвестиции и дейности за период не по-малък от 5 г., а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, а според ал. 5 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството. В бизнес плана /л. 78 от делото/ в таблица 1 "Предмет на инвестицията" е посочен посадъчен материал – лешници – 52 500. 00 броя. От извършената проверка на 28.07.2017 г. до 15.08.2017 г. е видно, че са установени на място 28 163 бр., а при втората проверка извършена на 16.04.2018 г. до 27.04.2018 г. на място са установени 45 798 бр. Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 е предвидено, че за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен: да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 във връзка с неизпълнение на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8, както и основание т. 8. 1 от договора във вразка с неизпълнение на т. 4. 23, буква "б", "а" от Договора от 08.05.2013 г., и във връзка с т. 2 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007- 2013 г., и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ на ползвателя е наложена финансова корекция. Същата възлиза на стойност от 18 095. 40 лева, съобразена с липсващите 6 702 бр. лешникови насаждение, за които бенефициента е получил помощ. Оттук следва извода, че заложената в Бизнес плана инвестиция и в частност посадъчен материал – лешници – 52 500. 00 броя за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен: да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. А за да ги използва следва да са налични същите, а в случая е установено, че 6702 бр. лешникови насаждения липсват и безспорно се установява, че М. Кутинчева, не е изпълнила условието за поддържане на инвестицията в съответните срокове. Следователно, налице е основание за връщане на вече изплатени суми. На следващо място по релевирания довод от касатора отнасящ се до това, че административния съд е дописал административния акт и е изменил основание за наложена корекция изразяващо се в това, че съдът е приел, че нарушението следва да се квалифицира като неизпълнение на задължението за поддържане на инвестицията и за това следва да се приложи санкцията по т. 12, а в административният акт е наложена санкцията по т. 2 от Методиката, така изложения довод следва да се приеме за неоснователен. Няма спор, че в обжалвания административен акт е направено позоваване на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Методиката), утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Но тази методика след постановяване на обжалваното решение е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Независимо от обявената за нищожна методика, това не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. Така е, защото разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 дават самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната е съобразена с липсващите 6 702 бр. лешникови насаждение, за които бенефициента е получил помощ. Критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8 - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. При установените степен на неизпълнението по проекта и продължителността на неизпълнението, законосъобразно с разпоредено с процесното решение връщането на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Настоящата инстанция счита, че не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът е отказал да назначи съдебно техническа експертиза, както и че служебно не е квалифицирал, че е налице оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на направените констатации в протоколите. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Предвид представените по делото доказателства, правило е преценено от съда, че искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза се явява неотносимо, тъй като причината за налагане на същата е за липсващ брой лешникови насаждения, установени при извършена проверка на място, за които са съставени по надлежен ред съответните протоколи и приложения към тях, които представляват официални документи, доколкото същите не са оспорени по реда на чл. 193 и сл. ГПК се ползват с доказателствена сила. По отношение на твърдението, че съдът е следвало служебно да квалифицира, че е налице оспорване по чл. 193 от ГПК, следва да се посочи, че видно от протокола от открито съдебно заседание проведено на 19.02.2019 г., процесуалният представител изрично е заявил, че тези протоколи не са оспорени, а че е налице искане за сравняване на данните налични в документацията на Кутинчева и тези от преписката. Неоснователен е довода на касатора, че съдът не е съобразил, че в обжалваният административен акт съдът не е посочен органът, който издава акта. Правилно административния съд е приел за безспорно, че административния акт е издаден от компетентен орган. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, съгласно който финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е посочено, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Освен на основание ЗУСЕСИФ, в обжалваният административен акт е направено позоваване и на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, от който е видно, че Изпълнителният директор: в т. 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и т. 2 представлява Разплащателната агенция. Съобразно установеното следва да се приеме, че в настоящия случай процедурата по връщане на вече платени суми е по реда на Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, то съобразно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. От анализа на посочената нормативна уредба е видно, че компетентността да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция е на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,