Решение № 11901 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Т. от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Т. Тодоров от АК Варна, срещу Решение 1372 от 05.02.2025г. по адм. дело 1838/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение от 01.08.2024г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Варна, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ е прекратена регистрацията му като безработен в Агенцията по заетостта с рег. 10158815/03.04.2024г., считано от 01.08.2024 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Бюро по труда"- Варна чрез гл. юрисконсулт В. Русева изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Възразява, че административният орган е положил максимални усилия да осигури подходяща работа на жалбоподателя, но последният е отказал да се яви на среща с работодателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на В. Р. Т. срещу Решение от 01.08.2024г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Варна, с което на основание ЗНЗ е прекратена регистрацията му като безработен в Агенцията по заетостта с рег. 10158815/03.04.2024г., считано от 01.08.2024 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма като е мотивиран в достатъчна степен, спазена е процедурата при издаването му и е приложена правилно относимата материално правна норма, изискваща проява на отказ от безработното лице да се яви на среща с работодателя и да заеме предложена му от Дирекция "Бюро по труда подходяща работа. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че В. Т. е бил регистриран като безработен в Дирекция "Бюро по труда" гр. Варна, с рег. 10158815/03.04.2024г., като видно от отразеното в заявлението за регистрация е била вписана професията шофьор и придобитата квалификация категория С. На 08.05.2024 г. в Дирекция "Бюро по труда Варна е била получена заявка за свободно работно място като шофьор от работодателя "Май маркет" АД, а на 29.07.2024 г. - за подобно свободно работно място и от "Аквалон логистик" ООД. В приложени към административната преписка насочващи писма от 01.08.2024 г. е бил документиран отказ на Т. да се срещне с работодателите, удостоверен с подписи на длъжностни лица от Дирекция "Бюро по труда" Варна, което е било отразено и в неговия индивидуален план за действие. С решение от същата дата директорът на Дирекция "Бюро по труда"- Варна, на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ е прекратил регистрацията на Т., като за фактическо основание на взетото решение е било отразено Отказ на лицето да приеме предложена му подходяща работа по заявки за шофьор от "Май маркет" АД и от "Аквалон логистик" ООД. Видно от заявено пред първата инстанция признание, Т. е отказал да проведе среща както с посочените работодатели, така и с други две дружества, поради причина, че едното се е намирало извън гр. Варна, а за работа при другото защото не притежавал необходимите специални разрешения и лицензии. В материалите по делото не се съдържат годни и убедителни доказателства за наличието на уважителни причини за неприемане на предложената работа от Т.. Поместената в кориците на делото т.н. Хронология на събитията в Агенция по заетостта, подписана от сина на жалбоподателя Е. Т. като неин автор, е недопустимо и негодно доказателствено средство, поради което съдържащите се в него твърдени факти правилно не са били кредитирани и възприети от съда. Първоинстанционният съд обосновано е приел в обжалваното решение както липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията. "Подходяща работа", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт. Съгласно даденото определение, предложената на Т. от Дирекция "Бюро по труда"- Варна работа като шофьор в "Май маркет" АД и в "Аквалон логистик" ООД правилно е преценена от административния съд като отговаряща на квалификационните изисквания на лицето за работа и като подходяща по смисъла на закона. Неподкрепени с никакви доказателства и поради това неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че предложената му работа не е била подходяща с оглед на здравословното му състояние, както и на свързаните с нея допълнителни трудови функции и отговорности, като например товаро-разтоварителни дейности и др. При липсата на представени пред органа и впоследствие пред съда доказателства за констатирани заболявания или противопоказания за свързаната с предложената работа дейност, не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че предложената му работа е била неподходяща и е мотивирала отказа на безработния да се яви при работодателите. Последният е проявил нежелание да започне работа, не се е явил на срещата с работодателите, за да разбере каква работа конкретно му се предлага, както в двете посочени дружества, така и при още двама работодатели, за които касаторът признава в заявлението си от 30.09.2024г. до първоинстанционния съд. Съобразно разпределената върху него доказателствена тежест, ответникът е предложил на Т. съответстваща на образованието и квалификацията, и професионалния му опит подходяща работа, като при възражения от страна на безработния за несъответствие с тези критерии, е следвало те да бъдат подкрепени с представени от него надлежни доказателства. Предвид положените от административния орган усилия да осигури на Т. работа и безспорният заявен от него отказ да проведе среща и да приеме подходяща за него работа като шофьор от работодателите "Май маркет" АД и "Аквалон логистик" ООД административният съд обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 20 ал.4 т.4 от ЗНЗ за прекратяване регистрацията на Т. като безработен. Правилен е и изводът на съда за съответствието на оспорения акт с целта на закона /ЗНЗ/ - за насърчаване и запазване на заетостта, за регистрация в Дирекция "Бюро по труда" на безработни лица, които реално и активно търсят работа, а не полагат подпис единствено за да получават парично обезщетение за безработица. По изложените съображения, като е потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен, Административен съд - Варна е постановил обосновано и правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Варна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде присъдено в размер на 100, 00/сто/ лева, определено по реда на чл. 143 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение