Решение № 248 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2017 г.

Решение № 248 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалби на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и М. О. Л., от гр. С. срещу решение по т. 4 от протокол № 10 от проведеното на 07.03.2017 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС). С обжалвания акт СК на ВСС е наложила на М. О. Л. - съдия в Софийския районен съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, по предложението на ИВСС (нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, в редакция ДВ, бр. 62/2016 г.). I. Становища и искания на страните: Жалбоподателят - Инспекторат към Висшия съдебен съвет намира оспореното решение за незаконосъобразно на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Посочва, че наложеното наказание "забележка" е несъразмерно леко спрямо тежестта на допуснатите от съдия Л. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ (чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, редакция ДВ, бр. 62/2016 г.). Жалбоподателят - М. О. Л. посочва, че решението на СК на ВСС е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на предвидените в чл. 4, ал. 2; чл. 6, ал. 1 и ал. 2; чл. 7, ал. 1 и ал. 2; чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК принципи. II. По допустимостта на жалбите: Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбите за подадени от надлежни страни, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което са процесуално допустими. III. Фактите по спора: За да се произнесе по същество Върховният административен съд установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет във връзка с констатирани нарушения по движението и решаването на 22 дела по описа на Софийския районен съд: 1.НОХД № 23720/2011 г., по което съдът не е изпълнил задължението си по чл. 271, ал. 10 НПК в продължение на 3 години и 15 дни; 2.АНД № 7034/2012 г. - непредадено решение 2 години и 3 месеца след изтичане на законоустановения срок; 3.АНД № 20853/2011 г. - непредадено решение 3 години и 1 месец след изтичане на предвидения срок за изготвянето му; 4.АНД № 7004/2011 г. - непредадено решение 2 години и 8 месеца след изтичане на законоустановения срок; 5.АНД № 13280/2011 г. - непредадено решение 3 години и 1 месец след изтичане на предвидения срок за изготвянето му; 6.АНД № 5291/2012 г. - непредадено решение 3 години след изтичане на законоустановения срок; 7.АНД № 24736/2011 г. - непредадено решение 2 години и 1 месец след изтичане на предвидения срок за изготвянето му; 8.АНД № 3117/2011 г. - непредадено решение 2 години и 10 месеца след изтичане на законоустановения срок; 9.НОХД № 14130/2011 г. - неизготвени мотиви 3 години и 7 месеца след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 10.НОХД № 9704/2008 г. - неизготвени мотиви 2 години и 4 месеца след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 11.НОХД № 10451/2011 г. - неизготвени мотиви 2 години и 1 месец след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 12.НОХД № 1019/2012 г. - неизготвени мотиви 2 години и 1 месец след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 13.НОХД № 2306/2006 г. - неизготвени мотиви 2 години след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 14.НОХД № 3382/2010 г. - неизготвени мотиви 2 години и 1 месец след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 15.НАХД № 4636/2012 г. - непредадено решение 2 години и 5 месеца след изтичане на законоустановения срок; 16.НОХД № 18650/2011 г. - неизготвени мотиви 1 г. и 4 месеца след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 17.НОХД № 11940/2010 г. - неизготвени мотиви 3 години и 6 месеца след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 18.НОХД № 12757/2010 г. - неизготвени мотиви 3 години и 5 месеца след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 19.НАХД № 2106/2011 г. - неизготвени мотиви към решението 3 години и 2 месеца, при своевременно депозирани жалби от страните; 20.НАХД № 12432/2011 г. - непредадено решение 3 години и 5 месеца след изтичане на законоустановения срок; 21.НОХД № 20641/2011 г. - неизготвени мотиви 1 г. и 4 месеца след изтичане на предвидения срок за изготвянето им; 22.НАХД № 7082/2012 г. - неизготвени мотиви към решението 2 години и 4 месеца, при своевременно депозирана жалба на страна; Бездействието в изготвянето на съдебните актове, при дължимо активно поведение е забавило движението на делата, като в резултат на неразумната продължителност по четири от тях е настъпила абсолютната погасителна давност за реализиране на наказателната, респ. административно-наказателната отговорност. Съгласно заповед № АС - 248/07.10.2009 г. в програмата за разпределение на делата на случаен принцип съдия Л. е участвал с 50% натовареност, тъй като е изпълнявал и функции на и. д. заместник - председател и ръководител на НО при СРС, а от 2013 г. след избирането му за председател на СРС е изключен от разпределение на дела. В качеството му на ръководител обаче, съдия Л. е участвал в дела по дежурство. Привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат не оспорва от фактическа страна констатациите в акта на ИВСС от проверката на НО на СРС, и в частност на 13-ти състав, чийто председател е бил, които са и фактически основания в предложението по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Признава, че е допуснал посочените забави по описаните 22 дела, но като причини за своето бездействие посочва, че след избирането му за председател на СРС през месец август е започнал ремонтът на сградата на ул. "Ц. Б. III" № 54, предназначена за ГО на СРС, което е довело до непрекъснати негови ангажименти, свързани със строителството, координацията с Министерството на правосъдието, планирането на оборудването, контрол над изпълнителите, провеждане на обществени поръчки, подготовка за пренасяне и други подобни. Допълнителна конкретика към твърдяната обективна невъзможност за преодоляване на допуснатите пропуски е изложил в молба от 11.04.2016 г. в рамките на административното производство, в която е диференцирал прекомерната си натовареност с административните си задължения по ръководство и контрол над "Бюро съдимост"; произнасянето по искания по чл. 22 от Закона за хазарта; общото ръководство на човешките ресурси, вариращи в СРС от 669 до 823 щата; управление на бюджетни средства от над 40 000 000,00 лева; осъществяването на над 40 обществени поръчки; съществена роля в решаването на сградния проблем на СРС. Т. факти имат своята доказателствена обезпеченост и настоящият състав на Върховния административен съд ги приема за верни. IV. По съществото на спора: Върховният административен съд, при посочените факти и след като обсъди доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, намира жалбите на М. О. Л., от гр. С. и на Инспектората при Висшия съдебен съвет срещу решение по т. 4 от протокол № 10 от проведеното на 07.03.2017 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (Решението) за неоснователни. 1.По компетентността на органа: Решението е издадено от орган в рамките на законово уредените му правомощия, при наличие на необходимия кворум и с изискуемото мнозинство (чл. 320 ЗСВ). 2.По спазването на установената форма на акта: Решението е издадено в нормативно предвидената писмена форма за валидност и е надлежно мотивирано. Налице е акт на дисциплинарния състав и съображения, изказани от членове на състава на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на проведеното заседание от 07.03.2017 г. (чл. 320, ал. 7 ЗСВ) 3.По спазването на административнопроизводствените правила: Съгласно чл. 310 ЗСВ дисциплинарното производство се образува в срок от шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. Когато нарушението се изразява в бездействие, какъвто е настоящият случай, сроковете започват да текат от откриване на нарушението. Началният момент на срока е свързан с акта на ИВСС за резултатите от проверката на наказателното отделение на СРС - 10.06.2015 г. Дисциплинарното производство е образувано по подадено предложение от ИВСС на 02.12.2015 г. в рамките на преклузивния срок по чл. 310 ЗСВ. Конституиран е бил дисциплинарен състав, който е реализирал без нарушения производството по чл. 316 и сл. ЗСВ. Изготвеното от него решение е било дебатирано в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет без да са изложени допълнителни основания и мотиви, възприемайки изцяло изводите в него. 4.По прилагането на материалноправните разпоредби: Установените факти по делото сочат бездействие от страна на съдия Л. по описаните 22 дела, обективно довели до нарушение на инструктивните срокове за насрочване на н. о. х. д № 23720/2011 г. по описа на СРС и забава при администрирането и при изготвянето на съдебните актове при всички изброени дела. Налице са признаците от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗСВ (след измененията на ЗСВ - ДВ бр. 62/2016 г. - чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ) - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Производствата по описаните 22 дела са значително забавени, като по четири от тях са настъпили и най-тежките последици - абсолютна погасителна давност за наказателно преследване (по едно дело) и търсене на административно-наказателна отговорност (по три дела). Налице е системност. Възраженията на съдия Л. за обективна невъзможност за изпълнение на част от преките му служебни задължения (разглеждане на съдебни дела и постановяване и изготвяне на съдебните актове по тях) в разумни срокове са неоснователни. Възраженията на съдия Л., че ангажиментите и натовареността му за процесния период в качеството му на административен ръководител са били в обем, по-голям от обичайния за тази длъжност са основателни. Важен позитивен щрих за професионалните качества на магистрата е и факта, че забавените съдебни актове по посочените дела са изготвени до приключване на дисциплинарното производство. Безспорни са и качествата по изпълнение на магистратската длъжност, удостоверени от извършените в годините атестации с оценка "много добра". Възприемайки посочените факти, като смекчаващи обстоятелства, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет точно и в съответствие с изискванията на чл. 309 ЗСВ е оперирала със заложените в него критериите за определяне на дисциплинарното наказание. С оглед на това неоснователни са наведените от жалбоподателите доводи за нарушение на предвидените в чл. 4, ал. 2; чл. 6, ал. 1 и ал. 2; чл. 7, ал. 1 и ал. 2; чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК принципи. 5.По съответствието на акта с целта на закона: Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е наложила справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършените нарушения при обективно изясняване на всички факти, относими за случая. Налагането на най-лекото дисциплинарно наказание, възприето единствено с оглед характера на извършените нарушения на пръв поглед изглежда несъразмерно леко. Критериите заложени от законодателя обаче при определяне на наказанието нямат за цел да установят механичен знак за равенство между осъщественото нарушение и следващото се наказание. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. С наложеното наказание е постигната търсената индивидуална превенция, при точно отчитане на многобройните смекчаващи обстоятелства. Два дни след приключване разглеждането на спора по същество във Върховния административен съд постъпи молба от съдия М. Л., с която моли да бъде отменено определението от 05.12.2017 г. за ход на устните състезания и да възобнови съдебното производство. Като основания за това свое искане жалбоподателят посочва, че в деня на съдебното заседание - 05.12.2017 г. (вторник, редовен заседателен ден за 13 състав на СРС, на който той е председател) не е могъл да се яви, защото е следвало да вземе участие в разглеждането на н. о. х. д. № 12415/2017 г. на СРС от 10:00 часа и а. н. д. № 13758/2017 г. на СРС от 11:00 часа, които дела са били насрочени преди датата на проведеното от Върховния административен съд заседание. Посочва също, че не се е уведомил своевременно за датата на съдебното заседание, поради непубликуване на съдебния протокол от 21.11.2017 г. на сайта на ВАС. Отбелязва, че отсъствието му по посочените уважителни причини налагат отмяна на хода по същество, за да не бъде лишен от възможността да упражни правото си на защита. Направените искания са неоснователни. За да гарантира правото на защита на жалбоподателя, Върховният административен съд отложи разглеждането на делото от съдебното заседание от 19.09.2017 г., когато съдия М. Л. представи болничен лист за периода 18.09.-20.09.2017 г. с диагноза "остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена" и помоли делото да не се гледа в негово отсъствие, поради невъзможността му да се яви в съдебната зала. Отново, за да гарантира правото на защита на съдия М. Л., Върховният административен съд отложи разглеждането на делото от заседанието на 21.11.2017 г., тъй като видно от депозираната от него молба - въпреки желанието му да присъства, същият е бил възпрепятстван поради разглеждането на н. ч. х. д. № 2910/2017 г. по описа на СРС. К. доказателства в своя подкрепа за това отлагане на делото жалбоподателят се позова на "сайта на СРС (създаден в актуалния му вид по времето, когато е бил председател на СРС) информацията, на който е публична и общодостъпна". ВАС кредитира с доверие и това основание за отлагане на делото. Във връзка със сега заявените искания, Върховният административен съд намира за нужно да отбележи, че съгласно чл. 139 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца (чл. 323, ал. 3 ЗСВ указва инструктивен срок за приключване на спора 2-месеца). При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Видно от описаните по-горе процесуални действия е, че Върховният административен съд е отложил два пъти разглеждането на делото по молба на жалбоподателя Л. (поради заболяване и поради служебна заетост). При втория от случаите е приел, че е налице изключение по смисъла на АПК и не е налице злоупотреба с право. Не съществува процесуално основание за отлагане на делото два пъти на едно и също основание, каквото претендира с молбата си от 07.12.2017 г. жалбоподателят Л., изтъквайки служебната си ангажираност като председател на 13-ти състав на СРС. Неверни са твърденията на съдия Л., че съдебният протокол от заседанието от 21.11.2017 г. по адм. дело № 3976/2017 г. по описа на ВАС не е бил своевременно публикуван на сайта на Върховния административен съд. Видно от приложената разпечатка (стр. 60 ) от деловодната система на съда е, че протоколът е бил обявен и публикуван на 24.11.2017 г., т. е. в законово предвидения тридневен срок след провеждането на съдебното заседание и страната е имала достатъчно време да се запознае с него и организира защитата си за следващото насрочено съдебно заседание, за което е била уведомена по реда на чл. 137, ал. 7 АПК. При този изход на спора исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото са неоснователни. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение