Решение № 16023 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14316/2009 г.

Решение № 16023 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14316/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Ванухи Арекелян, в качеството й на Административен ръководител - Председател на Окръжен съд Варна, против Решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 40/20.10.2009 г. - т. 5.2.1. в частта, в която е намалена щатната численост на Окръжен съд Варна с една щатна бройка "Заместник на административния ръководител - заместник-председател на Окръжен съд Варна", считано от 11.10.2009 г. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението на ВСС в оспорената му част, тъй като е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗСВ и не е изискано становище на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Процесуалният представител на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на жалбата. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С Решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 40/20.10.2009 г. - в частта по т. 5.2.1. е намалена щатната численост на Окръжен съд Варна с една щатна бройка "Заместник на административния ръководител - заместник-председател на Окръжен съд Варна", считано от 11.10.2009 г. С цитираното решение ВСС е приел предложението на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи за трансформиране на щатни бройки за заместници на административни ръководители в съдийски бройки. Решението се отнася до цялата съдебна система, като се намалява числеността на заместниците на административните ръководители в окръжните и районни съдилища. В жалбата са изложени твърдения за извършени нарушения от ВСС при постановяване на решението, изразяващи се единствено в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗСВ, т. е. не е взето предварително становище на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗСВ действително изисква при осъществяване правомощията си по чл. 30, ал. 1 от ЗСВ Висшия съдебен съвет да изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт. В конкретния случай липсата на становище на административния ръководител не е съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на оспорения административен акт. Решението на ВСС е взето от компетентен орган и при спазване на материално-правните и процесуалните правила и целта на закона. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че при постановяване на оспореното решение на ВСС не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна. Същото е взето по целесъобразност, а тя не е предмет на административния контрол пред ВАС и липсата на становище на административния ръководител няма да доведе до промяна съдържанието на административния акт. При този краен извод жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение