Решение № 8286 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12712/2016 г.

Решение № 8286 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12712/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Б. срещу решение № 1526 от 30.09.2016 г., постановено по административно дело 1549/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. И. твърдения за неправилност на съдебното решение, същото било постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение като неправилно. Ответникът по касация – Д. П. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. Ч. писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 1029-02-22601#1 от 12.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б. и оставеното с него в сила разпореждане № 10 от 25.05.2016 г. на ръководител на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ, в частта в която на Д. П. С. е отказано да бъде зачетен като първа категория труда, положен в периодите 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г. Административният съд е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен в горепосочената част, тъй като административният орган е приел при неизяснени обстоятелства, че положеният труд от Д. С. за периодите от 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г. на длъжностите "маркшайдер" и "маркшайдер на рудник" в [фирма] е от втора категория. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 1021-02-1043 от 01.06.2016 г. Д. С. е поискал издаване на удостоверение за отпускане на пенсия съгласно зачетения ОСВ към административна преписка № МП - 33509 от 08.09.2014 г., съобразно постановените съдебни решения по спора – решение № 949/28.02.2015 г. на Административен съд – Б. по адм. д. № 2358/2014 г. и решение № 925/28.01.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 8220/2015 г. С разпореждане № 10 от 25.05.2016 г. му е била отпусната пенсия, като е прието, че стажът за времето от 01.06.1987 г. до 09.11.1989 г. и 14.06.1993 г. до 06.10.1997 г. е зачетен и превърнат по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО като трета категория, а останалите спорни периоди от 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г. административният орган е зачел положения осигурителен стаж от втора категория труд съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО. Цитираното разпореждане е било обжалвано от Д. С. по административен ред, като в отговор на това е издадено процесното решение № 1029-02-22601#1 от 12.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което жалбата му е била оставена без уважение и разпореждане № 10 от 25.05.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ е оставено в сила. За да постанови решението си съдът е приел, че осигурителният стаж на С. през периодите от 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г. на длъжността "подземен маркшайдер", следва да бъде преобразуван по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. При формиране на изводите си съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че през спорните периоди трудовите функции на жалбоподателя през по-голямата част от установеното работно време са изпълнявани под земята. Съдът е посочил, че критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали заеманата длъжност е била включена в щата на участък и затова определящите обстоятелства за приложимостта на тази разпоредба са характерът и трудът и особените условия, при които е полаган, а не структурно - функционалното звено, към което се числи длъжността. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно, че Д. С., ответник в настоящото касационно производство, е подал заявление с вх. № МП-33509 от 08.09.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 10 от 25.05.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ му е била отпусната пенсия, като е прието, че стажът за времето от 01.06.1987 г. до 09.11.1989 г. и 14.06.1993 г. до 06.10.1997 г. е зачетен и превърнат по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, а останалите спорни периоди от 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г. административният орган е зачел положения осигурителен стаж от втора категория труд съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО. Прието е, че за спорния период лицето е било на длъжност "маркшайдер" и "маркшайдер на рудник" и видно от трудовата книжка № 312, стр. 16-19 няма данни трудът му да е подземен. При обжалването по административен ред, разпореждането е потвърдено с решение № 1029-02-22601#1 от 12.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Както при обжалването по административен ред, така и пред съда, спорно е превръщането към трета категория на осигурителния стаж на Д. С. през следните периоди: от 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г., когато е на длъжност "маркшайдер" в рудник "Върли бряг" и рудник "Меден рид" към [фирма]. Правилно първоинстанционният съд не е споделил констатациите на административния орган, изхождащи от трудовата книжка на С., както и на писмо изх. № 5507-02-360/04.05.2016 г. на началник отдел "Осигурителен архив", че за спорния период няма данни трудът на лицето да е подземен. Административен съд – Б. е изследвал представеното Удостоверение обр. УП-2 изх. 393-Д-16 от 16.08.2011 г., от което е видно, че за спорния период С. е заемал длъжността "подземен маркшайдер" при работодателя [фирма]. Правилно е констатирал, че обжалваното пред него административно решение е издадено без да са изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, доколкото има противоречиви данни и в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК. Административният орган при издаване на решението си не е изследвал характера и условията на изпълняваната дейност, въпреки задължителните указания, дадени с решение № 925/28.01.2016 г. по адм. д. № 8220/2015 г. на Върховния административен съд съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК. Спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителният стаж през посочените периоди към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, т. е. в съотношение 3: 5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответният труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Д. С. на длъжностите "маркшайдер" и "маркшайдер на рудник" през спорните периоди е полаган под земята. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели И. К. и С. Д. съдът е приел, че С. е изпълнявал трудовите си функции на работа под земята през по-голямата част от установеното работно време /според показанията – повече от половината работно време дейността е извършвана под земята/. Двамата свидетели са дали показания за част от спорните периоди, които са периодите, през които същите са работили заедно с ответника по касационна жалба и затова имат преки впечатления за естеството на изпълняваните от него трудови функции и мястото, където са изпълнявани. В нарушение на задължението си, произтичащо от чл. 35 от АПК, административният орган не е изследвал естеството на трудовите функции на Д. С. на заеманите от него длъжности през спорните периоди, както и условията, при които същите са изпълнявали и в частност дали са изпълнявани под земята, каквото е условието, предвидено в чл. 104, ал. 3 от КСО, за да бъде превърнат осигурителният му стаж към трета категория при съотношението, посочено в тази разпоредба. Неправилно е становището на административния орган, което е поддържано и в касационната жалба, че от значение за преценката дали е налице основание за превръщане на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО има категорията на този стаж и основанието за категоризирането му по ПМС № 40/1968 г. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО подобно изискване не е предвидено. Както се посочи по-горе, в разпоредбата са предвидени две условия: първото е осигурителният стаж да е положен от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, а второто - същите да са били заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Неоснователно е и твърдението, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО, тъй като посредством тях се установява не категорията труд, а естеството на изпълняваните трудови функции и условията, при които С. е работил. Разпоредбата чл. 104, ал. 3 от КСО не регламентира категоризирането на осигурителния стаж, а превръщането му към трета категория за целите на пенсионирането. В чл. 104, ал. 1 от КСО е предвидено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, а по законовата делегация от тази разпоредба е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. С тази наредба не се регламентира начина, по който при пенсиониране се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. Такава регламентация, при това изчерпателна, се съдържа в разпоредбите на чл. 104, ал. 2 - 8 от КСО. В посочените разпоредби от кодекса превръщането на осигурителния стаж е регламентирано по два основни способа - първият е според категорията на осигурителния стаж - в ал. 2 като критерий за начина на превръщане /съотношението, пропорцията/ е използвана категорията на осигурителния стаж, като е определено как се превръща стажа от първа и втора категория към стаж от трета категория. В останалите алинеи като критерий за съотношението на превръщането са посочени или определени видове длъжности, или описателни елементи на условията, при които е полаган определен труд, или като критерий е използвана комбинация от двете. В чл. 104, ал. 3 от КСО е използван последния от посочени способи, т. е. като критерий за съотношението, при което се превръща труда на изброените в разпоредбата категории лица /работници и служители/ към трета категория са взети предвид специфичните условия, при които е полагат труда /".... заети на работа под земята в подземни рудници... ". Следователно, критерият за това дали определен осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 от КСО не е категорията на осигурителния стаж, така както е определена в НКТП /респективно - Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отменен, в сила до 31.12.1999 г. /, а специфичните условия, при които е полаган труда от посочените в разпоредбата работници и служители. Предвид изложените съображения се налага извода, че при издаването на оспорения пред съда административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което е довело до несъответствие на акта с материалния закон. Поради това правилно първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, в която на Д. П. С. е отказано да бъде зачетен като първа категория труда положен в периодите 06.10.1997 г. до 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. до 31.12.1998 г., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество относно спорните периоди със съответните указания. С оглед горното административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на спора искането на ответната страна Д. П. С., за присъждане на адвокатско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател), е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., определено съгласно списък на направените разходи по чл. 78 от ГПК по договор за правна защита и съдействие от 04.05.2017 г. по настоящето административно дело пред ВАС. О. за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,