Решение № 331 от 24.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 278/2010 г.

Решение № 331 от 24.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 278/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия И. Д. И. против решение № 65 от 05.03.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 44/2010 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се иска намаляване както на размера на наказанието "лишаване от свобода", така и определения на основание чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок. В съдебното заседание подсъдимият и защитникът му редовно уведомени не се явяват, не се излагат допълнително писмено други съображения, в подкрепа на касационната жалба. Частните обвинители и граждански ищци намират жалбата за неоснователна и искат решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 65 от 05.03.2010 г. по в. н. о. х. д. № 44/2010 г. е изменил присъдата от 09.12.2009 г. постановена по н. о. х. д. № 86/2009 г. на Окръжен съд - Монтана, като преквалифицирал извършеното от подсъдимия И. Д. И. престъпление от чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. чл. 342, ал. 1 НК в такова по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК и го оправдал по обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 47, ал. 1 ППЗДвП. Съдът изменил присъдата в гражданската й част, като коригирал размера на обезщетението за имуществени вреди от 5528.60 лв. на 5585.70 лв. В останалата част - относно наложеното за престъплението наказание от две години лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и изпитателен срок от четири години, лишаването от право да се управлява моторно превозно средство за срок от две години, както и присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. за Ц. Д. К., 40000 лв. за Д. К. Б. и 20000 лв. за М. К. Ш., присъдата е потвърдена. Съображенията, изложени в подкрепа на касационния довод за явна несправедливост на наказанието се свеждат до неправилен извод на съда, че въпреки преквалифицирането на деянието в по- леко наказуемо това обстоятелство не налага смекчаване на наказанието. Становището на защитата на подсъдимия, че при прилагане на закон за по- леко наказуемо престъпление, винаги са налице основания за намаляване размера на наказанието не се споделя от настоящия състав. В изпълнение на задълженията си въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваната присъда. След преценка на събраните по делото доказателства той е приел, че са налице основания за преквалифициране на деянието в по- леко наказуемия състав, тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Въззивният съд задълбочено е изследвал всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието. В мотивите са изложени съображения защо въпреки признаването на подсъдимия за виновен за по- леко наказуемо престъпление наказанието не следва да се намалява и тези съображения изцяло се споделят от настоящия състав. При определяне на наказанието съдът се ръководи от изискванията на чл. 35 и 36 НК - то трябва да бъде съответно на извършеното и чрез него в най- голяма степен да се постигнат посочените в закона цели, като въззивният съд не е обвързан с определеното от първия съд наказание. Той не може да го увеличи при липсата на протест, но е в правото си и при прилагането на закон за по- леко наказуемо престъпление да потвърди размера на наложеното наказание. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - наложеното наказание лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК не е явно несправедливо нито по размер, нито по отношение определения изпитателен срок. Относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства са отчетени в достатъчна степен, място за по- голямо снизхождение няма. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение