Решение № 6008 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2014 г.

Решение № 6008 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на Трудово-производителна кооперация на инвалиди "Рила", седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Скаптопара" № 22, срещу Решение № 705 от 24.04.2014 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 51/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Трудово-производителна кооперация на инвалиди "Рила" срещу Акт за установяване на задължение по декларация № DT000166-1 от 8.10.2013 г. на орган по приходите в Община Благоевград, с който за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. на кооперацията е определена такса за битови отпадъци в размер на 9 220,70 лв. и лихви в размер на 1 995,27 лв. и осъдил кооперацията да заплати на Община Благоевград 150,00 лв. разноски по делото.

1. Становища на страните:

а) Касационният жалбоподател - Трудово-производителна кооперация на инвалиди "Рила" (Кооперацията), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно счел за неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорения акт и най-вече довода, че таксата за битови отпадъци за 2011 г. трябва да бъде определена на база декларирания брой съдове, не на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги на територията на Община Благоевград (Наредбата).Съдът не ценил факта, че на 16.05.2011 г. Кооперацията подала декларация по чл. 17а от Наредбата.

Сочи, че изменението на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата е в сила от 1.01.2011 г., поради което за него към 30.11.2010 г. не е била възникнала необходимост от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци на база брой декларирани съдове. Неправилен счита извода на съда за определяне на данъчната основа по чл. 21 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а не по Наредбата. Сочи, че съдът не обсъдил и доводите му за недължимост на установената лихва. Не отчел, че за периода от 16.05.2011 г. до датата на издаване на акта са подавани многократни възражения по повод на определената такса за битови отпадъци, а предходен акт за установяване на същите задължения бил отменен от съда.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Гергана Бечванова-Янчева, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

б) Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Благоевград, счита същата за неоснователна. Правилно съдът ценил представените по делото писмени доказателства и правилен е изводът му за дължимост на таксата. Неоснователен счита довода на касатора за приложение на чл. 17а от Наредбата. Съдът правилно ценил факта, че до 30.11.2010 г. касаторът не представил декларация за броя на съдовете, които ще ползва. Правилно съдът приложил и разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ и отчел, че изменението на Наредбата е с цел привеждане в съответствие със закона. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Ответникът представя Заповед № 1371 от 26.10.2010 г. на кмета на Община Благоевград, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и Заповед № 89 от 29.04.2008 г. на кмета на общината за преназначаване на Иво Тодоров Николов на длъжността директор на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Благоевград. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Валентина Спасова.

в) Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като не се оспорва факта, че Кооперацията не подала декларация по чл. 17а от Наредбата до 30.11.2010 г. правилно данъчният инспектор определил в издадения акт таксата за битови отпадъци за 2011 г. в размер на 7, 5 промила върху данъчната основа, както в Тарифата към Наредбата. Съдът правилно изтълкувал и приложил чл. 63 във вр. с чл. 21 ЗМДТ.

2. Допустимост на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

3. Фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Трудово-производителна кооперация на инвалиди "Рила" е собственик на недвижими имоти, представляващи земя - 2 200 кв. м., и шестнадесет броя самостоятелни сгради с нежилищно предназначение, нотариален акт № 160, том II, рег. № 3163, дело № 350 от 1999 г.

2. На 15.12.2010 г. с Решение № 300 по Протокол № 15 Общинският съвет Благоевград приел изменение на т. 1.4. на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Благоевград по Закона за местните данъци и такси като таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия е определена на 7, 5 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, като за сметосъбиране и сметоизвозване - 4, 22 промила, обезвреждане на битови отпадъци в депа - 0, 9 промила; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2, 38 промила.

3. На 29.12.2010 г. с Решение № 313 по Протокол № 16 Общински съвет Благоевград приел изменение на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата като определил база за размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 17а, ал. 1 от Наредбата, когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци лицата подават декларация в общината от 01.10. до 30.11. на предходната година.

4. На 17.06.2010 г. с Решение № 292, постановено по административно дело № 27/2010 г., Административен съд, гр. Благоевград, отменил чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредбата касаеща базата за определяне на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на гражданите.

5. На 1.03.2011 г. Кооперацията подала декларация по чл. 14 ЗМДТ за имотите по т. 1, входящ № ДК-115.

6. На 16.05.2011 г. Кооперацията подала коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за имотите по т. 1, входящ № ДК-1126.

7. На 4.07.2011 г., с Решение № 9846, постановено по административно дело № 9662/2010 г., Върховният административен съд оставил в сила Решение № 292, постановено по административно дело № 27/2010 г., Административен съд, гр. Благоевград.

8. На 27.03.2012 г. орган по приходите в Община Благоевград издал акт за установяване на задължение по декларация № DT000166, с който за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. на Кооперацията била определена такса за битови отпадъци.

9. На 24.10.2012 г., с Решение № 1500, постановено по административно дело № 368/2012 г., Административен съд, гр. Благоевград, отменил акт за установяване на задължение по декларация № DT000166 поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

10. На 8.10.2013 г. орган по приходите в Община Благоевград - Димитрина Христова, издала акт за установяване на задължения по декларация № DT000166-1, с който за периода 1.01.2011 г. - 31.12.20111 г. на кооперацията е установена такса за битови отпадъци в размер на 9 220, 70 лв. и лихви в размер на 1 995, 27 лв.

11. На 20.12.2013 г. директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община Благоевград, с Решение № Р-DT000166-1, потвърдил акт за установяване на задължения по декларация № DT000166-1.

12. В хода на съдебното производство съдът допуснал съдебно-икономическа експертиза със задача:

а) По каква декларация на жалбоподателя е извършено облагането за такса битови отпадъци за 2011 г. ?

б) Какъв е размерът на такса битови отпадъци да 2011 г. по декларацията, подадена от оспорващия за притежаваните имоти поотделно за всяка услуга? Съответства ли на методиката по Наредбата и в размерите на тарифата?

в) Как са начислени лихвите върху определените с обжалвания акт такси битови отпадъци и елементи и кой е началният момент за изчисляване на лихвите?

г) Какъв е размерът на лихвите, определени по методиката, използвана в оспорения акт за установяване на задължение по декларация и правилно ли са изчислени?

д) Би ли се получил друг размер на задължението, ако за основа е използвана отчетната стойност на притежаваните от жалбоподателя имоти?

13. Вещото лице дало следното заключение:

а) Облагането е извършено по декларация вх. № ДК-1126 от 16.05.2011 г.

б) Размерът на такса битови отпадъци е 9 220, 00 лв. като методиката, по която е изчислена, съответства на утвърдената с Наредбата.

в) Лихвите са в размер на 1 995, 27 лв. като началните дати са посочени в справките.

г) Лихвите са в общ размер на 1 995, 27 лв., съответно 1 122, 11 лв. за такса да сметосъбиране; 239, 33 лв. за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа; 632, 85 лв. за таксата за чистотата на териториите за обществено ползване.

д) Ако се използва отчетната стойност на имотите, която е 216 352, 00 лв. таксата би се получила друга.

14. След приключване на съдебното дирене по делото била представена Заповед № 738 от 10.07.2012 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ са определени служители на общинската администрация за "длъжностни лица". В заповедта под № 3 фигурира Димитрина Христова - старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси". Заповедта не е приобщена към доказателствата по делото.

Въз основа на така установените факти съдът приел от фактическа страна, че между страните по делото не е спорно, че имотите на Кооперацията попадат в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и че издателят на акта има правата и задълженията на орган по приходите. Приел, че вещото лице установило, че по отношение на имотите на Кооперацията се представят и трите вида услуги, че през 2010 г. не е подадена декларация по чл. 17а, ал. 1 от Наредбата, че отчетната стойност на имотите е 213 352, 00 лв., а данъчната оценка на имотите е 1 229 426, 60 лв.

4. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че органът правилно се позовал на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата, която не е отменена, а въвежда изискванията на чл. 21 ЗМДТ. Със съдебно решение № 1500 бил отменен акт № DT000166, без да е разгледан по същество, поради което влезлият в сила съдебен акт не препятства определянето на задължението за такса битови отпадъци. Приел, че безспорно имотите на Кооперацията "попадат в регулационния план на Благоевград, в който има организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депо, както и поддържане на чистота, което е правопораждащия юридически факт". Приел, че органът правилно определил основата за начисляване на размера на таксата съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, тъй като Кооперацията не подала в срок до 30.11.2010 г. декларация по чл. 17а от Наредбата. Приел за дължимо задължението за лихви, защото задължението за такса за битови отпадъци не е изпълнено. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

5. По съществото на спора:

Този извод на съда е неправилен, постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Мотивите на съдебното решение, твърденията на касатора за пороците на обжалвания съдебен акт и доводите му в тяхна подкрепа, както и възраженията на ответника сочат, че спорът по делото е досежно правилното приложение на материалния и на процесуалния закон.

5.1. По компетентността на органа:

Съдът приел, че оспореният акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган. Този извод на съда не се основава на надлежно приобщени към делото доказателства. Видно от доказателствата по делото в рамките на проведено съдебно дирене ответникът не представил доказателства за надлежното оправомощаване на издателя на акта с оглед на разпоредбата на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ. Съдът не отчел липсата на доказателства за компетентността на органа, а в мотивите си приел, че "обжалваният акт е издаден от компетентен орган - старши инспектор Димитрина Христова Стоименова". Първо, в оспорения акт издалият го орган е вписан с две имена - Димитрина Христова и по делото няма доказателства за идентичност на имената на посочения в акта орган и приетия от съда. И второ, съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ актът за установяване на задължения по декларация не се издава от старши инспектор, а от орган по приходите. Старшият инспектор е длъжността, която издалият акта орган заема в структурата на общинската администрация, но в качеството си на старши инспектор той няма правомощия да издава акт за установяване на задължение по декларация. Такова правомощие може да има само ако кметът на общината, на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ, го е определил за орган по приходите. Това обстоятелство се установява със заповедта на кмета. Към доказателствата по делото тази заповед не е надлежно приобщена.

На 28.04.2014 г., след постановяване на съдебното решение на 24.04.2014 г., ответникът представил по делото Заповед № 738 от 10.08.2012 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, в която под т. 3 фигурира издалия оспорената заповед старши инспектор Димитрина Никифорова Христова. Но тъй като заповедта е представена след постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не я приобщил към доказателствата по делото. Понеже не е надлежно приобщена към доказателствата по делото и с оглед на забраната по чл. 219 и 220 АПК касационният съд също не може да цени това доказателство.

Наред с изложеното следва да се посочи, че съдът не указал на ответника, че за този факт от значение за делото - компетентността на органа, издал оспорения акт, не сочи доказателства. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът служебно е длъжен да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Компетентността на органа, издал акта, е първото основание по чл. 146 АПК. Като не указал на ответника, че не сочи доказателства за компетентността на органа съдът нарушил чл. 171, ал. 4 АПК. Нарушението е съществено, защото е на процесуално правило, което е пряко проявление на служебното начало и гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури установяването на истината в процеса - чл. 121, ал. 2 от Конституцията.

5.2. По задълженията за такса битови отпадъци:

Ноторно е, че таксата за битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

а) сметосъбиране и сметоизвозване:

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ - услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт. Видно от приложената по делото Наредба общинският съвет не е приел ред за деклариране неползването на имота. Но касаторът нито твърди, нито представя доказателства, че за процесния период - 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г., подал декларация, че имотите няма да се ползват. Доказателствената тежест за този факт е негова с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 144 АПК.

С оглед на това дължимостта на таксата сметосъбиране и сметоизвозване се обосновава от наличието на две предпоставки: имотът да попада в обхвата на престирането на услугата от общината и услугата фактически да е престирана от общината.

Дали един имот попада в обхвата на предоставянето от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване се установява чрез заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Съгласно тази норма до 31 октомври на предходната година кметът на общината със заповед определя границите на районите, вида на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване. Тази заповед, заедно с наредбата по чл. 9 ЗМДТ и решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са правните предпоставки за предоставяне на услугата от общината. Заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не е представена от ответника по делото и съдът не му указал, че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства.

В мотивите си съдът приел, че между страните не е спорен факта, че имотите на Кооперацията са "включени в регулационния план - широк център на Благоевград с административен адрес ул. "Скаптопара". Дали имотите са включени или не в границите на регулационния план на гр. Благоевград е ирелевантно за предмета на спора. За спора е важно да се установи дали общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намират имотите на Кооперацията. Това, както бе посочено по-горе, се установява със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, която не е представена по делото.

Заповедта е цитирана в акта за установяване на задължения по декларация, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания, посочени в него, е на ответника. Съдът не указал разпределението на доказателствената тежест, както и за този факт от значение за делото не указал на ответника, че не сочи доказателства. Налице е нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК.

Освен наличието на заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за да е налице задължение за таксата е необходимо услугата да е фактически престирана. По делото няма нито едно доказателство фактически предоставяла ли е общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване на територията, на която се намират имотите на Кооперацията. За липсата на доказателства за този факт от значение за делото съдът не дал указания на ответника. Налице е нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК.

Съдът приел, че спорът по делото е само досежно значението на подадената декларация по чл. 17а, ал. 1 от Наредбата. Безспорно този въпрос е важен, защото той предопределя начина на изчисляване на таксата. При подадена на основание чл. 17а, ал. 1 от Наредбата декларация таксата се изчислява на базата на количеството битови отпадъци. За да се случи това обаче декларацията трябва да бъде подадена в периода 01.10 - 30.11 на предходната година. От доказателствата по делото и от декларираното от пълномощника на Кооперацията в съдебното заседание на 24.03.2014 г. е видно, че в указания от Наредбата срок касаторът не подал декларация. Този факт автоматично изключва възможността таксата за сметосъбиране и сметоизвозване да бъде определена на база на количеството битови отпадъци. При неподадена в срок декларация таксата се определя на база по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота по определения с тарифата промил - 4, 22.

В приложените по делото две декларация по чл. 14 ЗМДТ отчетната стойност на имотите на Кооперацията не е посочена. Органът приел, че отчетната стойност е 213 352, 00 лв., а данъчната оценка е 1 229 4251 60 лв. Поради това и на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период, във вр. с чл. 17, ал. 3 от Наредбата, както правилно приел и съдът, таксата се изчислява върху данъчната оценка на имотите, определена по реда на чл. 21 ЗМДТ. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 21 ЗМДТ е приета с изменение на закона, публикувано в Държавен вестник, бр. 95 от 1.12.2009 г., а е в сила от 1.01.2011 г. С оглед на това касаторът е имал достатъчно време, за да прецени правните последици за себе си от измененото законодателство и да съобрази поведението си с влезлия от 1.01.2011 г. в сила закон.

Но по делото няма доказателства, а не са достъпни и на електронната страница на Община Благоевград, каква е била редакцията на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата до 29.12.2010 г. Вярно е, че чл. 21 ЗМДТ е публикуван на - 1.12.2009 г. и е в сила от 1.01.2011 г., но чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата не е просто повторение на законовата норма. Член 67, ал. 2 ЗМДТ предоставя на дискрецията на общинския съвет да определи начина на определяне на таксата - в левове на ползвател или пропорционално върху определена основа. Освен това самата основа се определя от общинския съвет в рамките на оперативната му самостоятелност. В случая общинският съвет приел основата, на която пропорционално се определя таксата да бъде по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, което е съответно на чл. 21 ЗМДТ. Следователно за никакво пряко въвеждане на законова разпоредба не става въпрос, а за упражняване на правото на общинския съвет да определи основата за определяне на таксата. С оглед на това важно е да се установи какво е било съдържанието на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата до изменението от 29.12.2010 г. и обективно създадена ли е на задължените лица възможност да съобразят поведението с новата правна норма, защото ако изменението е в сила от 1.01.2011 г, . както се сочи в приложената по делото Наредба, трудно би могло да се изисква от правните субекти да съобразят поведението си с норма, която към 30.11.2010 г. не е в сила. Този важен за предмета на спора въпрос останал неизяснен.

Видно от изложеното поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК по делото са останали недоказани важни за предмета на спора факти - заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, фактическото престиране на услугата от общината както и съдържанието на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредбата преди изменението от 29.12.2010 г.

б) поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване:

Вторият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

С оглед на горното, посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината.

Тъй като по делото не е представена и надлежно приобщена заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изводът на съда, че таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима не съответства на доказателствата по делото. Наред с това следва да се посочи, че за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. По делото няма доказателства за фактическото престиране на услугата от общината. Посочените в акта факти и обстоятелства за сключен договор между общината и общинско дружество и за престиране на услугата не са доказани.

Съдът, в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, не указал на органа, че за тези факти от значение за спора не сочи доказателства. Не му указал и доказателствената тежест. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила.

Видно от изложеното, поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила по делото са останали недоказани важни за предмета на спора факти - заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и фактическото престиране на услугата от общината.

в) обезвреждане на битови отпадъци в депо:

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.

И досежно тази услуга, за която на касатора е определена такса, по делото няма доказателства нито за включването на услугата в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, нито за фактическото престиране на услугата. Освен че в акта се твърди наличието на общинско депо, находящо се в с. Бучино, по делото няма каквото и да било доказателство, че услугата фактически се предоставя. Налице е нарушение на чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Това нарушение е довело до недоказване на важни за предмета на спора факти.

3. По допуснатата експертиза:

Освен изложените нарушения на съдопроизводствените правила съдът допуснал и още едно процесуално нарушение. С определение съдът допуснал съдебно-икономическа експертиза. Но задачите, които съдът поставил на вещото лице не могат да се установяват с това доказателствено средство. Първата задача на вещото лице е да установи факта, който послужил като фактическо основание на органа за издаване на акта му - декларацията, подадена от касатора. Установяването на факта коя точно е декларацията съдът следвало не да възлага като задача на вещото лице, а да укаже на ответника да я докаже. Вещото лице не може да установява факти, които са фактическо основание за издаване на акта. Първо, това е задължение на органа - чл. 170, ал. 1 АПК. И второ, този факт - декларацията, се доказва с други доказателствени средства - представянето от органа на заверено копие от декларацията, а не със заключение на вещото лице.

Вторият въпрос не указва коя облагаема основа и кои промили има предвид съдът. За проверка на посочените в акта основа и пропорция ли става въпрос или за някакви други? Вещото лице изчислило размера на дължимата такса на база посочените в акта основа и пропорция, т. е. извършило отново аритметичните действия по умножение на посочената в акта облагаема основа по посочените в акта промили. При едни и същи изходни данни е ясно, че резултатът ще бъде един и същ освен ако няма аритметична грешка.

Третият въпрос, поставен на вещото лице, в първата си част е нонсенс. На въпроса как са начислени лихвите отговорът е с калкулатор. Втората част на въпроса не е въпрос за експерт, а правен въпрос. Не експертът трябва да каже кой е началният момент на дължимост (не на изчисляване) на лихвите. Началният момент е нормативно определен - чл. 19, ал. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата таксата е дължима на две равни вноски до 30 юни и до 30 октомври на съответната година. Това значи, че лихвата е дължима от 1.07.2011 г. за половината от таксата и от 1.11.2011 г. за втората половина. Лихвата е начислена до 8.10.2013 г. - датата на издаване на акта за установяване на задължения по декларация. Отделен е въпросът, че в заключението си вещото лице сочи, че началните дати на изчисляване на лихвите са посочени в лихвените листове, но такива не са представени от него към заключението.

Втората част на четвъртия въпрос също не е в компетентността на вещото лице. Дали правилно са изчислени или не лихвите ще отговори съда след като сравни направените от вещото лице изчисления и изчисленията, направени от органа. Вещото лице не може да установи налице ли са правни предпоставки и фактическото престиране на услугите от страна на общината, т. е. да прави правен извод. Става въпрос за оценка на факти, които следва да бъдат доказани с надлежните доказателствени средства, не със заключение на вещо лице. Именно преценката на доказаните по делото факти е същността на правораздавателната дейност на съда и тя не може да се извършва от вещо лице. Съдът трябва сам да анализира доказаните по делото факти и да ги подведе под релевантната правна норма в резултат, на което да достигне до правните изводи, които да обосноват решението му.

Петият въпрос освен че е нонсенс - разбира се, че при различна основа и еднаква пропорция ще се получи различна стойност, т. е. различен размер на дължимата такса, е и неотносим към предмета на спора. Не има ли или не разлика в размера на таксата при облагане на основата на отчетната стойност и на основата на данъчната оценка е въпрос по делото, а това, коя е законово определената основа. Това е правен въпрос не въпрос, който следва да се установява с помощта на съдебна експертиза.

Видно от изложеното съдът постановил обжалваното съдебно решение без по делото да са надлежно доказани основни за предмета на спора факти - заповедта на кмета по чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ, заповедта му по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, престирането на трите услуги от общината, релевантната нормативна уредба. Това станало поради неизпълнение от съда на задължението му по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Това задължение е пряко проявление на служебното начало и гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор. Неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на съдебното решение. Съдът следва да го отмени и да върне делото за ново разглежда от друг състав на съда.

С оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за присъждане на разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд