Решение № 10752 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2011 г.

Решение № 10752 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сенсо мода" ЕООД против решение № 1050/08.07.2011 г. постановено от Благоевградския административен съд по адм. д. № 186/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Сено мода " ЕООД срещу решение изх. № 1000-0120/23.11.2009 г. на началника на митница Кулата, с която е определен нов размер на дължимите държавни вземания-2076,32 лева, представляваща сума за ДДС по вноса, определена в Приложение № 6 на докладната записка, ведно със законната лихва в размер на 573,86 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни отменителни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания митнически акт. Претендират се разноски. Ответникът в касационната производство - началникът на митница Югозападна не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е митническото решение, индивидуализирано по-горе. С него е определен размер на дължими държавни вземания по ЕАД 07BG005400Н0041941/Н-4194/20071210, а именно допълнително ДДС в размер на 2076,32 лева ведно със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение възлизаща на 573,86 лева. Така определения ДДС е в резултат на извършена последваща проверка на декларацията в рамките на която е установено, че за част от фактурите за стоките по митническата декларация, в която е посочен код 4200, са издадени кредитни известия в нарушение на чл. 45 и чл. 46 от ППЗДДС във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. В хода на оспорване на административния акт пред съда е приета ССЕ, експертът по която е удостоверил, че за стоките, предмет на ВОД са издадени 4 броя фактури № № № № 234, 235, 236 и 237 както и една проформа фактура № 318 за общо 3763 броя дамски блузи от синтетика. Посочените в приложение № 6 кредитни известия № 10...90, № 10...91, № 10...229 са издадени за стоки по процесната ВОД, като в тях не се сочи по коя фактура се издават. Митническите органи приели, че кредитните известия касаят фактури 234, 235 и 236, а за фактура 237 няма издадени кредитни известия. Въз основа на заключенията на съдебно-икономическите експертизи и в резултат на самостоятелно извършена проверка, съдът е установил, че е налице пълно съвпадане по бройка и в кодовете на артикулите във фактурите и КИ. В резултат на установеното съвпадение, съдът е формирал извод, че описаните в КИ артикули следва да се отнесат към процесния ВОД. Прието е с оглед описанието в процесните КИ, че с издаването им се намалява количеството на част от стоките, предмет на износните фактури. Съдът е направил извод, че с издаването на КИ се разваля доставката по отношение на посочените в тях стоки, като без значение е фактическото връщане на стоките. Посочено е, че възраженията за редовността на КИ не променят изводите за тяхната относимост към посочените фактури, тъй като дружеството жалбоподател не може да черпи права от неизпълнение на законовите изисквания. Направен е изводът, че с издаването на КИ към фактурите във връзка с развалянето на доставката, последната не може да се третира като вътреобщностна. С издаването на КИ крайният получател в държавата членка намалява начисления дължим ДДС по основната фактура. Прието е, че след издаването на КИ не е налице първият изискуем се по чл.45 от ППЗДДС документ, поради което не е налице вътреобщностна доставка по смисъла на закона, независимо от обстоятелството, че са налице документи по т.2 на чл.45 от ППЗДДС, доказващи изпращането на или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Така постановеното решение е правилно. Няма спор, че фактурите, предназначени за друга държава членка, са посочени в ЧМР-товарителниците и е налице заверка в кл. 24 за получаване на стоките. Впоследствие обаче правилно е преценено от съда, че са издадени кредитни известия, с които сделките са развалени за една част от стоките. С издаването им фактически се намалява количеството на доставката, т. е. анулира се продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, поради което ДДС се дължи от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката - чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие ДДС е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Оплакванията, че кредитните известия не са издадени правилно, правилно са отхвърлени от административния съд, тъй като, както основателно сочи съдът, касаторът като техен издател не може да черпи права от собственото си неправомерно действие по издаване на кредитните известия. Тези факти са констатирани и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е потвърдила определения от митническите органи нов размер на държавните вземания. Позоваването пред настоящата касационна инстанция на решения на Върховния административен съд и на СЕО е неотносимо към настоящия спор и не може да доведе до промяна на направения от съда извод за законосъобразност на обжалвания акт, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд по аналогични дела със същия жалбоподател. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва решението да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се дължат разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,