Решение № 2392 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2010 г.

Решение № 2392 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Димитрия Кирилова Чилева от град Гоце Делчев против заповед № ЛС-03-653 от 08.07.2009 г. на министъра на правосъдието за назначаване на лицето Евгени Ефтимов Сеизов за държавен служител на длъжност "инспектор I степен", категория "Г" в Пробационната служба - звено Гоце Делчев, към сектор "Пробация" при Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Благоевград, с искане да бъде обявена за нищожна. Обосновава искането си с изложени съображения, че същата е издадена след конкурс, проведен при пълно противоречие и нарушения на изискванията за провеждането му, определени с Правилата за условията и реда за постъпване на служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието (наричани за краткост правила), утвърдени със заповед № ЛС-04-806 от 25.08.2006 г. на министъра на правосъдието. Вследствие на опорочената процедура на конкурса всички кандидати за обявената вакантна длъжност - една на брой, в гр. Гоце Делчев са били допуснати във всички етапи, с което е нарушен елиминаторният принцип, довело до незаконосъобразност на класирането на участниците в конкурса и на обявения резултат. Счита, че в случая е налице заобикаляне на конкурсното начало и привидно използване на конкурсната процедура за назначаване на кандидат, определен единствено и само по субективни виждания - Евгени Сеизов, без той да е имал правото да участва в конкурса след първия етап, като тя незаконосъобразно не е класирана на първо място съобразно показаните резултати. Ответната страна - министърът на правосъдието, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като оспорването на конкурсната процедура не подлежи на съдебен контрол, а освен това липсва правен интерес за жалбоподателката, тъй като в случай на констатирано нарушение при издаването на процесната заповед то няма да доведе до нейното назначаване като първа резерва. Заинтересованата страна - Евгени Ефтимов Сеизов, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав приема, че жалбата е допустима за разглеждане предвид следните съображения: За да е допустима подадената жалба, е необходимо наред с останалите условия да са налице и две абсолютни положителни материални предпоставки - наличие на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, и наличие на правно защитен интерес за оспорващия да го обжалва. В случая двете са налице. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), на което правно основание е издадена оспорената заповед, за държавните служители се прилагат разпоредбите на държавната служба по Закона за държавния служител (ЗДС), към който препращат и чл. 9 и 13 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Според чл. 9, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт за назначаване. Този акт в случая се издава от министъра на правосъдието съгласно чл. 182, ал. 6 от ЗМВР и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за назначаване на класираните кандидати. Този акт съставлява волеизявление на издалия го орган - министъра на правосъдието, и е свързан със спазване на законоустановена процедура и води до промяна в правната сфера на участниците в конкурса, поради което разкрива белезите на административен акт - поражда възникване на служебно административно и трудово правоотношение. Същият подлежи на оспорване по реда, регламентиран в Административнопроцесуалния кодекс. Отделно от това, жалбоподателката е установила наличие на правен интерес от обжалване на тази заповед като участник в проведения конкурс и предвид резултата от извършената проверка от инспектората в Министерството на правосъдието относно проведения конкурс с констатацията, че тя е следвало да бъде класирана на първо място, отразена в писмо изх. № 94-Д-240 от 03.09.2009 г. Наличието на двете предпоставки обуславя допустимостта на подадената жалба. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед като индивидуален административен акт с оглед установените в административното и съдебното производство доказателства и становищата на страните, съдът приема, че жалбата е основателна. Императивните разпоредби на чл. 168, т. 3 и сл. от ЗМВР и чл. 10, ал. 2 ЗДСл, както и чл. 9 от ППЗИНЗС изискват безусловно завършващият индивидуален административен акт за назначаване на държавен служител да бъде детерминиран от успешно проведен конкурс, при който за назначаване се определя най-добре представилият се кандидат. На този принцип е подчинено и изискването за обявяване на правила, по които се провеждат конкурсите във всяка администрация. Правилата целят определяне на най-добрия кандидат, приемайки елиминаторен принцип. За конкретната конкурсна процедура са приложени правила, утвърдени със заповед № ЛС-04-806 от 25.08.2006 г. на министъра на правосъдието. Тези правила предвиждат провеждане на конкурса на четири етапа, като всеки етап приключва с класирането на кандидатите по начина, определен в правилата, с прилагане на посочения коефициент, като по този начин се елиминират явилите се кандидати и се класират определени по брой кандидати, които се допускат до следващия етап в конкурса. В проведения конкурс за единствената щатна бройка в гр. Гоце Делчев тези правила изобщо не са били спазени, като конкурсът е проведен от назначената комисия по друг ред, определен по усмотрение на комисията в пълно нарушение на установените и одобрени от министъра на правосъдието правила. Тази констатация е отразена от инспектората по чл. 36 ЗА в Министерството на правосъдието в негово писмо до жалбоподателката с изх. № 94-Д-240 от 03.09.2009 г. При тази проверка са установени следните нарушения на одобрените правила за провеждане на конкурса: След провеждане на първия етап от конкурса до втория етап е следвало да бъдат допуснати само трима кандидати, класирали се на първите три места (р. БIII, т. 2.8 от правилата) - Георги Ушев, Димитрия Чилева и Георги Ангелов. Класиралият се на осмо място Евгени Сеизов, който фактически е назначен, не би следвало да се допуска заедно с класиралите се от № 4 до № 15. В нарушение на р. Б, т. 3.9 от правилата до последния етап на конкурса са били допуснати всички явили се кандидати, а не двама, каквито са изискванията за елиминаторен характер на конкурса. Ако бяха спазени разпоредбите на р. А, т. 1.1 от правилата, крайното класиране би следвало да е следното: 1. жалбоподателката Димитрия Чилева и 2. Георги Ушев. При така незаконосъобразно проведения конкурс, т. е. при липса въобще на спазени норми, установени в правилата за конкурса, етапите на конкурса не са проведени с елиминаторен характер, в резултат на което неправилно е определено класирането на кандидатите в отделните етапи, а това променя и крайното класиране. Съгласно р. В, т. 1.1 от правилата и чл. 182, ал. 4 ЗМВР конкурсната комисия обявява резултати и класирането на кандидатите, а органът по назначаването - министърът на правосъдието, издава акт за назначаването. Следователно, за да се осъществи възникването на държавнослужебното правоотношение по чл. 182, ал. 4 ЗМВР, е необходимо наличието на правната предпоставка законосъобразно проведен конкурс, приключен с валиден административен акт за класиране на кандидатите. Въз основа и при наличието на тази предпоставка органът по назначаването издава заповед за назначаването на държавния служител. Тази заповед единствено е правното основание за възникване на служебното правоотношение и затова тя единствено може да бъде оспорена относно нейната законност. Актът на конкурсната комисия за класиране на кандидатите може да се обжалва само по административен ред пред министъра на правосъдието, но не е допустим съдебен контрол на този акт. Преценявайки в разглеждания случай акта на комисията за крайното класиране на кандидатите на проведения конкурс, следва да се приеме, че същият е нищожен, тъй като конкурсът е проведен в пълно противоречие с нормативните правила, одобрени от министъра на правосъдието, поради което неговото съдържание е в пълно противоречие със закона. Нищожният акт не може да бъде годна правна основа на друг акт, поради което оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна. Ответната страна - Министерството на правосъдието, следва да заплати на жалбоподателката разноски по делото в общ размер на 160 лв. (10 лв. - държавна такса, и 150 лв. за адвокатска защита). По изложените съображения и на основание чл. 168, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,